Авторът на „Капиталът на ХХI век” анализира Brexit и проблемите на ЕС пред испанския в. „Ел Паис”
Превод: Къдринка Къдринова
След като продаде в рамките на три години 2,5 милиона екземпляра от книгата си „Капиталът на ХХI век”, Тома Пикети продължава да отказва отправяни към него покани да се включи в активната политика. В това интервю, взето в грозната и неприятна Школа по икономика в Париж, където той е директор „Изследвания”, този специалист по неравенствата обяснява пред журналисти от пет европейски медии, че ксенофобията и национализмът се ширят в Европа и именно те са в основата на Brexit. Според него канцлерът Ангела Меркел и президентът Франсоа Оланд трябва да подкрепят „Сириза” или „Подемос” – партията, за която е гласувала жена му, както той казва още в началото на разговора. Жена му Хулия Каже е родена в североизточния френски град Мец, но е с двойно френско-испанско гражданство.
Дойде ли с Brexit онази катастрофа, за която предупреждавахте още по време на гръцката криза?
Европа от доста време си играе с огъня, особено в еврозоната. Кризата от 2008 г., най-тежката от Втората световна война, беше зле управлявана. Стремим се да намалим дефицита прекалено бързо и убиваме възстановяването, растежа.
Англия не страда от такива грешки, защото е извън еврозоната.
Европа се провали и създаде напрежения навсякъде. Парадоксално Англия излезе по-добре от кризата, но антисоциалните действия на Дейвид Камерън разбудиха чувствителността на народните слоеве, а това доведе до ирационална реакция на базата на ксенофобията и стигмата.
Как да се излезе от бъркотията?
Сега проличава, че никой не се е готвил за Brexit. Въпреки всичко трябва да си възвърнем надеждата, че може да се построи нещо ново след тази катастрофа. А това е катастрофа за младите поколения, които ще страдат дълго време заради последиците от избора на по-възрастните хора.
Как преценявате отговора, даден на Brexit от ЕС?
Беше напълно недостатъчен. А има важни висящи въпроси. Може да се спомене например цената за швейцарската банкова тайна или за данъчните райове на британската корона, както и инатът на Ситито. Ако въпросите не се решават, това подхранва популизма. Плаши ме да виждам, че на европейските водачи им липсва кураж.
Как трябва да се трансформира еврозоната?
Аз съм привърженик на двукамарната система. Може да има парламент, избран директно от гражданите, както и друг, който да представлява националните държави – с парламентаристи от Бундестага, от френското Национално събрание… Сегашната система не работи и никога няма да проработи. В парламента, който предлагам, ще може да има стратегически съюзи, идеологически коалиции…
Тоест политическите водачи, а не британците са отговорни за Brexit?
Да, да. Не само британците. Франция не направи нищо за южните страни, защото с тези нулеви лихви явно й бе удобно нищо да не променя. Ясно е също, че поведението на Германия беше непоносимо и напълно ирационално. Мачкайки икономическата активност ва Юга, германските кредитори никога няма да дочакат изплащане на дадените от тях заеми. Забелязва се стремеж да се наказва, което носи доза национализъм.
Защо се противопоставяте на политиката на орязвания?
Защото не работи. Германия е страна, която пар екселанс никога не е връщала дълговете си. Затова е парадоксално да се вижда как Германия изисква от Гърция да се издължи до последното евро. Европа е изграждана върху забравянето на старите дългове, за да могат новите поколения да не плащат за грешките на предшествениците си.
Какво предлагате на световно ниво?
Необходимо е да се регулира капиталимът. Нуждаем се от силни демократични институции, за да се регулира разрива в неравенствата, за да се контролира мощта на пазарите, на капитала в името на общия интерес. Грешка е да се мисли, че това може да стане от само себе си. Има една прекомерна вяра в саморегулацията на пазарите. През 1914-та, по време на първата глобализация, е имало сакрализация на свободния пазар и на частната собственост, което е породило големи неравенства, социални напрежения, нарастване на национализма и съответно е допринесло за избухването на Първата световна война.
И скоро след това са дошли социалният дъмпинг, фискалният, финансовият…
Да. И ако нямаме решение как да спрем тези неравенства, най-лесният отговор стават национализмът и ксенофобията. Ето така се раждат такива „отговорни” политици като Доналд Тръмп, Борис Джонсън или Марин льо Пен… Това са много привилегировани финансово и социално хора, чиято единствена стратегия се състои в това, да обясняват на белите народни класи, че техни врагове са мексиканските или чернокожите народни класи… Така отклоняват вниманието от неравенствата и го прехвърлят върху разликите в идентичността, културата, религията.
Наистина се разрастват ксенофобските движения, но също и радикалната левица като „Сириза” или „Подемос”.
Аз отправям призив към Оланд и Меркел да подкрепят „Сириза”, „Подемос” или испанските социалисти – всичките тези партии на левицата, повече или по-малко радикални. Хайде, Алексис Ципрас не е перфектен. Пабло Иглесиас също не е префектен. Нито пък програмите им. Има неточности в онова, което казват, нямат опит във властта… Но те са много по-малко опасни, отколкото полските, британските или унгарските националисти…
Отблизо ли проследихте изборите в Испания?
Да. В момента е налице една почти неуправляема ситуация. Беше подхранен страхът от „Подемос”, беше унизена „Сириза” в Гърция, от която се изискаха напълно ирационални приватизации, за да се прехвърли държавна собственост на ниски цени в ръцете на богатите гърци, съдружници на германски и френски банкери. И го направиха, за да уплашат избирателите в страни като Испания. Истината е, че една промяна в Испания може да предизвика промяна в цялата еврозона. Франция, Италия и Испания представляват 50% от населението в еврозоната. А Германия – 27%. В зависимост от това, дали Испания ще е „за“ или „против“ орязванията, може да се променят и балансите в Европа.
