Защо не протестират в провинцията? Това се питат градските чеда по улиците на София, с нескрит упрек в гласа. И наистина, провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не шества по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място – страхът. Препитанието на голяма част от активното население в провинцията зависи от местната власт. Често общините се явяват комай единственият работодател. Като в Антоново, например. Или в Бяла Слатина. Опасно е да заложиш прехраната на семейството си в град, в който всички се познават. И да няма натиск, пасивността е по подразбиране. За мястото на всеки чакат поне още трима.
Тук стигаме до втората причина, която е неразривно свързана с първата – бедността. Загубата на работа е равносилна на глад. Отделно от това бедният човек трудно може да си позволи лукса да мисли за възвишени ценности – като свобода, равенство, братство, демократични принципи и правова държава. Единствената му грижа е как да закърпи месеца без заеми. Само посегателството срещу този екзистенц-минимум може да го накара да забрави страха, както се случи с протестите срещу безобразните сметки за тока миналата зима. Тогава монополистите поставиха под въпрос самото оцеляване на хората.
Третата причина да няма протести в провинцията е застаряващото население. Революциите са привилегия на младостта. В годините на прехода малките градчета постепенно се превърнаха в тъжни хосписи, напуснати от работоспособното си население. В работни бюра за гурбетчии – строители и болногледачи на Запад. Младежите, доколкото ги има, също бързат да ги напуснат след навършване на пълнолетие – кой в търсене на по-добра заплата, кой за да учи в университет. Малцина се връщат. Немалко гинат от порока на безвластието и скуката – наркотиците. В някои градове на Северозапада цели класове „се боцкат“. Без преувеличение. Властта нехае за мащабите на бедствието. Расте цяло обречено поколение, за което едничката демократична ценност са парите за дозата.
Преобладаващото възрастно население в малките градове на България се страхува от революции и нестабилност. Не разбира подскоците на младежта по жълтите павета. Недоумява за какво се борят. Чисто поколенчески старите нямат особено доверие в младите. Все им иде да им бутнат по една мотичка в ръка, вместо да подрипват бадева по площадите. А и цялата тази врява и „артистизъм“ за тях е неразбираемо хулиганство. Единственото, от което се вълнуват бабите, е увеличението на пенсиите. Правителството на Орешарски им го обещава. Защо да го свалят тогава? За тях десетте лева върху парите за старост са по-важни от някакъв си там Пеевски. „Предишните да не бяха по-добри“, свиват те рамене. Към скептицизма на възрастта им се добавя и предаността към Партията, при която са си живели по-добре. Те не осъзнават, че тая Партия отдавна не съществува. Не разбират принципите на демокрацията, а и няма за кога да свикват, че оттук нататък трябва сами да отвоюват правата си. Чакат – кой дъщерята от Италия, кой внуците от София, и държавата – да ги оправи. Молят се да не се разболеят, че няма кой да ги гледа, а болниците в българската провинция отдавна са се превърнали в заведения за еднолична търговия.
Трудно ми е да упрекна тези хора, че не протестират. Че не разбират колко е важно да се сложи прът в колелото на мафията, която ги докара до това положение. Съчувствам им, разбирам ги, макар да ме гневят. Знам колко заети са с оцеляването си, за да се посветят на абстрактни каузи като „солидарност“ и „справедливост“. Пък БСП май щяла да намали и тока… Нищо, че същата тая БСП преди време им го вдигна като осигури със закон огромни печалби на производителите на зелени енергии. Но бабите не четат закони, а „Уикенд“. Знаят поименно фолкпевиците, но не и какво е плосък данък. Нито как тяхната Партия ги халоса с въвеждането му.
Но да не им се сърдят градските чеда от жълтите павета, които също носят своите вини. Когато тълпи от хора останаха на улицата в годините на прехода,когато зимата гладуваха във ВМЗ-Сопот и Мадан, когато затваряха болниците в провинцията, градските революционери не показаха особена активност. Сега берем горчивите плодове на коварния разкол. Нещо повече: от двете страни дружно забиват нов клин помежду ни. Дано са ни останали сили и разум да го преодолеем, та заедно – „жълтите павета“ и „провинцията“, „красивите, умните и интелигентните“ ведно с „хората със специфичен зъбен статус“ да изметем тия, които паразитират въху разделението.
Има неща,които не знаете!Например,че в провинцията знаят,че всички партии са креатури на едни и същи среди и че не се допуска свободата за сдружаване на хора,които не са свързани със заграбилите парите и контролиращи всичко в България!От там се вижда всичко,като на длан!Освен това там се обменя инфо непрекъснато и се знае повече от в София какво се случва под повърхността!БСП го знае това!Затова и ги подкокороса да протестират само за сметките за ток!Това им се видя на хората нещо,което няма да заплаши измислените партии и затова излязоха!И освен това-мислеха,че протестират срещу някакви международни крадци,дето трябвало да се изгонят!Това,което не се знае е,че голямата кражба се прави от наши тъпанари!След като не стана нищо вследствие февруарските протести,вече на никой не му се протестира!В момента те мислят,че две групировки си мерят силите и затова не искат да се забъркват!Тъжно е,но е факт-хората не са наясно кой е врага им-заради това гледат тъпо и просто умират-от безнадеждност!
