Тръмп и държавата-мафия

Предстои оргия на плячкосване и корупция

 

Системите за управление, които попаднат под контрола на малка клика от хора, се превръщат в държави-мафии. Ранните години – Роналд Рейгън и Бил Клинтън в Съединените щати – минават под знака на обещания, че грабежът ще донесе печалба на всички. Следващите години – Джорд У. Буш и Барак Обама – са белязани от декларации, че нещата стават все по-добре, макар те да се влошават. В последната фаза – Доналд Тръмп – ставаме свидетели как налудни тролове, паразити от хедж фондовете, измамници,  теоретици на конспирацията и престъпници захвърлят всички маски и се впускат в оргия на плячкосване и корупция.

На богатите никога не им стига. Колкото повече получават, толкова повече искат. Това е болест. Управителите на компаниите искат и получават над 200 пъти по-голямо възнаграждение от това на своите служители. И дори когато корпоративните мениджъри извършват мащабни измами – като таксуването на стотици хиляди клиенти на банката Уелс Фарго за сметки, които не са откривали – те винаги се изплъзват от наказание и дори получават награди. Джон Стъмпф, опозореният главен изпълнителен директор на Уелс Фарго, напусна с компенсационен пакет, равен на почти 15 милиона долара годишно. Ричард Фулд получи почти половин милиард долара през периода 1993-2007 –времето, в което докара „Лемън Брадърс“ до фалит.

Списъкът с финансови титани, включително Тръмп, които са спечелили от нечестната финансова система и измамите, е безкраен. Голяма част от 1-ия процент правят пари като използват лобисти и купени политици, които пишат закони и правила за самообслужване и като формират недосегаеми монополи. Те тласкат нагоре цените на продуктите и услугите, доставяни от тези монополи. Или заемат пари на 99-те процента и начисляват непоносими лихви. Или използват контрола си върху правителството и съдилищата, за да местят работни места в Мексико или Китай, където най-ниското заплащане може да стигне до 22 цента на час.  И оставят американските работници с празни ръце.

Неолиберализмът е държавно-спонсорирано изнудване. Това е мащабна, национално оркестрирана пирамида.

Тези трескави спекулации и нарастващо неравенство, позволено от двете управляващи политически партии, отслабват и унищожават механизмите и институциите, които позволяваха демократичното участие и предоставяха някаква защита на работниците. Политиците от Рейгън насам бяха щедро възнаградени от своите дарители за това, че доведоха лековерните си поддръжници до корпоративната гилотина. Корпоративният преврат създаде мафиотски капитализъм. Този мафиотски капитализъм, както ни предупреждаваха икономисти като Карл Полани и Джоузеф Стиглиц, роди мафиотска политическа система. Финансовата и политическата власт в ръцете на институции като Голдман Сакс и фондацията „Клинтън“ се превръщат единствено в инструмент за извличане на лични облаги. След няколко седмици и семейство Обама ще започне да ни изнася уроци как слугуването на корпоративната държава се превръща в лично обогатяване. (Има се предвид силно доходоносната обществена дейност на бившите президенти- б.р.)

Адам Смит пише, че печалбите често са най-високи в страни на ръба на икономическия колапс.  Тези печалби се получават чрез мащабно задлъжняване на икономиката. Рентиерската класа, съставена от мениджъри на хедж фондове, банки, финансови фирми и други компании печели пари не като произвежда продукти, а като контролира икономическата рента. За да увеличат печалбите, кредиторите, компаниите за кредитни карти и други, начисляват все по-високи лихви. Или използват монополите си за изнудване на обществеността. Фармацевтичната компания Милан е класически пример – тя вдигна цената на устройство за инжектиране на епинефрин, който се използва за третиране на алергии, от 57 долара през 2007 г. до около 500.

Тези печалби се отчитат като икономически растеж. Но това е фикция, ловка игра, подобно на статистиките за безработицата или индекса на потребителските цени, използвани за замаскиране на спекулативната игра.

„Директорът на Голдман Сакс излезе и каза, че служителите на Голдман са най-продуктивните на света“, сподели пред мен икономистът Майкъл Хъдсън. „Затова те получават толкова, колкото са заслужили. Схващането за продуктивност в Америка е доход, разделен на количество труд. Така че ако сте начело на Голдман Сакс и си плащате сами на себе си 20 милиона на година в заплата и бонуси, вие се считате за добавил 20 милиона към БВП и това е огромна продуктивност.“

„Говорим с тавтологии“, казва Хъдсън, авторът на „Да убиеш приемника: Как финансовите паразити и дълговото бреме разрушават световната икономика“. „Мислим в логически кръг. Всъщност проблемът е дали Голдман Сакс, Уолстрийт и хищническите фармацевтични компании изобщо добавят продукт или просто експлоатират други хора. Затова използвах думата „паразити“ в заглавието на книгата си. Хората мислят за паразита като просто изсмукващ кръв от своя приемник или пари от икономиката. Но в природата е много по-сложно. Паразитът не може просто да дойде и да вземе нещо. Първо трябва да обезболи приемника. Той изпуска ензим, заради който приемникът не усеща, че паразитът е вътре в него. А след това използва друг ензим, с който контролира мозъка на приемника.

