Уволненията в България са ежедневие. Ако не те уволнят, поне трепериш да не се случи или сънуваш, че се случва. На тези като мен, които са си хвърляли два пъти оставката и веднъж са уволнявани с факс до охраната, подобно ежедневие им е дотегнало и отдавна не е източник на особени емоции.
Но ето че след злополучната серия назначения, новата власт успя да ни изненада.
Председателят на народното събрание Михаил Миков уволни дисциплинарно шефа на НЦИОМ Лидия Йорданова и сподели с медиите, че има намерение да закрие институцията. Второто преля чашата. Защо разправата с един човек води до унищожаването на институт с 23 годишна история? Самата Лидия Йорданова е професионалист с биография и ще оцелее. Ще води дела, ще чисти името си, ще възстанови здравето си, ще спре за малко да мисли в десети от процента.
Но какво ще стане с едно общество, в което държавни институции се закриват с аргумента, че има достатъчно частни такива. Нима една частна социологическа агенция ще се интересува от националните приоритети, нима ще тръгне да изследва отношението към ГМО, шистовия газ, АЕЦ или друга значима тема, без заинтересован поръчител? На какъв принцип държавата ще избира подизпълнител на проучванията си? На икономически? На политически?
НЦИОМ е създадена с решение на Деветото Народно събрание през 1989 г. с предмет на дейност „провеждане на системни изследвания сред населението по най-актуалните проблеми и събития от вътрешен и международен характер“. Подписът е на Станко Тодоров. Сега с подпис на Михаил Миков ще бъде закрита. Ще кажете първият е от БКП, а вторият от реформираната БСП. Тъй-тъй, ама като стане напечено все за „столетницата“ говорят. Е, питам се тази история принадлежи ли им или не им принадлежи?
Предложението на г-н Миков е студентската програма за законодателни проучвания да върши работата на закритата НЦИОМ. Всичко това изречено съвсем сериозно.
Всъщност студентите освен, че тепърва се квалифицират, работят в съвсем друго направление – проучват законодателството на други страни и у нас при подготовката на конкретен проектозакон. НЦИОМ по същия проектозакон проучва отношения, нагласи, очаквания в различни професионални съсловия, региони и пр.
Сайтът на НЦИОМ е свален и не е ясно какво ще се появи на негово място във виртуалното пространство. Питам се какво ще стане с уникалния архив за политическите нагласи на многострадалния български преход. Този архив би могъл да послужи за дълбочинна експертиза на нашия манталитет, политическа култура, история на законодателството на прехода – сбъднато и несбъднато.
Лидия Йорданова е назначена за директор на НЦИОМ през 1999 г от тогавашния председател на Народното събрание Йордан Соколов след проведен конкурс. Питам – за новата структура ще има ли конкурс. Нека вземат пример от СЕМ, които си измиха лицето с един достоен публичен конкурс за директор на БНТ. Така правят в Европа, към която политически принадлежим от 6 години, но манталитетно тепърва ще се приближаваме с две напред и една назад.
Плановите изследвания на НЦИОМ се одобряват от председателя на Народното събрание като работодател и резултатите от тях достигат до всички институции в държавата – президент, премиер, парламентарни групи, ръководители на прокуратурата и съда. Питам се кой ще информира регулярно държавните мъже за обществените настроения или ще разчитат на личната си социология? Мисля си това, което ми се иска и го повтарям на кръга си от асистенти докато те ми го представят в писмен вид като доклад, който одобрявам и плащам на частната агенция. Хубаво е да си измисляш светове, но в обичната ми България, уви започнахме да живеем в паралелни светове. Социопатията май е на път да отмени социологията.
Не разбирам какво чудно има! НЦИОМ наскоро публикуваха (явно без да се допитват до парламентарния си контрол) за желанието на българите за скорошни избори – ето резултата. Няма нужда от дълги статии, когато става дума за чисто отмъщение.