Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
От края на септември се коментира евентуалният референдум относно спрения проект АЕЦ Белене, променен преди дни на референдум за развитие на ядрената енергетика. Народните представители решиха, че гражданите не знаят какво имат предвид с въпроса си и затова го подмениха със свой. Най-много ги тревожеха пет неща:
1. Защо и как така нямало допълнителни въпроси за финансирането, за собствеността?
2. Бива ли неспециалисти да взимат конкретни решения по обществени въпроси?
3. Не е ли въпросът противоконституционен?
4. Въпросът „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа НА ПЛОЩАДКА БЕЛЕНЕ?“ не представлява ли всъщност два въпроса, от които вторият трябва да отпадне, защото е прекалено конкретен?
5. Изобщо сегашната инициативата за референдума не приличала на нищо правено по света.
В противовес другата страна издигна в парламента няколко аргумента, на които медиите не благоволиха да отреагират, като изключим филологическия пример с Иванчо и Марийка.
Нека предложа моите кратки отговори:
1.“Не е възможно да обхванеш необятното“, както казваше Кузма Прутков. Не можеш да разпитваш за всичко, пряко или косвено свързано с даден проект.
2. Бодигардът да не би да е по-компетентен в ядрената енергетика от шофьора, стругаря, пекаря?
3. Въпрос не може да противоречи на твърдение, а Конституцията се състои от такива. Ако попитам „Колко е часът?“, това с нищо не противоречи примерно на твърдението: „В момента е 17 часът“.
4. Въпросът, по който ГЕРБ иска да направи референдум, също може да се клонира: „(а)Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез (б )изграждане на нова ядрена централа?“. За което упражнение обаче в 7 клас по български се полага двойка. Втората част от изречението е обстоятелствено пояснение към глаголната фраза, а не отделно изречение. Няма никакви 2 изречения.
5. Напротив – ние сме бяла врана, с това че не правим референдуми.
Примери – с лопата да ги ринеш.
Само през тази година швейцарците се изявиха поголовно като медици, финансисти, строители, музиколози, специалисти по почивно дело и трудово право, здравеопазване и финансиране на медицината, по международни отношения и др. в рамките на 12 референдума. И решиха следните въпроси:
• за 6 седмици отпуска;
• за ограничения във възможността за строителсвото на втори дом;
• за държавно кредитиране на жилищното строителство;
• за под и таван на цените на книгите в книжарниците;
• дали да се впише в Конституцията, че държавните приходи от хазарт могат да се харчат единствено в обществен интерес;
• за здравеопазването;
• за външната политика;
• за държавна помощ за купуване на първи дом;
• за пълна забрана за пушенето;
• за по-ниски имотни данъци за стари хора;
• за насърчаване на музикалното образование в училище.
По всеки въпрос те изслушаха страните в спора, осведомиха се за съществуващите доклади на специалисти и взеха решение „за“ или „против“. При това без няколко пъти да се премятат на 180 градуса. И още не са приключили за годината.
Друг пример – само преди месец литовците взеха решение чрез референдум, дали да се строи не изобщо, а съвсем конкретна АЕЦ на границата със съседните прибалтийски републики! И отхвърлиха идеята. (Може би защото бе лансирана от правителство, което вече бе изгубило доверие и падна на изборите.) Да сте чули нещо за това? Улисаният в общото си дрънчене и резониране софийски коментариат не знаеше как да смели факта, че литовците не са ядрени енергетици, но намери изход – просто го игнорира!
Както и още много други факти, които показват, че светът е фраш от експерти по монетарна политика, по междудържавна интеграция, по устройство на държавните институции, по криминология:
2000г. и 2003г.: Дания и Швеция – референдум „за“ или „против“ преминаване към еврото;
2003г.: Малта, Словения, Унгария, Литва, Словакия, Полша, Чехия, Естония, Латвия – „за“ или „против“ членство в ЕС;
1995г.: Австрия, Финладия, Швеция, Норвегия – „за“ или „против“ членство в ЕС;
1998г.: Ирландия и Дания – ратификация на договора от Амстердам;
1992г.: Ирландия, Франция и Дания – Маастрихт (каква мъдрост!);
Бразилия – продажба на оръжие на гражданите;
Порто Рико – дали парламентът да стане еднокамерен;
Испания – референдуми за отмяна на диктаторския франкистки режим и за членство в НАТО И т.н. и т.н.
Както виждаме, за успокоение на Плевнелиев, допитвания се правят по всевъзможни въпроси, включително и съвсем конкретни, включително и по такива, по които съществуват специалисти, включително и такива, свързани с големи обеми средства. Няма само случай някой да си е въобразил, че може да накаже инициаторите да плащат разходите.
Но да се върнем към граматическите упражнения. Обстоятелственото пояснение „чрез изграждане на ядрена централа НА ПЛОЩАДКА БЕЛЕНЕ“ не съвпада с „чрез изграждане на нова ядрена централа“. Липсва „площадката в Белене“. Различен ли е смисълът? Не вярвам дори титан на юриспруденцията като Солон Фидосов да отрече, че са възможни централи на други площадки, освен Белене. Значи смисълът е различен.
А не трябва!!! Съгласно Закона за допитванията Чл. 13.(6) „Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.“ Този закон e нарушен.
Странно е при това положение да се твърди, че този акт на парламента не може да бъде оспорен в КС. Няма как един закон да е противозаконен. Или и това трябва да се обосновава? Ами ето: „Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната“. Ако наистина, както се твърди, КС е способен да заеме друго становище, трябва да бъде заменен с 12 тюлена, дресирани да балансират топка на главата. Та поне да е забавно.
Хубавото на лошото е, че сега поне всички знаем, какво мисли за народните допитвания един режим, чийто идеал излита от миризливия ботуш: „Тук аз задавам въпросите!“. Хубаво, но на какво основание ще ги задава само той?
Някой да е обявявал преврат по радиото? И изобщо, не е ли редно по-напред да бомбардират с единствения работещ самолет президентския дворец? Защото тук е стъпкан ни повече, ни по-малко, целият Член Първи от Конституцията. Или може би е върнат старият му вид, който провъзгласяваше ръководната роля на една партия?
Де юре все още тази власт е на народа и се упражнява от него пряко или чрез представители (виж пак член първи от Конституцията в епиграфа). Когато представителите на властта и техният пиар антураж пречат – а те пречат открито и без свян – на прякото й упражняване, това е узурпация на законните права на народа. Което – вари го, печи го, все тая – е държавно престъпление в най-тежката възможна форма.
В четвъртък (25 октомври 2012г.) ни бе ограбена единствената придобивка, която ни поднесе преходът – свободата. ГЕРБ си спечели възхищението на елита, като показа нагледно техниката на преврата, тезисите (talking points), спускани на контролираните медии, нужните пиар еквилибристики. Решаваща част от тази технология е нашето чакане, дали пък БСП няма да се размърда и да сезира поне КС, или – след евентуално отхвърляне на иска – да се посъветва с някакви там Съвети на Европа, Европарламенти, Европейски съд по правата на човека и други гаранти срещу метежа на местните дерибеи. Няма съмнение, че чакането е отредената ни роля, докато докато властта показно зачерква правата ни. И се справяме за шест с плюс!
