Депутатите издрапаха до обетованата земя на отпускарския август. Протестът  оредя. От екрана тече трейлърът на сериала „Четвърта власт”. Минава и по някой репортаж от жълтите павета. От протестиращите водолази пред полупустия плаж в Евксиноград. Сериалът по замисъл е огледало на политико-медийната ни действителност. Протестът пък с времето все повече мяза на сериал. В над 50 епизода. Едни го живеят на паветата, други пред телевизора. Ще се опитам да премонтирам сериала на протеста в осем епизода, за да бъде по-четивен за мен. Без грам претенция за обективност. Всеки го живее според личния си патос.

Епизод първи. „Скандалното признание” . БСП-ДПС-АТАКА с дружни усилия назначават  Пеевски за шеф на ДАНС. Самоубийственият ход издава гибелна зависимост, без която политиците не биха поели риска. Назначаването на медиен бос и крупен капиталист за шеф на службите сбъдва класическата дефиниция на олигархията: концентриране на финансова, медийна и властова мощ в няколко персони. Олигарсите вече нямат нужда от наемници. Без свян официализират позициите си.

Епизод втори. „Надеждата”. Фейсбук-революция. Хиляди почтени българи излизат на жълтите павета още в деня на скандала. Едно искане: оставка! „Вън мафията от властта!” Силен ток разтърсва цяла България.

Епизод трети. „Лукавство и глупост”. Първи опит за приватизиране на енергията. Всекидневник определя спонтанния бунт като протест на „младите, красивите, умните и успелите”. Статията вбива клин между София и провинцията, средната класа и бедните, младите и старите. Злополучното писание е признание за елитаристката психология на „сините арийци от градския център”, които търсят да патентоват гражданското недоволство. По-сетне властта на свой ред ще истеризира лукавата триада, за да прикотка обратно блудните си симпатизанти. Междувременно правителството множи скандалните назначения.

Епизод четвърти. „Червени боклуци”. Множеството скандира евъргрийни от 90-те. Разнася вехт инвентар от сърпове и чукове. Внушението, че мафията има един цвят отнапред дава индулгенция на всеки разноцветен. Да би имала цвят, мафията нямаше да крепне 24 години при разни правителства. Евъргрийните втвърдяват ядрото на столетницата. Фронтът между властта и гражданите се превръща в обичайния фронт между БСП и изконния враг. ДПС ляга на дъното на окопа. Стратезите на червено-синия преход тихо ликуват. Процесът влиза в контролируемо русло.

 

Епизод пети: „Make it sexy”. Таня Илиева разголва гръд в бутафорна възстановка на Дьолакроа. Пиарът опакова протеста. Бял роял чудодейно се материализира до парламента. PRотестът приема стилистика достойна за „София диша” с елементи на киноложка изложба. Възмутени граждани „сглобяват междузвезден кораб от чашки кафе“. Дъвка за очите. Кичът ерозира каузата. Много зрители на сериала превключват канала.

Епизод шести: „Соросоидите отвръщат на удара”. Започва взаимно изтребление на лидери на мнения от двата лагера. НПО-активисти от протеста, оскърбени от клеймото „соросоиди” се опитват да маргинализират и дамгосат опонентите си Волгин, Андролова, Дърева и волнодумци като Любослава Русева, които дръзват на критикуват президента, открит поддръжник на протеста. БСП-депутат иска уволнение на баскетболен корифей от БНТ заради ФБ-статус. Стратезите доволстват. Патосът на талантливите налива вода в мелницата на циниците. Познавам Петър, Калина, Велислава, Люба и Камен. Все личности с позиции. От нас зависи да не правим подаръци на циниците….

Що се отнася до НПО-активистите, през февруари те дадоха всичко от себе си за дискредитирането на зимните протестъри, водачите на бунта срещу сметките, нарочени за „рубладжии”. Когато хвърлиш камък нагоре, не бива да се изненадваш, че след време пада на главата ти…

Епизод седми. „Белият автобус”. В опит да пробие блокадата на парламента, полицията силом разгонва кордона от протестиращи. Конфликтът е двустранно предпоставен. Всяка от страните опитва да се виктимизира. Властта търси мобилизиращия ефект от пожара на Партийния дом /1990г./. Протестиращи с кървящи глави се вовират пред камерите преди да отидат на преглед в Пирогов. Мнозинството потвърждава социопатията си и не отстъпва нито крачка.

Епизод осми. Епилог на сезона. Мишо Шамара смесва антисемитизъм и социални брътвежи. БСП тихомълком прегръща шамаризма. Марксизмът е отдавна загърбен. Реформаторският блок кани депутатите на диспут за бюджета пред парламента. Да бяха се вредили на изборите, на реформаторите нямаше да им се наложи да просят внимание на входа. Четворка протестиращи /Цонева-Радев-Близнашки-Василев/ също предизвикват кабинета на тв-дебат. Съмнителна хрумка. Оставката е ултимативно искане, което изключва диалог по същество.

Сериалът загуби посоката. Фотографиите от протестите взеха да стават по-красиви от блуждаещия дух на улицата. Отсега е ясно, че ще има нов сезон. Драматичен. От нас зависи да напишем сценария с хепи енд, който сбъдва националния консенсус: вън мафията от властта, нови изборни правила, след тях предсрочни избори. Нови актьори.

Монополите и олигархията са икономическото и политическото име на едно и също явление: безконтролната, корумпирана, квазифеодална власт. Затова зимните протести срещу монополите и летните срещу олигархията са част от една динамика. Който твърди друго, обслужва частен или външен, не национален интерес.  По това ще ги познаете.

Ако не избистрим прочита на събитията преди началото на новия сезон, рискуваме продуцентите на сериала да благодарят на статистите за участието в снимките.

Брой прегледи: 1 364

Коментари

коментара