Въпреки оттеглянето на Сергей Станишев наследството му остава на „Позитано“. Лансираният от Станишев за председател на БСП Драгомир Стойнев е негов биографичен, идеен и политически двойник
С налагането на Драгомир Стойнев за наследник на Сергей Станишев начело на БСП пътят към българския ПАСОК става широко открит. В момента това е магистрала заникъде. Също като онези нови пътища, свършващи в нищото, чиито снимки в европейските медии и в социалните мрежи илюстрираха фалита на Гърция и краха на старата й политическа класа.
Не е трудно да си представим какво е имал предвид под „български ПАСОК” и „широко ляво обединение” оттеглилият се след 13-годишно управление на БСП Станишев. Едва ли е случайно, че той запази за себе си несъществуващия председателски пост на нефункциониращата Коалиция за България. Стратегията е проста: червени бабички, червена клиентела и червени милионери продължават да съжителстват под един покрив. Лява реторика в опозиция, дясна политика – когато е на власт. И всичко това под неизменния лозунг „Заедно за България” – сладникав и разтеглив като захарен памук за електората на бузлуджанска поляна.
Номерът вече е прилаган няколко пъти. За да мине отново обаче, трябва да бъде приобщена отцепилата се група около АБВ. За постигането на целта Стойнев е възможно най-удобната фигура, той е работил и за Станишев, и за Първанов. Лидерът на АБВ вече изрази надежда, че след оттеглянето на Станишев изострените отношения с БСП най-малкото ще се смекчат. На конгреса през 2012 г. Стойнев беше претендентът за председател на БСП, на когото разчитаха хората на бившия президент. Калкулирайки, че няма шанс, той побърза да си направи отвод. В типичния си стил Стойнев избърбори с много патос нещо несвързано, но така и не подкрепи останалата единствена алтернативна кандидатура на Георги Кадиев. Хората от тази кръвна група избягват да влизат в битки, които не са спечелени предварително зад кулисите.
Този път на страната на Стойнев са всички шансове да оглави БСП, но заедно с това и да я потопи окончателно. Особено ако се втурне с комсомолски плам да изпълнява плана за „българския ПАСОК” на настойника си Станишев. В момент, в който общогръцкото център-ляво обединение слиза от сцената, изтъкването му за положителен пример представлява някаква
необяснима проява на
политически мазохизъм
Разбира се, ПАСОК притежава своите славни години, но те са доста назад във времето, когато старият Папандреу си поставя за цел не само да изведе Гърция от диктатурата, но и да освободи обществото от „икономическия контрол и влиянието на финансовата олигархия” (из първата му програма). Подобно на съдбата на БСП с времето каузата се изражда в инстинкт за власт на всяка цена. Но той не може да се задоволява без партията да се превърне в играчка на самата олигархия, а клиентелизмът да стане наследствен поминък. Както казва социологът Чавдар Найденов: „Свършиха лесните пари, залезе и ПАСОК.”
Алексис Ципрас (СИРИЗА) вляво и Евенгелос Венизелос (ПАСОК): Изгряващото и залязващото лице на гръцката левица
За съжаление, елитът на БСП няма как да знае това – той ходи до Гърция само за да нагледа вилите си. Ако тези хора виждаха по-далеч от чашата с узо, щяха да са разбрали, че лявото в Гърция вече се казва СИРИЗА. От нейната листа наскоро беше избрана за евродепутат знаменитата синдикалистка Костадинка Кунева – самотна майка, учителка по история от Силистра, принудена да изкарва хляба си като чистачка в Атина. Преди да бъде поканена от СИРИЗА, тя отказала на ПАСОК и днес не съжалява за решението си. На „Позитано” подобни хора дори не припарват. С редки изключения гражданската и коалиционната квота на „българския ПАСОК” се запълва от бизнесмени, плейбои и казионни словослагачи. Вещият познавач на процесите вляво Валентин Вацев блестящо отбеляза, че на последните избори избирателите на БСП трябваше да избират между социализма и Курумбашев. „И те направиха своя избор в полза на социализма, като отказаха да гласуват.”