Паразитът кара приемника да мисли, че той е част от неговото тяло, част от самия него и следователно трябва да бъде защитаван. В общи линии това е, което прави и Уолстрийт.

Тя представя себе си като част от икономиката. Не като обвивка около нея, не като външна част, а като частта, която помага на тялото да расте, която има заслуга за повечето растеж. В действителност обаче паразитът е този, който усвоява целия растеж.“

„Резултатът е преобръщане на класическата политикономия“, казва Хъдсън. „Адам Смит е поставен с главата надолу. От тяхна гледна точка онова, което класическите икономисти са определили като непродуктивен паразитизъм, всъщност е реалната икономика. А „паразити“ са трудещите се и индустрията, защото пречат на паразита да получи това, което иска. А то е, да възпроизведе себе си. Не да помогне на приемника, т.е. на трудещите се и капитала.“

****

Установеният елит не харесва Тръмп, защото е нетактичен, вулгарен и грубиян. Той не е част от изтънчената група мандарини, подготвяни да станат плутократи в университети от Бръшляната лига и бизнес колежите. Той така и не придоби натрапчивата патина на изтънченост и внимателно премерената реторика на нашата придворна класа.

Тръмп и неговата котерия играят ролята на клана Сноупс в романите на Уилям Фокнър „Селцето“, „Градът“ и „Имението“. Тази фамилия постига своя възход във властовия вакуум на западналия Юг (след Гражданската война в САЩ, 1861-1865 – б.р.) и безмилостно отнема контрола от изродените аристократични елити. Флем Сноупс и неговите роднини – които включват убиец, педофил, многоженец, подпалвач, умствено увреден човек, който се сношава с крава и роднина, който продава билети, за да се наблюдава извратеното шоу – са художествените образи, съответстващи на боклука, който сме издигнали до най-високите нива на федералното правителство. Те въплъщават етоса на съвременния капитализъм, за който ни предупреждаваше Фокнър.

„Обичайното споменаване на „неморалност“, макар и точно, не е достатъчно отличително и само по себе си не ни позволява да ги поставим в исторически момент, където им е мястото“, пише критикът Ървинг Хау за семейство Сноупс.

„Може би най-важното, което трябва да се каже е, че те са това, което идва после: създанията, които изплуват след опустошението, все още с пръски кал по устните“.

„Когато един свят се срути – дали в Юга или в Русия – на небосклона се появяват фигури, движени от груба амбиция по пътя си нагоре от социалното дъно, хора, за които моралните призиви не са толкова абсурдни, колкото неразбираеми, синове на американски или руски селяни, появяващи се отникъде и постигащи успех чрез скандалността на монолитната си сила.“, пише Хау. „Те стават президенти на местни банки и председатели на регионалните комитети на партиите, а по-късно, малко поизлъскани, си проправят с лакти и други силови методи пътя към Конгреса или Политбюро. Лешояди без задръжки, те няма нужда да вярват в разпадащия се официален код на обществото си; те трябва само да се научат да имитират неговите звуци“.

****

„Големите римски историци Ливий и Плутарх обвиняват за упадъка на Римската империя хищническото поведение на класата кредитори и латифундистите“, казва Хъдсън. „Кредиторите взимат всички пари и купуват още и още земя, лишавайки от нея другите хора. Резултатът в Рим е тъмна епоха, а това може да продължи много време. Тъмната епоха е това, което се случва, когато рентиерите поемат контрола.“

„Ако се върнем на 30-те години на ХХ в., Лев Троцки казва, че фашизмът е неспособността на социалистическите партии да излязат с алтернатива“, продължава Хъдсън.

„Ако социалистическите партии и медии не могат да представят алтернатива на този неофеодализъм, ще наблюдаваме връщане на феодализма.“

„Но вместо земята да бъде превзета с военни средства, както се случва при Норманското нашествие в Англия, сега земята се превзема финансово. Финансите са се превърнали в новата форма на война.“

„Можете да постигнете завземане на земя и компании чрез корпоративни атаки. Речникът на Уолстрийт е речник на завладяване и изтребване. Във финансовата сфера имаме повторение на това, което беше феодализмът във военната“, заключава Хъдсън.

Историята ни е показала, че това, което идва после, не е приятно. Жесток и морално банкрутирал елит, подпомаган от силовите органи на държавата ще доведе до фалит гражданството чрез подпомагани от държавата кражби, война, остеритет и дългово крепостничество. Те ще сведат работниците до статуса на крепостни селяни или роби. И най-малкото несъгласие ще се криминализира и смазва. Наподобяващите семейство Сноупс елити на Америка нямат външни или вътрешни задръжки. Те са варвари. Или ще ги свалим от власт, или ще навлезем в нови Тъмни векове.

 

Източник: Truthdig
Превод: Георги Христов

 

Коментари

коментара