Улицата вече скандира срещу гротескното правителство на Мишел Темер, което замести свалената Дилма Русеф и нейния екип. Срещу 7 от новите министри има дела за корупция, а 12 са част от скандала „Петробраз”
Масови демонстрации под лозунга „Темер вън“ заливат Бразилия още от първите дни на новото правителство
Къдринка Къдринова
И за слепите вече стана очевадно, че мафията на корумпираните наистина извърши преврат в Бразилия срещу безкомпромисната към тях президентка Дилма Русеф. Отчетливият силует именно на тази мафия все по-контрастно се откроява зад сегашното правителство, сформирано от изпълняващия длъжността държавен глава доскорошен вицепрезидент Мишел Темер. Дилма красноречиво го нарече „предател” и „баща на конспираторите” преди да бъде отстранена от поста си за 180 дни по скалъпено обвинение за административни бюджетни нарушения.
Струва си да се припомни и още едно колоритно определение за Темер. Депутат от Работническата партия на Дилма и на нейния предшественик и съратник Лула да Силва определи настоящия и.д. президент като „типичен зловещ иконом от филм на ужасите”, за който накрая се разбира, че е главният злодей. А един от най-дейните бразилски политици, преминалият през цяла поредица от политически партии, но съхранил облика си на неподкупен – Сиро Гомес, заяви тези дни, че властта в страната е завзета от „синдиката на крадците”.
„Предател“ и „бащата на конспираторите“ – така Дилма Русеф нарече вицепрезидента Мишел Темер, когато разбра, че той е ключова фигура в заговора за свалянето й и няма търпение да седне в нейното президентско кресло
За по-малко от две седмици откак Темер застана на държавния връх, той и екипът му вече успяха да разпалят масовия гняв на улицата, която сега вече скандира „Темер вън” и дори „Всички вън”.
Още самото сформиране на новото правителство беше посрещнато с остри критики.
Бели, богати, стари, корумпирани, мъже
Първото, което шокира и бразилците, и външните наблюдатели, бе съставът му – само бели заможни мъже в доста зряла възраст. И то в страна като Бразилия, където цветнокожото население, жените, хората с ниски доходи и младежите са мнозинство. Да не говорим за факта, че досега страната е била управлявана от жена президент и това не само е подсилило ролята на женските движения на вътрешен терен, но е и създало на Бразилия въодушевяващ за равенството на половете международен ореол. Мнозинството от коментарите бяха единодушни, че такова ретроградно и изостанало от времето правителство страната не е имала от периода на военната диктатура (1964-1985).
Още по-стряскащ бе друг един факт относно състава на министрите. Седем от тях се оказаха разследвани по обвинения в корупция, а за други 12 се разбра, че са замесени в огромния скандал за злоупотреби в държавната нефтена компания „Петробраз”. Дори опозиционната на Дилма преса бе изумена от подобна наглост и в прав текст започна да пита: след като обществената реакция беше толкова остра, когато Дилма се опита да назначи само заподозрения в незаконни облаги Лула за министър, то как да се реагира сега, когато Темер подсигурява с министерски имунитет такъв внушителен брой хора с корупционни прегрешения?!…
Правителството е доста спорно и от чисто конституционна гледна точка. Основният закон предвижда в случай на импийчмънт държавният глава да бъде заместен временно от вицето си, но без това да води до нов състав на министрите. Предполага се, че просто и.д. президентът ще довърши мандата с наличното правителство и спазвайки програмата за управление на титуляра. Това тотално бе погазено от Темер, който състави кабинет изцяло по свой вкус и незабавно предприе действия за сериозни промени и във вътрешната, и във външната политика.
Културата – закрита, здравеопазването и образованието – платени
На свой ред преобразованията в структурирането на министерствата и на някои ключови държавни структури направо скандализираха голяма част от бразилското общество. Веднага започнаха протести например срещу закриването на министерството на културата и прехвърлянето на функциите му към министерството на образованието.
Неприемливо за мнозинството бразилци е и окастрянето на тежестта на такава важна струкура като Генералния държавен контрол – основният орган, който следи да не се допускат злоупотреби в държавната администрация. Досега той имаше статут на супер министерство и влизаше в състава на президентството. Темер обаче го прехвърли към новосъздаденото министерство на прозрачността, отчета и контрола, с което на практика ликвидира независимостта му и рязко намали правомощията му.