Трудно е да си представим, че наследникът на Станишев няма да бъде представител на тази прослойка от хайверени социалисти. А че досегашният председател има ясен фаворит – това е вън от съмнение. Нищо не налагаше Станишев да предлага нов, пети (?!) заместник-председател на БСП двайсетина дни преди свиканото от него заседание на 47-ия конгрес, където трябва да се избере новият лидер. Но той посочи Стойнев, макар и с известен риск да му е направил мечешка услуга. През 2001 г. самият Станишев беше грубо наложен за председател на партията от Георги Първанов. Тогава обаче патронът беше на върха на политическата си слава като сензационен победител в президентските избори. Днес Станишев съвсем не се намира в подобно положение, колкото и да се самотитулува като „важен стълб в левицата” и „обединителна фигура”.
Съдейки по първите реакции в партията обаче, номерът с
наложения наследник
може би отново ще бъде приложен с успех. Както е известно от историята на БСП, нейният лидер често се посочва по наследство от стария председател, друг път след сговор или преврат в елита, но никога като резултат от осъзнат и самостоятелен избор на партийната маса. Два дни след съобщението на Станишев, че се оттегля, и недвусмисления му знак кой трябва да го наследи областната председателка на БСП-Хасково (организация със затихващи функции) Минка Стоянова изтичала да съобщи на „Позитано”, че всички общински партийни съвети подкрепят кандидатурата на Драгомир Стойнев. Никой не се поинтересувал как ръководствата са успели да се съберат толкова бързо през уикенда, камо ли – кога са се допитали до редовите членове? Може би за да се избегнат подобни въпроси, в партийния сайт е публикувана само част от позицията на БСП-Хасково, в която постъпката на Станишев е окачествена като прозорлива, далновидна, отговорна, мъдра и държавническа.
Оттеглянето на досегашния председател изненада и доста от поддръжниците му и ги постави в неудобно положение. По същия конфузен начин, по който Антон Кутев обясняваше в телевизионни студиа, че лидерът на БСП няма да остане евродепутат – ден преди самият Станишев да съобщи тъкмо обратното, така и сега – в петък, 4 юли, пресцентърът на „Позитано” и сайтът на БСП продължаваха да бълват декларации на местни структури в подкрепа на председателя. Исканията за незабавна смяна на ръководството се обявяваха за „морално и политически неиздържани” преди предстоящите избори, а действията на дискусионния клуб в „Красно село” – откъдето по-рано през седмицата тръгнаха призиви за оставки, се окачествяваха като „разколническа дейност”. Без да е насрочено заседание на Изпълнителното бюро, в късния следобед пред централата започнаха да прииждат черни лимузини. Слизащите от тях известни и не толкова известни лица бързо се шмугваха в централата. Предположения сочеха, че вътре тече
процедура по сдаване и
приемане на властта
както и договорки за гарантиране на политически позиции при предстоящата смяна.
Министърът на икономиката Стойнев влезе на „Позитано” с походка на бъдещ председател (говори се, че е прекарал почти целия ден в кабинета на Станишев). Не толкова бодри излязоха функционери като областния председател във Варна Красимир Янков в неизменната компанията на члена на НС на БСП Асен Димитров, които минават за част от тясното обкръжение на Станишев. Новият социалист Димитров е известен в медиите повече с прякора си Дебелия, както и с публикации, които свързват миналото му със силови групировки. Официалните заместник-председатели на партията Янаки Стоилов и Георги Пирински не бяха забелязани да участват в „консултациите”. Случилото се отново подсказа, че съществените решения се взимат навсякъде другаде, само не и в легитимните органи. Там единствено се официализират. Точно това се случи на пленума ден по-късно, когато оттеглянето на Станишев и издигането на Стойнев беше официално сведено на партията. Минути след избора си за зам.-председател на БСП икономическият министър обяви, че ще се кандидатира за лидер, ако получи номинации.
Извън делбата на БСП от лобитата (какво са си вадили и размахвали не ни е дадено да знаем), Станишев има и достатъчно мотиви да посочи тъкмо Стойнев за свой приемник. Най-малкото защото в негово лице не може да не е разпознал и себе си. 38-годишният министър е притежател на лъскаво CV с множество дипломи и специализации, сред които магистърска степен по икономика в парижката Сорбона, специализация по разработване на публични политики във висшата административна школа на Франция ENA и по глобално икономическо сътрудничество в държавната администрация на САЩ през 2011 г. Между редовете на биографията му обаче се чете, че Стойнев няма
почти никакъв трудов,
професионален и политически стаж
преди да влезе във властта.
