Работодателите представят производителността в евро към 2013 г. Сравнява се в паритет на покупателната способност към 2016 г.
Пример: Произведен в България хляб се продава за 1 лв. (50 евроцента). Докато същият хляб, произведен в Германия, се продава за 1 евро. Разликата в евро сочи 50% по-ниска производителност на българския работник. Трудил ли се е той по-малко от немския?
Повече по темата в становището на КТ „Подкрепа“ от днес:
С Т А Н О В И Щ Е
на Конфедерация на труда „Подкрепа“
ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СИМЕОНОВ,
КТ „Подкрепа“ подчертава, че оспорването в съда на новия размер на минималната работна заплата за 2017 г. от страна на работодателските организации е чисто тактически ход. Вярно е, че имаше пропуски в процедурата по приемането, но категорично не е вярно, че социалните партньори, работодателските организации в частност, не са били запознати с проекта и не са били провеждани обсъждания на предложението.
Като не оспорваме правото на едни или други организации да се обръщат към съда, намираме за деструктивен подхода, който има само ПР цели и разпилява енергията на социалните партньори в многократни обсъждания на едни и същи законопроекти.
Въпреки това за пореден път ще очертаем причините, поради които смятаме за неоспорима нуждата от ускорено увеличение на минималната работна заплата:
1) Линия на бедност – в България все още не е въведен необлагаем минимум. Поради това, при евентуално запазване на миналогодишния размер на МРЗ (420 лв.), чистият доход би бил 327,57 лв. – само 13 лв. над установената линия на бедност за 2017 г. Дори при МРЗ 460 лв., който коментираме в момента, разполагаемата сума за преживяване на работника, а не рядко и на цялото му семейство, би била едва 44 лв. над линията на бедност в страната. Основна предпоставка за разширяване на феномена „работещи бедни“. Не е възможно достойно съществуване с такива доходи от труд.
2) Производителност на труда – най-широко ползваният контрааргумент е, че работниците не изработвали толкова, че да си осигурят минимално възнаграждение. КТ „Подкрепа“ припомня, че производителността на труда зависи основно от осигурените от работодателя машини и оборудване. Изключително порочно е тълкуването на „производителност на труда“ като „работливост на заетите“.
Но дори да пренебрегнем този основен порок на интерпретациите, данните показват, че българската производителност като дял от средноевропейската е значително по-висока от българските трудови възнаграждения като дял от средноевропейските.
3) Механизъм за определяне на МРЗ – КТ „Подкрепа“ положи максимални усилия, за да се стигне до изработване на този механизъм и дългогодишните заседания и работни комисии да стигнат до удовлетворителен за всички резултат. Синдикатът обаче категорично не може да се съгласи и припознае механизъм и коридор за преговори, които водят до замразяване на минималното възнаграждение на настоящите нива, каквито бяха исканията на работодателските организации.
Потвърждаваме изводите си, че преди да започнем да договаряме МРЗ, е необходимо ускореното й увеличение, както и гаранции от всички социални партньори, че няма да бойкотират преговорите. Необходими са законови гаранции, че ако това се случи, обявилата бойкот организация се самоотстранява от социалния диалог на всички нива.
КТ „Подкрепа“ за пореден път изразява поддръжката си за новия размер на МРЗ за 2017 г. Използваме случая да изразим удовлетворението си от заявените от правителството намерения за ежегодно увеличение на минималното възнаграждение, ако социалните партньори не постигнат съгласие относно начина на определяне на МРЗ.
С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“
1 Labour cost levels Ьу NACE Rev. 2 activity [lc_lci_lev); Labour productivity and unit labour costs [nama_lO_lp_ulc] (Percentage of EU28 total (based on million PPS), current prices; Nominal labour productivity per person); Median hourly earnings, all employees in Purchasing Power Standard [earn_ses_puЫs)