Отменен е отказът на ЕК да регистрира Гражданската инициатива срещу ТПТИ и СЕТА, която събра 3,5 милиона подписа. Решението поставя под въпрос легитимността на досегашните действия на еврокомисарите

 

Георги Христов

Общият съд на ЕС удари шамар на Европейската комисия заради отказа й да регистрира европейската гражданска инициатива „STOP TTIP“, въпреки че тя отговаря на всички изисквания за такава. Инициативата си поставяше за цел:

– да попречи на сключването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ  (ТПТИ) и на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (CETA) поради това, че проектите съдържат спорни елементи (производства за уреждане на спорове между инвеститори и държави, разпоредби относно сътрудничеството в областта на правната уредба и др.), които са заплаха за демокрацията и правовата държава.

– да не се допусне скрити преговори да доведат до отслабване на правилата за защита на труда, за социална закрила, за опазване на околната среда, за защита на личния живот и на потребителите и до дерегулация  на гарантирани  обществени услуги (като водоснабдяване) и достъпа до култура.

А също и:

– да се подкрепи „различна търговска и инвестиционна политика в Европейския съюз“.

Както се посочва в решението, правната уредба относно европейската гражданска инициатива предвижда, че най-малко един милион граждани на Съюза, които произхождат от най-малко една четвърт от всички държави членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да внесе предложение в Европейския парламент, което отразява тяхната воля. Преди да започнат да събират подписи, гражданите трябва да регистрират инициативата си пред Комисията. Тя пък може да откаже да я регистрира, когато предметът й по очевиден начин попада извън обхвата на нейните правомощия.

ЕК прави точно това.

Отказва регистрация с мотива, че тези предложения

излизат извън рамките на нейните правомощия.

Според тълкуванието на Комисията, мандатът, даден от Съвета на ЕС за започване на преговори за сключването на ТПТИ, не е правен акт на Евросъюза, а само подготвително решение. Що се отнася до СЕТА, в решението си ЕК на практика твърди, че това споразумение не поражда последици за правото на ЕС и затова решението за сключването и подписването му също не попада в обхвата на изискванията за eвропейска гражданска инициатива.

Въпреки това инициативата “STOP TTIP” успя да събере 3,5 милиона подписа от всички страни-членки, а след отказа за регистрация бе заведено дело в компетентния съдебен орган.

В решението си Общият съд на ЕС посочва, че

такова ограничено тълкувание на понятието

за правен акт е срещу принципите на демокрацията,

върху които е основан ЕС, и че двете споразумения безспорно целят да изменят правния ред на съюза. Това поставя в доста неудобно положение както ЕК, така и всички защитници на този род договори, които твърдят, че това са чисто търговски споразумения и всякакви заплахи за демокрацията, законодателството и функционирането както на ЕС, така и на отделните страни-членки са просто „митове“, разпространявани от недобросъвестни източници. Както се вижда обаче, именно тези „недобросъвестни“ източници са онези, които наистина са загрижени както за демокрацията, така и за благосъстоянието на европейците.

Защитните аргументи на ЕК по отношение на отказа й също будят недоумение. В тях Комисията заявява, че една такава гражданска инициатива би представлявала „недопустимо политическо ограничаване на нейното право на инициатива“ и „недопустимо вмешателство в започната законодателна процедура“. Тези абсурдни и дълбоко противоречащи на всякакви демократични принципи доводи са отхвърлени от съда, който посочва, че „всъщност преследваната от европейската гражданска инициатива цел е да се позволи на гражданите на съюза да участват в по-голяма степен в демократичния му живот“ и да се предизвика демократичен дебат по въпроса. Накрая съдът подчертава, че няма никаква пречка за ЕК да се съобрази с предложенията на гражданската инициатива и да договори споразумения, които да съответстват на тези предложения.

Това развитие на казуса поставя някои въпроси пред действията на ЕК по отношение на тези толкова важни споразумения.

На първо място е този за легитимността

на взетите решения и договорените и подписани текстове,

тъй като въпросните действия очевидно са извършени в разрез с демократичните принципи на ЕС и волята на милиони граждани на съюза. На второ място, решението на съда поставя под въпрос желанието на ЕК да защитава обществения интерес. Защото, както неведнъж е отбелязвано, единствените печеливши от тези търговски споразумения ще са големите мултинационални компании, докато правата на ЕС, страните-членки, местните инвеститори и цялото общество ще бъдат накърнени, доколкото такива договори привилегироват една малка прослойка икономически субекти и създават икономически и юридически дисбаланс в обществените отношения. Още по-страшно е превръщането на абсолютно всичко в стока и принасянето му в жертва на корпоративните печалби – от държавната политика в областта на здравеопазването, образованието и социалните грижи до опазването на природата. Съвсем умишлено обаче ЕК пропусна този златен шанс да гарантира, че

ползите от глобализацията

ще се разпределят справедливо

сред всички съставни елементи на обществото, не само сред малцина, а фундаменталните политики на ЕС и отделните държави няма да бъдат атакувани от алчни корпорации.

На България предстои парламентарна ратификация на споразумението с Канада, станало известно с абревиатурата СЕТА. Тук трябва да напомним, че българското правителство подписа този договор на сляпо: без абсолютно никакъв публичен дебат, без да направи какъвто и да е анализ на ползите и вредите от него, а за капак решението бе взето от Министерски съвет неприсъствено, т.е. дори не бе проведено заседание, на което да бъде обсъдена СЕТА. Това стана и въпреки протестите и многобройните покани на граждански организации, сред които и „Солидарна България“, за обществен дебат по темата. С тези си действия кабинетът „Борисов-2“ отново демонстрира една стара слабост на българската политика – да се направим на по-католици от папата, и успешно задмина по непрозрачност „Началниците“ (както свойски ги нарича понякога новият ни стар премиер) от Брюксел. Още по-позорен е безкритичният ентусиазъм, с който СЕТА бе приета от множество функционери на „гражданското общество“, само защото идва от „правилното“ място. Приликите с други времена едва ли са случайни.

Логичното и морално действие при това скандално положение е СЕТА да бъде отхвърлена в този си вид и да не бъде ратифицирана поне поради следните причини:

  • недемократичната процедура както по договарянето, така и по подписването й;
  • неясните икономически ползи (а много вероятно и вреди) за българската икономика;
  • заплахата от ред вмешателства в управлението на държавата от страна на чуждестранни корпорации;
  • заплахата за потребителски, трудови, човешки и други права на гражданите;
  • заплахата за публичните услуги, осигуряващи социална закрила, достоен живот и благосъстоянието на гражданите;
  • опасностите пред опазването на околната среда.

Търговията не е лошо нещо и едва ли има разумен човек, който да е против нея. Търговията може да донесе множество ползи. Но рамката, в която се извършва тази дейност, трябва да бъде така формулирана, че да работи за хората, а не за корпорациите. В сегашния си вид нито СЕТА, нито ТПТИ успяха да направят това.

Коментари

коментара