Първото му работно място е в президентството през 2005 г., не е известно по-рано да е работил нещо. Подобно на Станишев, който е прекарал една година като журналист на свободна практика, след което попада в международния отдел на БСП и само след още година го оглавява, Стойнев работи малко повече от година като експерт в администрацията на президента и в дирекция „Стратегическо планиране” на Министерския съвет, преди да стане икономически съветник на премиера Станишев през 2007 г. След още 2 години вече е депутат от БСП, а след още 4 – министър на икономиката и енергетиката. Станишев беше поставен за шеф на партията след 6 г. служба около нейния лидер, а Стойнев има шанс да постигне това за 7 г. (в интерес на истината през 2012-а за кратко беше изпаднал в немилост, след като прибързано посегна към стола на Станишев).
Сегашният председател на БСП и фаворитът му за наследник са пълни съмишленици по отношение на икономическата политика. Стойнев е един от най-ярките рекламисти на въведения от Станишев плосък данък. Негово е прозрението, че всъщност „това не е антисоциална, а лява политика, защото води до значително увеличаване доходите на трудещите се”.
Сянка върху съветническата му дейност хвърля изтекъл в медиите доклад на ДАНС, наречен „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. В него Стойнев и други лица от апарата на премиера Станишев са уличени в контакти и сътрудничество с лобиста Стефан Гамизов, който чрез тях се опитвал да пробута консултантски проект на вашингтонската фирма „Джи Ар Ес”, касаещ пряко дейността на агенцията. Самият Стойнев избягва да влиза в конкретика по тази тема, задоволява се с коментар, че Гамизов е един от многото хора, с които се е срещал. Шест години след този скандал срещу Станишев продължава да се води съдебно дело за изчезнали доклади на ДАНС, за което само може да бъде глобен. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, уж по друг повод, закичва бившия му съветник с прозвище Пощальона.
Стойнев настоява да се смени Надзорния съвет на Агенцията по приватизация, за да се приватизира по-бързо „Булгартабак“.
Интересни реплики с много намеци двамата разменят през май 2010 г. в 41-вото НС, в което Стойнев е опозиционен депутат. Загрижен за забавеното раздържавяване на „Булгартабак”, социалистът (заедно с Румен Петков) пита министър-председателя защо не се осъществяват промени в Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, което възпрепятствало сделката. „Абсолютно ви благодаря за днешното питане. То абсолютно точно ми върши работа…”, отговаря Бойко Борисов и уверява вносителите, че работата ще се свърши до дни. Същевременно ги уведомява, че все още действа старият Надзорен съвет, назначен от предишното правителство, на чиито членове е дадена допълнителна възможност да покажат своите професионални качества. „Точно затова изразявам учудването си, че народни представители, участвали в управлението на тройната коалиция, искат скоростна смяна на своите екипи, занимаващи се с приватизация и следприватизационен контрол”, гъбарка се с опозиционерите Борисов. Според парламентарната стенограма в залата настъпва оживление и смях. Това, което няма да научим от нея, е, че членове на стария Надзорен съвет са се обявили срещу сделката с мнения, че е неизгодна за държавата…
В този период Стойнев изпъква като говорител на БСП по социалните въпроси, опозиционните му изяви ще се запомнят с подкупващо наивния патос, който импонира на електората. Когато се очакваше, че освен ресора на Емилия Масларова ще вземе и ведомството й, бившият съветник на Станишев изненадващо се озова начело на икономиката и енергетиката в правителството на Орешарски. От Стойнев се очакваше да задвижи мегапроектите „Белене” и „Южен поток”, но днес и двете начинания вървят към мегапровал. За разлика от други страни, заинтересувани от газопровода, изграждането му у нас стартира недодялано, което изправи България пред санкции от Брюксел. АЕЦ „Белене” също зацикли, но министърът на икономиката донесе на електората подарък от Америка – договорка с корпорацията „Уестингхаус” за изграждане на 7-и блок в Козлодуй. По оценки на експерти той ще е на цената на „Белене”.
