Европейската комисия се кани да „оптимизира” екодирективи в посока занижаване на стандартите. Подозренията са за връзка с Трансатлантическото споразумение.
В родната политическа фауна едва ли ще попаднете на видове, които са по-големи еврооптимисти от зелените. Не става дума само за еколозите, които принадлежат към едноименната партия, но и за всички, които по някакъв начин се занимават с природозащита. С името „Европа” на уста и с нейното знаме в десетки масови акции еколозите начертаха, защитиха и отстояха българските зони в европейската мрежа на защитените територии „Натура 2000”. В продължение на 10 години пишеха становища и жалби срещу намерения на институции и инвеститори, позоваваха се на европейската практика, плашеха със съдебни дела, призоваваха Брюксел да се намеси…
Днес около една трета от територията на България попада в европейската екомрежа било по директивата за опазване на птиците, било за местообитанията. Поради мудността на администрацията голяма част от зоните все още не са обявени официално, но етикетът „Натура” е мощна сдържаща сила, особено когато върви в комплект с напомняне за наказателни процедури.
Авторите на българските предложения бяха упреквани в екологичен фундаментализъм и понякога може да са попреувеличили значението на ливадния дърдавец, но днес едва ли някой ще отрече, че благодарение на тяхната енергия и упоритост все още има къде да разпънете палатка по Черноморието или да се пуснете с лодка по Струма, без да заседнете при бента на някоя ВЕЦ. Някои собственици на земи пък вече калкулират ползите от „Натура” – за следващия програмен период са предвидени компенсации от близо 200 млн. евро за земеделците в защитените зони.
Напоследък обаче екологичната общност е изправена пред голямо географско и политическо откритие. А именно – ще трябва с прискърбие да установи, че душманите на „Натура” не заседават само на площад „Народно събрание” или в община Банско, а и в самия Брюксел. Повод за отрезвяването е писмо на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до еврокомисаря по околна среда, морско дело и рибарство – малтиеца Кармену Вела, в което на специфичен еврократски жаргон се загатва за предстояща ревизия на „Натура 2000”.
Писмото е от ключово значение, тъй като е изпратено в самото начало на дейността на сегашната комисия. Тоест в него са зададени посоката на действие и приоритетите в ресора. Намеренията са за сливане на двете евродирективи – за птиците и за местообитанията, върху чието изпълнение е създадена сериозна експертна и съдебна практика, която ще трябва да се променя. Ключови изрази като „потенциално сливане в по-модерно законодателство”, „дневен ред за работни места и растеж” и „по-широкият контекст, в който трябва да се разглежда околната среда” в писмото на Юнкер пък загатват, че предстои сериозна ревизия на европейските екологични стандарти в посока премахване на регулации и облекчаване на инвестициите.
Посоката е странна, тъй като „Натура 2000” по принцип минава за мека мярка. Тя не забранява стопанската дейност в съответните зони, а само изисква оценки за съвместимост с опазваните животински и растителни видове. Грубо казано: ако в даден район е защитена популацията на соколи, в него може да функционира дори и кариера, стига дейността й да е съвместима с опазвания вид. Изследвания показват, че с природозащита е свързано едва 0.5% от административното бреме за бизнеса.
В своите намерения за ревизия Еврокомисията, изглежда, ще приложи изпитания способ – да действаме, докато някой не се е усетил. Същността на метода бе разкрита от самия Юнкер през далечната 1999 г. пред немското списание „Шпигел”:
Решаваме нещо и го пускаме в публичното пространство, изчакваме известно време, за да видим дали ще се случи нещо. Ако не се вдигне олелия до Бога и няма масови безредици, а то не може да има, защото повечето дори не са разбрали какво сме решили, тогава продължаваме стъпка по стъпка, докато няма връщане назад.
Този път обаче около половин милион европейци са „налазили” формалното онлайн допитване, което ЕК прави по въпроса за ревизията на „Натура” и близо 100% от отговорите са „не”!
Сред най-големите лобисти на държавно ниво за преразглеждането на „Натура” са правителствата на Холандия, Великобритания и Германия (а България е изпратила позиция, близка до холандската). Това са все силно урбанизирани страни със сравнително бедна и унищожена естествена природа, което прави тяхната загриженост още по-странна. Бизнесът им не би трябвало да търпи значителни щети…
„Не бих се учудил, ако това има връзка с преговорите по Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между Евросъюза и Съединените щати, около което витаят очаквания за занижаване на високите европейски екологични стандарти”, казва екологът Любомир Костадинов. Твърде подозрително е, че правителствата на цитираните държави са и сред най-ангажираните с подписването на ТПТИ.
Индиректна връзка намираме и в една друга статистика, която беше публикувана тези дни. Както е известно, съществена и най-спорна част от Трансатлантическото споразумение е механизмът ISDS, който позволява на частни компании да съдят държави за пропуснати (по собствено усмотрение) ползи в резултат от наложени регулации или други решения на властите. Подобни частни съдилища съществуват отдавна, но все повече държави се отказват от техните „услуги”, когато сключват двустранни търговски споразумения. Цифрите показват, че от 1994 до 2014 г. 127 инвеститори са заявили претенции срещу 20 европейски правителства по ISDS механизъм за уреждане на спорове. Две трети от случаите са заради провеждани политики за опазване на околната среда. Точната сума на присъдените обезщетения не се знае поради секретността на делата, но е известно, че дори при спечелен процес държавите плащат съдебните разноски, които са средно по 8 милиона долара.
