Множеството забързва принасянето си в жертва, докато чака славното си национално възраждане
Крис Хеджис
Управляващите корпоративни елити вече нямат за цел да градят. Като едни агенти на смъртта те искат да разрушават. Жадуват за безпрепятствено оглозгване на страната и замърсяване на екосистемата, в опит да заситят неутолимия си глад за богатство, власт и хедонизъм (етическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот са удоволствието и насладата – бел. прев.). Днес се възхваляват войни и военни „ценности”. Разумът, емпатията и общото благо са изтикани настрани. Културата е деградирана до патриотичен кич. Образованието има за цел само да поддържа двигателя на корпоративния капитализъм, а историческата амнезия ни откъсва от миналото, настоящето и бъдещето. Смятаните за непродуктивни и излишни са оставени сами да се борят с бедността или пък са заключвани в клетки. Държавната репресия е безразборна и жестока. А начело на този безвкусен театър седи умопобърканият му ръководител, който обожава да публикува в Туитър от Белия дом.
Смъртта на всяка световна империя – Шумерската, Египетската, Гръцката, Римската, Майската, Кхмерската, Отоманската и Австро-Унгарската – е предшествана от едни и същи морални и физически симптоми. В последните си мигове всяка е управлявана от психопати, имбецили (мед. слабоумни/малоумни хора – бел. прев.) и нарциси, еквиваленти на римските императори Калигула, Нерон, Тиберий и Комод. Екосистемата, която поддържа империята, е изтощена. Икономиката, съсредоточена в ръцете на корумпирани елити, разчита на дългово робство, наложено върху населението. Управляващата класа от олигарси, жреци, царедворци, бюрократи, евнуси, професионални воини, финансови спекуланти и корпоративни мениджъри изсмуква жизнените сокове на обществото.
На предстоящия срив на цивилизацията елитите отговарят като карат сервилното население да работи все повече за все по-малко и като прахосват капитал за грандиозни проекти като пирамиди, дворци и погранични стени и, разбира се, за войни. Решението на президента Тръмп да увеличи военните разходи с 54 млрд. долара и да ореже социалните програми е симптом за една болна цивилизация. В своя разпад Римската империя се опитва да поддържа армия от половин милион войници, които източват като паразити държавните ресурси.
Сложните бюрократични механизми, които всяка цивилизация създава, в крайна сметка довеждат до нейната гибел. Разликата е, както изтъква Джоузеф Тейнтър в книгата си „Колапсът на сложните общества”, че „ако и когато отново се случи, този път колапсът ще е световен, няма да е само на една нация. Световната цивилизация ще се разпадне като едно цяло.”
Въпреки видимите признаци на разпад, цивилизациите остават съсредоточени в опита да възвърнат своето „величие”. Илюзиите им са това, което ги обрича. Не могат да осъзнаят, че същите сили, създали съвременната цивилизация – технологията, екплоатацията и изкопаемите горива, – я водят към нейната гибел. Лидерите й са научени само да слугуват на системата и да почитат старите й богове – дори след като те са пожелали да им бъдат принесени в жертва милиони души.
„Надеждата ни кара да измисляме нови решения за стари неразбории, което пък създава дори още по-опасни неразбории”, пише Роналд Райт в „Кратка история на прогреса”. „Надеждата избира политика с най-празното обещание, а както ще ви каже всеки фондов брокер и продавач на лотарийни билети, повечето хора ще предпочетат нищожната надежда пред предпазливата и предвидима пестеливост. Надеждата, също като алчността, е сред основните механизми в двигателя на капитализма.”
Назначенията на Тръмп – Стив Банън, Джеф Сешънс, Рекс Тилърсън, Стив Мнучин, Бетси ДеВос, Уилбър Рос, Рик Пери, Алекс Акоста и други – не говорят за желание за иновации и реформи. Тези хора са като кучета на Павлов, които отделят слюнка, когато надушат купища пари. Отдадени са на това да крадат от бедните и да източват държавния бюджет. Тяхната мания към забогатяване ги кара да подриват всяка институция и да отменят всеки закон или регулация, които застават на пътя на алчността им. Капитализмът, пише Карл Маркс, е „механизъм за рушене на границите”. Той няма вътрешно чувство за пропорция или мащаб. След като отстрани всички външни пречки, глобалният капитализъм безмилостно превръща в стока човешките същества и природата, за да извлича богатство от тях, докато те рухнат. А с настъпването на последните мигове на цивилизацията, ерозиралите колони на властта рухват само за една нощ.