Като плюс на министъра се отчита успокояването на ситуацията във ВМЗ-Сопот, но пък рестартът на „Химко” се оказа пореден балон. Стойнев
отстъпи и от друг ангажимент
в програмата на БСП
– за проверка и преразглеждане на действащите концесионни договори. На 29 февруари МС отговаря положително на молбата на концесионера на находище „Асарел” (чийто мажоритарен собственик е офшорка) за удължаване на договора с още 15 години. От началото на концесията, дадена още при кабинета „Костов”, изкупната цена на добиваната медна руда е скочила 4 пъти, без това да се отрази върху концесионната такса за държавата. Още през март депутатът от БСП Борис Цветков е внесъл в парламента актуален въпрос по случая, но министърът на икономиката все не успява да отговори…
Ще бъде твърде нечестно, а и несправедливо, ако нарочим Стойнев за единствения високопоставен социалист, който е проводник на „бизнеса” в политиката на БСП. В средите на партията подобни съмнения може да се чуят и спрямо други кандидати за председателския пост: към Корнелия Нинова – не само заради пламенната й защита на ниския данък печалба, но и заради назначаването й в „Техноимпекс” през 1997 г. и последвалото й участие в приватизацията на външнотърговското дружеството в ерата „Костов”; към Мая Манолова – заради участието й в събрание на Братя Галеви и подкрепата й за „дупнишкия модел”; към Георги Кадиев – заради договорите за износ на ток на фирмата на съпругата му…
Към списъка на претендентите за лидерския пост следва да прибавим и един по-различен тип политик – Янаки Стоилов. Няма да е изненада дори, ако той и Кадиев останат на финала единствените съперници на Стойнев. В традициите на БСП е заявени кандидатури да се оттеглят след прегрупирания на лобитата и претегляне на шансовете.
Лидерът на Лявото крило в БСП също е уязвим заради решението си през 2012 г. да стане част от екипа на Станишев като негов заместник. Намерението на Стоилов да променя курса на партията „отвисоко” доведе до корекции в политически документи и до гръмки закани за радикален ляв завой, но това
не помръдна практически
курса нито на сантиметър
За лош негов късмет точно в този период БСП даде и най-големи доказателства за олигархични обвързаности. Същевременно лявата реторика започва да се употребява от среди, на които най-малко отива.
„Нашата идейна идентичност е в криза. В БСП отдавна не се води идеологически дебат, а политическото съдържание е заменено от пиара. БСП използва лявата фразеология, но в своите действия не съумя да докаже, че води лява политика. Разминаването на думи и дела отчая стотици хиляди избиратели. Фундаментален за БСП става въпросът от чие име и в чия полза прави политика и управлява, както и въпросът за това дали действията й носят принос за обществото и държавата или за един овластен кръг на нейния елит, все по-отдалечен от проблемите и тревогите на хората” – това се казва в обръщението на дискусионния клуб „Димитър Благоев”, което предшестваше с няколко дни оттеглянето на Станишев. Сред подписалите изпъква името на депутата Кирил Добрев, който в момента е един от основните двигатели на кандидатурата на Драгомир Стойнев.
В свое интервю от 2008 г. Стойнев рекламира достиженията на тройната коалиция и едновременно с това прави фундаментален принос към причините за дискусията, която се води сега. „Хората започват да се объркват в представите си за „лявото и дясното” в глобалния свят. Основното разделение на „левицата – интересите на труда” и на „десницата – интересите на капитала” търпи сериозни промени в началото на ХХI век. Самите категории труд и капитал се променят и преплитат. Трудът става все повече творчески и предприемачески, капиталът – човешки и социален, и т.н.” – обяснява съветникът на Станишев и провъзгласява за основна цел на лявото продължаване на икономическата либерализация, тъй като именно по-бедните печелят от нея.
Явно БСП е възприела за основен принцип един от знаменитите постулати на Маркс. Но не Карл, а Граучо. Ако го перефразираме, ще гласи: „Това е програмата ми. Ако не ви харесва, имам и друга.”
Интервю по темата със социолога Живко Георгиев.