Драстични ходове бяха предприети и от новите шефове на министерствата на здравеопазването и на образованието и културата. Здравният министър Рикардо Барос заяви, че поради липса на средства правителството вече няма да гарантира базисни права на гражданите като всеобщия достъп до здравеопазване. И директно посъветва населението да се преориентира към частните здравни фондове.
На свой ред образователният му колега Мендонса Фильо се кани да въвежда месечни такси за обучение и специализации във федералните университети. Министърът е от една от малките бразилски партии, която е върл противник на досегашната правителствена програма „Университет за всеки”, осигурявала стипендии на бедни студенти, дори когато решат да учат в частно висше учебно заведение.
Нещо повече – тъй като конституцията постановява конкретно какъв процент от бюджета трябва да отива за здравеопазване и образование, екипът на Темер се кани да поиска поправки в основния закон, за да прокара орязванията си в тези две ключови за човешкото развитие сфери.
Орязвания и приватизации
Под въпрос са вече и такива основополагащи за бразилския социален модел програми като „Моят дом” (за осигуряване на жилища за бедните) и „Семейна кошница” (помощи за семейната издръжка).
Правителството на Темер побърза да внесе в парламента пакет от мерки за драстични орязвания и приватизации, които представя като „оздравителни мерки” за изпадналата в тежка рецесия икономика.
По отношение на емблематичната „Петробраз”, разтресена от нашумелия скандал за корупция, Темер лично отбеляза, че тя трябва да се откаже от лансиран от предишното правителство и скъпоструващ проект за извличане на петрол от големи морски дълбочини. И.д. президентът подчерта, че „Петробраз” „трябва да се ръководи повече от критерия за интереса, както се прави в частните фирми”. Тази фраза накара доста бразилски наблюдатели да предположат, че новото правителство може да тръгне към приватизация и на този енергиен гигант – стъпка, която би позволила да се заметат следите от злоупотребите там, облагодетелствали политици от всички цветове, включително вече действащи министри…
Едуардо Куня кадрува
Друга възмущаваща общественото мнение характеристика на сегашния кабинет е откровеното „кадруване” в него, което упражнява Едуардо Куня, вече бившият председател на парламента и инициатор на процеса по импийчмънт срещу Дилма Русеф. Той бе свален наскоро от високия си пост заради… ами да, пак заради корупция, заради прословутите 5 милиона долара в негови швейцарски сметки, дошли от аферите в „Петробраз”. За тези пари се разбра още в края на миналото лято. Тогава специална парламентарна комисия се зае да проучва случая на Куня, който е от дясното крило на партията Бразилско демократично движение, по онова време все още партньор в управлението на Работническата партия (РП) на Дилма и Лула.
Зад рамото на Мишел Темер наднича сваления за корупция бивш шеф на парламента Едуардо Куня, който бе инициаторът за отстраняването на Дилма Русеф, а сега победоносно „кадрува“ в новото правителтво
След сформирането на комисията Куня отива при парламентарната група на РП и поставя ултиматум: или разследването срещу него спира, или той ще даде ход на първото искане за импийчмънт на президентката, което бъде внесено в парламента. Трябва да се знае, че през двата мандата на Дилма са били внесени около 30 такива искания от различни обществени формации. РП не приема сделката и Куня веднага задейства отмъщението си. Така е даден ход на искането на влятелна адвокатска организация за отстраняване на президентката по обвинения за аминистративни нарушения в бюджетните плащания и отчитания през 2014 и 2015 г. – мотив, който така и не можа да се докаже като достатъчно състоятелен за такова драстично решение като импийъчмънт на държавния глава.
Парадоксът е, че цялата истерия покрай отстраняването на Дилма и вкарването на казуса с нея в контекста на скандала „Петробраз”, създадоха у цял свят впечатлението, че и президентката е „в кюпа” на корумпираните. Което няма нищо общо с истината. Всъщност срещу нея няма никакви обвинения за корупция. Точно обратното. Подкупността е завладяла точно двете камари на парламента, чиито решения предопределиха отстраняването на държавната ръководителка. Срещу 54% от депутатите и срещу 60% от сенаторите текат разследвания за злоупотреби със средства, власт и влияние.