браво аплодисменти пак изтъкнахте че сме селски чеда провинцията за вас е село но ние тук имаме корени и сме от тази област на България и си стоим на мястото а не като повечето софиянци който в действителност нямат нищо общо с София но са гражданчета запомнете и го разберете България не е София не е била и няма да бъде а ето един интересен факт относно липсата на протест шопите излизат на протест след работа около 18:00 а ние нямаме работа защото скапаните политици не могат да си пуснат фирмите поради простата причина че има протести не сме застаряващи а уморени от немотия така че , Горанова моите уважения но не пишете такива глупости
Уважаеми Георги, авторът казва: „втората причина, която е неразривно свързана с първата – бедността. Загубата на работа е равносилна на глад.“. Освен това Галя е от Враца – един от най-тежко засегнатите от прехода район. Та какво именно оспорвате?
И 1000 думи да напиша без точка ми е все тая ако за теб това означава че съм неграмотен ок……………………,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, но това не ще промени мнението и името ми Георги (гоше) викай на свои познат …………
Очевидно е, че „интелигентният“ протест в София е „сит“ протест, на политическа основа, и още от самото начало имаше едно разграничаване с февруарския „гладен“ протест на „улицата“. След това се направи опит протестът да се „обедини“ и да стане едно продължение, но нещо не се получи. И няма как да стане.., някои плачат за евросубсидии, други за хляб.., а сит на гладен не вярва…
А обединително звено за всички нас има, и то е нефункциониращата държава от неработещото правосъдие. Държавата и правото са в ръцете на мафията. Правото е на страната на престъпника, а не на страната на истината и справедливостта.
Ние протестираме именно срещу двойния стандарт и неработещата съдебна система, всеки ден от 8 до 9 часа сме пред прокуратурата в Благоевград. Но сме от хората, останали без никакъв избор, водим 5-годишна война с МВР и прокуратура. Тъжното е, че не само ние сме пострадали, но явно хората са обезверени и се примиряват, или чакат Страсбург да им реши проблема. А това е наш проблем, не на Европа.
Трябва да извървим пътя сами, стъпка по стъпка, за да променим системата, трябва да отстояваме правата си всекидневно и безотказно, това е начинът, път за отстъпление – няма!
В противен случай, нямаме никакво право да се оплакваме!
Vania, ми това е проблемът, че повечето отишли в София забравят от къде са. Аз също не съм от София, но живея тук и никога няма да си позволя да нарека хората извън столицата селяни и провинционалисти и т.н. Точно на тези „софиянци“ аз им казвам гражданя. Те най-много обиждат.
Владимир, съжалявам, че намирате нещо лошо в селяните, та не искате и да ги споменавате. Други се радват, че не са от София.
Че хората извън столицата почти не протестират, а на места и не са чули, че има протести, е факт. Причините посочени в статията са: страх от загуба на работа, бедност, застаряване на населението. Посочете други, ако виждате такива. В статията няма никакъв упрек към апатията, макар да има основание. Правителството лъже, назначава олигарси и мутри. Залъгва с мизерни 27 млн лв. за социално подпомагане и същевременно слага край на прехода, като узаконява заграбените чрез приватизация национални активи /следващия текст в нашия сайт/. А това не може да не предизвиква никаква реакция.
Галя, не подвеждайте емоционално хората. Протестът не е национален и не искайте в него да участва и провинцията. Политическите действия по жълтите плочки са локални. Такива са и контрапротестите пред НДК. Само телевизията ги прави някакви други и им придава значимост, каквато те нямат. Няма никакъв разкол между провинция и столица. Каузите на двата протеста не се разпознават от мнозинството българи като техни собствени каузи.
Предизвиканото „нагряване“ на обществото и на една част от него не е израз на нещо принципно ново. Не че за него няма място, но политическият театър, който ни се предлага има и други цели, различни от афишираните. Видимо протестът в центъра на София трябва да подържа градуса на напрежението, докато господстващата буржоазия разреши проблема с пропукалата се нейна хегемония. Чисто функционално той е вътрешна обратна връзка на властта с т. нар. гражданско общество и не е никаква заплаха за нея. От друга страна елитът вероятно се надява, че парата ще излети през свирката. Сигурно има и очаквания, че в противопоставянето на едните и другите протести може да се намери някакво решение. Едно такова недоносче беше предложението за „нов обществен договор“. По-голяма глупост не можеше да бъде измислена. Толкова много усилия и шум за едно кротко примирение.
Явно е, че протестът се осъществява от групи за натиск, съставени от ангажирани хора, емоционално, морално, културно, идеологически и прочее и увлекли със себе си и други. Той е показателен за това, че либералната демокрация и късният капитализъм се задъхват, че елитът е неспособен да намери каквото и да е решение. Само дето бедните и отрудените хора все още нямат своя алтернатива на шестващото безвремие.
Заплахите на синдикалните лидери (Тренчев например) са също част от натиска върху политическата система. Синдикатите никога не са имали конструктивна роля в обществото през последните двадесетина години. Очевидно е, че целта е изваждането им от забвение и модифицирането на властта.