Да, споразумението е златен стандарт за търговски договори, но за корпорациите от Северна Америка
Договорът между Канада и Европейския съюз, представян като завоевание за европейските работници, всъщност вкарва ТПТИ през задната врата. Позор за европейските социалдемократи, ако го подкрепят.
Стюард Трю, редактор на месечното издание „Монитор“ на Канадския център за алтернативни политики
Имаше период през 2016 г., в който изглеждаше, че договорът за свободна търговия между Канада и Европейския съюз – СЕТА, няма да бъде подписан. По ирония на съдбата, изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ разклати увереността в подкрепата за споразумението в Европа. Съпротивата срещу СЕТА, преговорите по която протичаха тайно в Европа в продължение на няколко години, експлодира в масивни улични протести в Германия и Брюксел в средата на 2016 г. Основната причина бяха включените в споразумението права на инвеститорите да оспорват публични политики, които застрашават техните печалби.
Други части от СЕТА бяха критикувани за това, че отслабват принципа на предпазливостта и подкопават обществените услуги. Тези опасения, както и поредицата изследвания, които доказват, че споразумението ще потисне заплатите и ръста на работните места от двете страни на Атлантика, показаха, че обещанията за нов, устойчив търговски режим са въздух под налягане. Въпреки това, в този нестабилен пост-Тръмп свят, договор, който ще доведе до увеличаване на неравенствата, беше промотиран като шанс за прогрес. Споразумение, договаряно от правителството на Стивън Харпър (едно от най-десните правителства на Канада за всички времена) от името и с активното участие на огромни корпорации, се представя като условие за невиждано благоденствие за средната класа.
Новият премиер на Канада – Джъстин Трюдо, планира да присъства на гласуването на Европейския парламент в Страсбург следващата сряда – за да докосне СЕТА като цар Мидас*, да я превърне в злато, и така да трансформира политическия горещ картоф в „златен стандарт“ за международната търговия занапред. Това, което всъщност ще направи СЕТА в настоящата си форма, е да подхрани Тръмпизма и неговият европейски вариант на крайната десница.
Въпреки направените в последната минута процедурни реформи, СЕТА в крайна сметка ще изложи европейските регулации на повече искове, заведени от канадски добивни фирми и от регистрирани в Канада дъщерни компании на американски мултинационални корпорации. По този начин ще влезе в сила най-омразната част от ТПТИ – уж умиращото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ. Другото, което ще направи СЕТА е да прокара отколешното настояване на Северна Америка за въвеждане на „регулаторно сътрудничество“ – евфемизъм за система за ранно оповестяване, която ще позволи на чуждите корпорации да отрежат нежеланите регулации в зародиш. Изборът на Тръмп, който вече отприщи цунами от дерегулации в САЩ, само засилва рисковете от този нов инструмент.
Церемонията по подписването на СЕТА в Брюксел през октомври 2016 г.: премиерът на Канада Джъстин Трюдо (в центъра) с Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (в ляво) и Доналд Туск, председател на Съвета на ЕС
В новата ситуация канадският корпоративен сектор, разбира се, няма интерес да се противопоставя на Тръмп. Напротив, едрият бизнес вече натиска правителството на Трюдо също да се откаже от редица регулации, подобно на САЩ, за да запазят канадските корпорации конкурентните си предимства. Механизмът за регулаторно сътрудничество в СЕТА ще предостави на лобистите от Северна Америка широки възможности без много шум да разгърнат фронт за натиск срещу европейските стандарти. Това със сигурност ще бъде сторено в чувствителни области като генетично модифицираните организми и химикалите, които разрушават ендокринната система, все области в които Канада и САЩ непрекъснато оспорват политиката на Европейския съюз – и с дипломатически методи, и в Световната търговска организация.
СЕТА не успява да оправдае своя „златен стандарт“ и поради тежките дефицити на споразумението. Въпреки твърденията на Европейската комисия в набързо сглобената интерпретативна декларация, текстът не изключва реално публичните услуги. Те не са защитени от предвидените в СЕТА инвестиционни задължения. Публичните услуги са споменати неохотно и на парче.
За ефектите от нашата страна на океана: СЕТА означава натиск върху Канада да промени патентната си система, което ще увеличи разходите ни за лекарства с 850 млн. канадски долара годишно. Канадците вече са на второ място по разходи за медикаменти на глава от населението сред развитите страни. По-строгите правила за интелектуална собственост, заложени в СЕТА, ще неутрализират евентуалните ползи за канадските потребители от премахването на митата за внос на европейски стоки.
Със СЕТА идеята за „социална Европа“ – прогресивният контрапункт на един съюз, създаден за капитала – избледнява още повече.
Както отбеляза Томас Пикети, пък и други изследователи, договорът между Канада и ЕС не съдържа и задължителни цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Всъщност СЕТА само споменава климатичните промени. Предвидените защити за работниците, околната среда и устойчивото развитие са абсолютно беззъби. Европейските социалдемократи трябва да се срамуват дори да си помислят да подкрепят договора, камо ли да го представят като някаква победа за трудещите се.
Еколозите, потребителските организации, синдикатите, прогресивните политически сили, както и малкият и средният бизнес са напълно прави да настояват Европейския парламент да блокира сделката с Канада. Със СЕТА идеята за „социална Европа“ – кооперативният, прогресивен противовес в един съюз, създаден изначално в услуга на транснационалния капитал – се отдалечава допълнително и се превръща в мираж.
Ребрандирането на СЕТА като прогресивно споразумение, като „златен стандарт“ няма да превърне договора в противоотрова срещу плашещото възраждане на десния национализъм. Национализмът се подхранва от неравенствата и несигурността, създадени точно от този тип глобализация, която е закодирана и ще бъде наложена през двете дузини глави на СЕТА. Тъкмо тази егоистична манипулация подхранва обществения цинизъм и гнева срещу либералните елити. Ако една от поуките от Брекзита е, че твърде много хора усещат, че губят контрол над живота и икономическото си бъдеще, то сляпото впускане в търговска сделка, която ще прехвърли още повече права от демократичното управление към корпорациите, е игра с огъня.
* В гръцката митология бог Дионис изпълнява желанието на цар Мидас да превръща в злато всичко, до което се докосне. В екстаз царят започнал да докосва леглото си, масата, стола и други вещи от дворец и всичко се превръщало в злато. Не след дълго обаче царят огладнял. В момента, в който докоснал плода, плодът се е превръщал в злато. Изведнъж той осъзнал, че може да остане гладен, защото дори и храната му се превръща в злато. Бел. прев.
Източник: The Guardian
Превод: Ваня Григорова