Зигмунд Фройд пише, че поведението на обществата и отделните хора е задвижвано от два основни инстинкта. Първият е инстинктът към живот, Еросът, който се изразява в търсенето на любов, грижи и закрила. Вторият, инстинктът към смъртта, наречен Танатос от постфройдистите, се ръководи от страх, омраза, насилие. Той се стреми към унищожението на всички живи същества, включително собствения вид. Една от тези две сили, според Фройд, винаги надделява. Разпадащите се общества ентусиазирано се отдават на инстинкта към смъртта, пише той в „Цивилизацията и разочарованието от нея” – книга, излязла в навечерието на възхода на европейския фашизъм и Втората световна война.
„Въпреки че напълно удовлетворява сексуалното желание, в садизма инстинктът към смъртта изкривява смисъла на еротичната цел и най-ясно се разпознава неговата природа и отношение спрямо Ероса”, пише Фройд. „Но дори когато се появява без сексуална цел, с най-сляпа разрушителна ярост, не можем да не признаем, че удовлетворението на инстинкта е съпътствано от необичайно голямо нарцистично удоволствие, тъй като удовлетворява най-старото желание на егото – за всемогъщество.”
Копнежът към смъртта, според Фройд, в началото е вълнуващ и съблазнителен. Видях го във войните, които отразявах. Усещане за божествена сила и създавана от адреналина ярост, дори еуфория, се носят над войници и етнически или религиозни групи, позволявайки им да унищожават всичко и всички около себе си. Ернст Юнгер улавя това „чудовищно желание за унищожение” в своите спомени за Първата световна война „Стоманена буря”.
Отчужденото и обхванато от отчаяние и безнадеждност население намира сили и удоволствие в унищожението, което скоро се превръща в самоунищожение. Населението няма желание да опазва свят, който е предал и спънал мечтите му. То иска да го заличи и замени с въображаем такъв. Обръща се срещу институции и етнически и религиозни групи, които обвинява за своето окаяно положение, изсмуква като за последно намаляващите природни ресурси и бива съблазнено от фантастичните обещания на демагози и магическите решения на религиозната десница, или това, което антрополозите наричат „кризисни култове”.
Норман Кон, в свята книга „Стремежът към Милениума: революционното месианство в средновековна и реформаторска Европа и неговото влияние върху съвременните тоталитарни движения”, прави връзка между онзи бурен период и нашия. Хилиастките* движения са интересен, колективен психологически отговор на голямото обществено отчаяние. Те се повтарят периодично в човешката история и ние не сме имунизирани срещу това.
„Тези движения варират от най-агресивни до най-пацифистки, а в целите си – от най-духовни до най-материалистични. Неизброими са всички видове фантазии за Милениума и пътя за достигането му”, пише Кон. „Някои си приличат, други – не; и колкото повече човек сравнява хилиастките бунтове от късното Средновековие със съвременните тоталитарни движения, толкова по-удивителни прилики намира. Старите символи и лозунги са заменени от нови, но структурата на основните фантазии изглежда почти непроменена.”
Движенията, пише Кон, предлагат „лесно смилаем социален мит”, който завладява изцяло вярващите в него. Той обяснява страданията им, обещава им награди, успокоява тревогите им, дава им илюзия за сигурност – дори ако винаги води ентусиазираното множество на празни, а често и самоубийствени приключения.
„Множеството от хора енергично измисля една обща фантазия, която му осигурява такова емоционално облекчение, че то вече не може да живее извън нея и няма нищо против дори да умре за нея. Този феномен се проявява много пъти между XI и XVI в., в различен мащаб и на места с различна култура, което не е без значение за възхода на съвременните тоталитарни движения с техните месиански лидери, миленианистки обещания и лов на вещици.”
Откъсването на обществото от реалността – както нашето отказва колективно да признае опасността от климатичните промени и фаталните последствия от деиндустриализацията и превръщането ни в империя – го оставя без интелектуални и институционални механизми да се изправи пред смъртната заплаха. То съществува в състояние на самохипноза и самозаблуда. Търси моментна еуфория и смисъл в евтини забавления и действа агресивно и разрушително, включително спрямо хора, които са демонизирани и обвинявани за упадъка на обществото. Множеството забързва принасянето си в жертва, докато чака славното си национално възраждане. Като едни прислужници на смъртта идиоти и шарлатани ни омайват, отвеждайки ни към бездната.
* Миленианизмът, или още хилиазъм, е вярата, че между Второто пришествие и Деня на Страшния съд на земята ще настъпи рай, в който ще царуват Христос и последователите му в продължение на хиляда години.
Източник: Truthdig
Превод: Илиян Станчев
