Тези дни републиканският кандидат-президент Мит Ромни обяви, че негов кандидат за вице ще бъде Пол Райън. Този любимец на Чаената партия и либертарианците e известен с два свои плана – „Пътна карта за Американското бъдеще“ от 2010 г. и проектобюджетът, който той предложи в Конгреса.
И двата плана предвиждат данъците върху доходите на най-богатите американци да бъдат понижени до 25% от сегашните 35%. Райън гордо споделя за себе си: „Израснах, четейки Айн Ранд и това ме научи кой съм аз и каква е моята ценностна система, и в какво вярвам. Айн Ранд ме вдъхновява толкова много, че изисквам от всички мои служители и стажанти да я четат“.
Този млад и амбициозен рандиец е израснал, четейки как богатите са добри и готини хора, а бедните – някакви паразити, искащи да им отмъкнат милионите изкарани с къртовски труд.
Именно този Пол Райън иска да направи дясна революция – орязване на социалните разходи и намаляване на данъците на богатите. Забележете обаче – дали от страх от избирателите или пък просто от невъзможност да си представи по-ниски данъци за елита, той иска да им намали данъците до „умопомрачителните“ 25%.
Един от големите американски юристи Оливър Холмс началото на 20 век е казал: „Данъците са начинът да имаме цивилизовано общество“, но това виждане не се споделя от либертарианците. Според тях е най-добре да няма никакви данъци. За какво ти е дори и пенсия? Всеки трябва да вземе пример от благородния Красен Станчев и да се откаже да паразитира над системата за социално подпомагане, да работи, докато умре на работното си място в един слънчев ден на осемдесет годишна възраст.
Сигурен съм, че ако навремето някой беше казал на Райън какво направи „социалиста“ Станишев – 10% плосък данък, този младеж щеше да хвърли „Атлас изправи рамене“ в някой килер и настолно четиво в Конгреса на републиканците щеше да е „Защото сме (бяхме) социалисти“.
А като види историята с извънземните щеше да има още един повод да резне разходите на НАСА, наука и образование, бошлаф, който има пари да учи, който не да продава МакБургер и Капучино. Станишев осъществи мокрите сънища на либертарианците, свали тази „кражба“ на труд от изстрадалите богаташи до символични нива. Дори неоконсерваторите на Буш в лабораторният експеримент след военен Ирак въведоха по-висок данък върху приходите – 18 процента.
В този ред на мисли се чудя – четейки какви книги е израснал Станишев. Едва ли са били Маркс и Енгелс.
Явно докато другите студенти са зубрили научен комунизъм и история на КПСС, младият историк тайно под юрганите в студените общежития на Московския държавен университет е попивал Фрийдман и Мизес…