Такъв е случаят и с Едуардо Куня, персоналния „душманин” на Дилма. Заради собствените си прегрешения той загуби поста си още преди гласуването по нейния казус в Сената.
Но какво виждаме сега? Злорадата му физиономия наднича иззад рамото на Темер. Куня дори и не крие, че буквално стои зад гърба на и.д. президента и го насочва кого къде да назначи. Така например дясната ръка на бившия парламентарен шеф – депутатът Андре Моура, беше определен за представител на правителството в Камарата на депутатите. А срещу това лице има не само три дела за корупция във Върховния съд, но отгоре на всичко и висящо обвинение в убийство…
Съюз с Аржентина
Екипът на Темер бърза да извърши завой и във външната политика, като успоредно с това се надява да пробие и стената на отхвърляне или студенина, която засега среща в цяла Америка, при това не само Латинска. Освен, че никоя латиноамериканска държава все още не е подкрепила открито новото бразилско правителство, това не са сторили и Съединените щати. Темер все още напразно чака обаждане на Барак Обама от Вашингтон, който да го поздрави за позицията и.д.президент, и вероятно няма да дочака.
Най-остри декларации, тълкуващи промяната в Бразилия като форма на преврат, направиха Еквадор, Куба, Никарагуа, Чили, Боливия, Уругвай, Салвадор и Венецуела.
Единствено Аржентина демонстрира благоразположение към Темер и компанията му, но и тя е предпазлива. Нейният десен президент Маурисио Макри също още не се е обадил на новоизпечения си бразилски колега. Все пак идейно те са в един и същи коловоз. Освен това Бразилия е най-големият търговски партньор на Аржентина, която изпраща при съседката си 40% от своя износ. Така че неслучайно външният министър от екипа на Темер – бившият губернатор на Сао Пауло и президентски кандидат Жозе Сера, направи именно в Аржентина първото си чуждестранно посещение. Мисията му беше ясна – да издейства аржентинско признание за новата бразилска власт и да координира действията с очевидно най-близкия й идеен и делови партньор на континента. Аржентинската външна министърка Сусана Малкора проведе интензивни разговори с бразилския гост, даде му и работен обяд, а след това обясни пред медиите как страната й имала „по-различна гледна точка” към бразилските събития, отколкото много други страни на континента. Де факто Малкора призна за напълно легитимни действията, свалили Дилма Русеф и издигнали на власт Мишел Темер. Малкора и Сера подписаха и многозначителен „Меморандум за установяване на двустранен механизъм за политическа координация”, който чертае бразилско-аржентински съюз очевидно в противовес на доминиралата досега в Латинска Америка регионална интеграция.
Захлаждане с „Меркосур”, „Унасур” и БРИКС
Този съюз ще даде своето значимо отражение върху влиятелната организация на южноамериканските държави „Меркосур”, където освен Аржентина и Бразилия влизат още Уругвай, Парагвай и Венецуела, а Боливия е със статут на наблюдател. Жозе Сера вече заяви, че смята да „деидеологизира” външната политика на страната си. На ниво „Меркосур” това вероятно ще се изрази в опит за отказ от политическата и социалната солидарност между държавите членки, за обръщане на организацията главно към икономическите й характеристики и за вкарване в тях на неолиберални правила. Явно в тези усилия Бразилия и Аржентина ще действат заедно. Същото се очаква да наблюдаваме и в други важни регионални организации като „Унасур” („Южен съюз”) или СЕЛАК (Общност на латиноамериканските и карибските държави). Сера освен това развива тезата, че новата бразилска външна политика трябва да се гради на двустранните отношения, защото мултилатерализмът на последните десетилетия се бил провалил. Повечето наблюдатели виждат в тази линия и знак, че Бразилия ще свива и ролята си в БРИКС – алтернативното обединение на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Разчетено в геополитически план, това означава, че ще бъде отслабен първият опит да се върви към многополюсен свят в противовес на сегашния хегемонизъм на САЩ.
