Алси Ренгифо, Verso Books Blog
Ужасната драма във Венесуела трябва да бъде следена отблизо от левите движения в двете Америки и отвъд тях. Все още търсейки път в мъглата, паднала след Студената война, движения като „Ди Линке“ в Германия, „Подемос“ в Испания и „Сириза“ в Гърция се опитват да маневрират в неспокойните социални води, докато новите реакционерски сили, основани на култ към кръвта и земята, се организират. Докато лявото се опитва да преоткрие какви програми да предложи в ерата на орязване на бюджетните разходи и Тръмп, страната на насилствената реакция предлага ясни, шовинистични опции. Те ще използват естетика и дръзки действия, карайки опонентите си да изглеждат като инертни бюрократи. В този смисъл опасността лежи не толкова в това, че фашизмът ще се превърне в доминираща идеологическа сила във Венесуела, а в това как може да се възползва от нестабилността.
Не е ясно дали Конституционното събрание, което предстои да бъде избрано, ще реши нещо във Венесуела, тъй като Мадуро прави все повече отстъпки на бизнес класата, като в същото време прави популистки изявления за улични консултации и безкрайно вдигане на минималната заплата. Боливарският експеримент никога не е имал ясна, дефинирана теория или рамка – Чавес изглежда импровизираше и ревизираше от 1998 г. до смъртта си през 2013 г. Откъсвайки се от марксистките модели на изминалия век, Чавес изглежда опитваше постепенна трансформация на етапи, които понякога бяха вдъхновени, понякога неясни. Накъде отиваше Венесуела е отговор, които ни бе отнет от болестта, прекратила живота на Чавес.
Ситуацията във Венесуела е странна смесица от ескалация и патово положение. Опозицията е събрала достатъчно подкрепа, за да представлява поне електорална заплаха срещу правителството на Мадуро, но все още не успява да проникне напълно сред бедните и работническите класови сектори – тези, които все още се придържат към това, което е останало от социалните програми на чавизма. Ако се появи радикално националистическо движение, което да се пробие път до изтормозените, то балансът на силите може да се промени в лоша посока.
Досега голяма част от върхушката на опозицията се дефинираше от фигури от старите социални класи, облечени в ризи за поло, бейзболни шапки и държащи се като типични продукти на латиноамериканските частни училища. Те нямат харизмата и драматизма, необходими, за да поведат революция. Основният лидер на опозицията, Енрике Киприлес Радонски винаги е оставял впечатление за уравновесен човек, който може да се разхожда по улиците на Уестууд или Бевърли Хилс като адвокат или богат наследник .
Това е една от причините – в допълнение към идентификацията им с висшите класи – поради която те никога не можаха да бъдат конкуренти на имиджа на красноречив и над нещата човек на покойния Уго Чавес. Когато цените на петрола бяха високи, а Чавес изглежда успяваше да заобиколи капиталистическите структури на страната, за да финансира проекта си, някой като Радонски никога не би могъл да се сравнява с облечения в червено титан. Сега, когато Чавес е мъртъв, заменен от не толкова харизматичния Мадуро, се появяват първите ясни признаци за фашистки преврат, използващ образи и насилие, за да спечели последователи.
На 27 юни се появи нещо ново. Отвлечен полицейски хеликоптер бе използван, за да се атакуват няколко правителствени сгради. Министерството на вътрешните работи и правосъдието и Върховния съд бяха обект на атака, която включваше ръчни гранати, но без да има ранени. Това бе акт, който може да се квалифицира като почти кинематографичен по своето планиране.
Във видеото, разпространено по време на атаката от Оскар Роберто Перес, офицер от венесуелската Наказателна, криминална и изследователска разследваща агенция, той твърди, че е част от тайна мрежа, пуснала корени в силовите структури и решена да сложи край на обсаденото правителство на Николас Мадуро.
Видеото на терориста бе доста готическо; изпълнен с тежки сенки и военна екипировка. Той поглежда строго към обектива с наподобяваща Мусолини намръщена физиономия, декориран с военна униформа. Зад Перес стоят маскирани, опулени мъже, държащи автоматично оръжие. Това е дело на някой, който знае как да предаде точно определен образ. Преди да се превърне в заговорник в метеж, Перес също така работи като актьор във второразредни филми във Венесуела, играейки типични мачистки роли във филми със заглавия като „Отложена смърт“. В стопкадри от филма могат да се видят студените очи, които сега обявяват пред венесуеллците, че освобождението от разлагащия се интернационален социализъм е близо.
Речта на терориста съчетава идеята за националистическа съпротива с християнски идеализъм. Сочейки към синьото парче плат на ръкава си, Перес казва:“ Ние използваме този отличителен знак, защото това е цветът на истината и Исус Христос, който е с нас“. Той изрично идентифицира себе си и другарите си като „националисти, патриоти и институционалисти“. Думите на кулминацията са: „Ние сме войници на Бог и нашата мисия е да живеем в услуга на хората. Да живее Венесуела!“. Маскираните центуриони зад Перес вдигат юмруци в синхрон със пишман освободителя и повтарят последната фраза. Езикът на Перес извиква лозунгите на фашистки лидери като Франциско Франко, който веднъж каза: „Отговорен съм само пред Бог и историята.“ Да се надяваме, че няма да възприеме лозунга на франкисткия командир Хосе Мийян Астрай, който популяризира скандирането „Да живее смъртта“.
Досега на венецуелската опозиция липсваше каквото и да е усещане за политически романтизъм. Перес е напипал нуждата от героични жестове, но с тъмното изкуство на фашизма.
От боливарската страна на уравнението ситуацията става несигурна и разпокъсана. Докато Мадуро продължава с плановете си за Конституционно събрание, той предупреди, че превратът срещу системата ще бъде посрещнат с въоръжена борба. Недоволството в боливарските среди вече е очевидно с бунта на главния прокурор Лиуза Ортега, която получи забрана за пътуване, а сметките й бяха замразени от Върховния съд. Това е сюрреалистична ситуация, която говори за правителство, потънало във вътрешните си задкулисни битки за власт. Ключовият играч ще бъде армията.
Опасността е, че фашизмът, отгледан от управляващите класи и доминиращата икономическа система винаги е ясен какво иска и как. Ако фигура, подобна на Перес се появи от горните ешелони, тогава танковете ще решат нещата, както в Чили през 1973 г. или Египет през 2013 г. Показателно е, че Перес не е заловен от силите по сигурността въпреки активното му издирване от страна на властите. Трябва да се постави въпроса дали той има съюзници във въоръжените сили или други правителствени сектори, които го защитават.
Времето ще покаже дали населението, изморено от насилие и несигурност, ще се отвърне или ще изчака да види как ще се развие ситуацията. В този смисъл опасността лежи не толкова в това, че фашизмът ще се превърне в доминираща идеологическа сила във Венесуела, а в това как може да се възползва от нестабилната ситуация. Кадрите на революцията са принудени да се борят за проект, който самият остава неясен и неопределен. Тогава фашизмът може да влезе през задната врата, дегизиран под обещания за развяване на флагове и традиция.
Превод: Георги Христов