Интервю пред RT, преведено на български от dokumentalni.com
Отстранената от властта за 6 месеца Дилма Русеф вече остро порица тази смяна на курса на Бразилия. В интервю за телевизия RT тя заяви: „Смятам, че както „Унасур”, така и „Меркосур”, и БРИКС, са големи постижения за Бразилия. Да се допуска, че страна с размерите на Бразилия няма да има тесни връзки със страните от „Унасур” и „Меркосур”, както и с това голямо завоевание на мултилатерализма, каквото е БРИКС, е чисто безразсъдство. Смятам го също, меко казано, за невежество в международната политика”.
Експлозивни записи
На целия този фон дойдоха и двете отровни капки, които изглежда преляха търпимостта на бразилците към безочието на управниците им. Един след друг на 24 и 25 май „изтекоха” два записа, направени още през март, които оголиха не само цинизма на сега управляващите и истинската мотивация на силите, осъществили свалянето от власт на Дилма Русеф. Всъщност от записите става ясно, че наистина срещу президентката е бил замислен и реализиран преврат.
Ромеро Жука бе принуден да подаде оставка като министър на планирането, след като изтекъл запис с него го обрисува като откровен превратаджия
Първо в. „Фоля ди Сао Пауло” публикува записа от разговор на сенатора от БДД Ромеро Жука, назначен впоследствие за министър на планирането от Темер, със Сержио Машадо, бивш шеф на „Транспетро” – една от фирмите, замесени в скандала „Петробраз”. Машадо е бил назначен начело на тази компания по предложение на БДД. В момента на разговора и двамата събеседници вече са разследвани като набъркани в корупционната схема около „Петробраз”. „За да спре това кървене, трябва да се смени правителството,” отсича Жука. И обяснява как след отстраняването на Дилма на мястото й ще седне Темер. Мачадо го подкрепя и изразява увереност, че Темер „ще спре всичко това”.
След разгласяването на записа и гръмналия скандал Жука се опита да твърди, че думите му са извадени от контекста, че под „кървене” той имал предвид тежкото състояние на икономиката, че не виждал повод за оставка, за каквато веднага започнаха да скандират протестни демонстрации. Само няколко часа по-късно обаче той все пак напусна министерския пост в опит да успокои духовете.
Те обаче не се успокоиха, защото на следващия ден излезе още един запис. В него пак участва Машадо. После се разбра, че самият той е и авторът на записите. И ги е правил, защото получил предложение от следователите, занимаващи се с неговия корупционен случай, че ще получи по-малко наказание, ако изобличи повече замесени в злоупотребите. Събеседник на Машадо в този втори запис е самият шеф на Сената Ренан Калиейрос – и той разследван по случая „Петробраз”, и той член на БДД. Машадо подхваща темата за възможността някой от разследваните да влезе в споразумение със следователите и да проговори. Калиейрос отвръща, че „всички сметки ще лъснат”, ако проговори най-вече Марсело Одебрехт, шеф на голяма строителна фирма, подкупвала висши администратори на „Петробраз” и политици, за да си издейства нереално високо заплащане на възлагани й от нефтения гигант поръчки. Одебрехт в момента е в затвора. Машадо коментира: „Ако Одебрехт проговори, няма да се спаси никой от никоя партия. Ако в Конгреса се отърват 4-5 депутати, ще е много. От губернаторите няма да се отърве никой.”
„Всички вън”, а после? Армията ли идва?
Разгласяването на тези записи отприщи още по-силна вълна на демонстрации срещу новото бразилско правителство под лозунга „Темер вън”. Но не по-малко популярно вече е и скандирането „Всички вън”.
Демонстрантите вече директно искат „Всички вън“. Но онова, което се задава на фона на общата политическа дестабилизация, може да се окаже и нова военна диктатура
Това кара редица наблюдатели да се питат дали при тази тотална дискредитация на политическите играчи не идва онова опасно време, в което на сцената да излезе армията. Уви, Бразилия вече е преживявала подобен сценарий през 1964 г., когато е извършен военен преврат и е установена сурова диктатура, продължила чак до 1985 г. Ако са прави оптимистите, които отвръщат на такива опасения, че „сега времената са други”, защо тогава още по време на демонстрациите срещу Дилма най-екзалтираните й противници непрекъснато скандираха: „Военна намеса”? А един от депутатите, които гласуваха за отстраняването й, посвети вота си на… полковника, който я е изтезавал, докато е била затворничка заради нелегалната си борба срещу диктатурата.
