И как той отвлича вниманието от задаващият се влак
Една истинска случка, не с велики хора, но пък с пророчески заряд. Малка барака трябваше да бъде обшита външно със застъпване на дъските. Бащата на съпругата на собственика е чех, гостуващ по време на отпуската в България. Той е опитен дърводелец и се захваща да надзирава работата.
Идва бригадата майстори, хваща дъските и пироните и започва да кове. Само че скоро се оказва, че дъските вървят накриво. Чехът им обръща внимание, че се отварят процепи.
– Е, голяма работа! Ще ги запълним с маджун, разпалено се защитават работниците.
– Аз ви направи чертеш.
– За какво са ни чертежи, дъските сами ще се наместят!
С благи увещания старият дърводелец успява да ги накара да разковат направеното и да почакат, докато нарисува чертежи. После следи всеки от работниците да спазва инструкциите:
– Седни си бе, човек, пий една ракия!
– Не ми се пие.
Накрая шарката става перфектно („як са патри“, по израза на чеха)
– Работниците: е, видя ли, че стана, пък ти не вярваше!
– Виарвам, виарвам…
В тази история най ме учудва това, че майсторите изобщо не са се изпокарали и са приели да работят по план. За разлика от сегашните ни политици. Да вземем пенсионните катаклизми от миналата седмица.
В края на 90-те Световната банка наложи в Източна Европа експеримент, който преди това беше правен само в Чили и свърши печално. Наложи се държавата да поеме грижите за половината вложители.
Философията й беше спорна. Доброволни частни фондове имаше, но поради политиката на ниски доходи, налагана пак от СБ, те не успяваха да наберат критична маса капитал. Плюсът им трябваше да бъде в това, че инвестират и по идея създават повече пари за пенсия, отколкото солидарния стълб, създаден още от Бисмарк и завладял развития свят. Но с инвестициите вървят рискове от загуби. В САЩ също има клауза, която насърчава инвестиционно-пенсионни схеми (т.нар 401K), но в кризите през 2000 и 2008 милиони видяха как техните партиди се стопиха като сняг. Само че там схемите са доброволни, а в Нова Европа въведоха принудителни.
Нашите обаче си казаха: да се захващаме за работа, после ще видим. Още по времето на Симеон и Станишев осигурителната вноска бе намалена от 32% на 17.8, от които 5% – за частните задължителни фондове. Естествено, приходите в НОИ намаляха с 60% . Затова години наред четем заглавия „Дупка зейна в НОИ“, „Бюджетът пак запълва дефицита на болното държавно осигуряване“.
А всъщност на НОИ му отрязаха единия крак и му наредиха „Тичай!“. В резултат, едно неолиберално божество – че всичко частно винаги е по-добро от общественото, се сблъска с друго такова: че бюджетният дефицит трябва да е нула. Защото липсващите 60% просто се преместиха в разходната част на държавния бюджет.
Следва замазването на процепите с маджун. Още на 9 октомври 2012 г., един бюджетар, експерт на същата тази Световна Банка изропта на заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество: „Просто така е направена схемата, не само в България…, че всъщност няма никакъв стимул в тези фондове те да изкарват пари, освен за себе си… Това е неработеща система“. Името на въпросния заклет неолиберал е Симеон Дянков.
През 2005-2006 г. индексът SOFIX за нивото на акциите е около 900, а през 2007 достига връх от 1934. През 2008-2014 г. той се движи около 500. Това значи, че инвестициите на пенсионните фондове в акции, дори да са диверсифицирани, от кризата насам струват 2 до 4 пъти по-малко от предишната си стойност.
Няма да цитирам алармиращите сигнали на експерти за реалната стойност на инвестициите на фондовете и качеството на надзора върху тях. Безспорен факт е обаче, че през 2012г. самите те поискаха разрешение да се отложи плащането на ранните пенсии за първа и втора категория труд до 1 януари 2015. Тъй като парите недостигат. Опасността миньори да получат „пенсия“ от 20-30 лв. бе тропосана на гърба на НОИ, а оттам – на бюджета. Друг факт, за който напомня в блога си Александър Тодоров: „През 2012 г. от „частните пенсионни фондове“ признаха, че са притеснени за пенсиите на родените след 1959 г. и предлагат парите на тези данъкоплатци, които не доживеят пенсия или живеят малко след пенсия да се прехвърлят към общ резервен фонд, с който да се плащат пенсии на тези, които живеят повече от разчетите. И така през 2012 г. рухна и мита, че в „частните пенсионни фондове“ има лични сметки“. Наистина, в общия кюп личните сметки се превръщат в солидарни, а „инвестиционната“ част остава за собствениците. Просто защото непохарчените средства не биха се предавали в наследство. Лъха ли на КТБ?
Добре, а какво правят страните, от които идва нашият „чех“? Словакия още от 2007г. нататък на няколко пъти дава времеви прозорец на желаещите да се върнат в солидарния стълб – и те се връщат. Наскоро Полша даде същата възможност на поляците и 90% от тях го направиха! Мерки в тази посока взимат и прибалтийските страни… А Чехия направо отказа да въвежда тези доброзорни фондове.
Ние обаче правим форсмажор и скандали. Финансовият министър вкара в последния момент правото за завръщане в НОИ като допълнение към закона за бюджета. Той заложи оставката си, а ГЕРБ – самата коалиция. Частните фондове обаче не искат да загубят 90% от приходоизточниците си. Следват нови вопли и контравопли: Национализация! –Свобода на избора! – Дестабилизация – Предотвратяване на наближаващата криза!
Факт е, че инициативата на Горанов липсва в програмата за коалиционно управление. Но е факт, че там пише следното: „Осигуряване прозрачност на годишната доходност по спестовни продукти на застрахователните дружества и финансовото състояние на пенсионните дружества“. Значи и РБ са признали, че проблем има.
И двете страни имат основания. Инициативата на министъра е без чертеж. Подобна трансформация трябва да става по график, плавно и планомерно. Но от друга страна, просто трябва да се случи.
На това отгоре седмица преди това, министърът на здравеопазването изтърси законодателно предложение за отделяне на част от здравните вноски в частни фондове, въпреки ставащото с пенсионната система. И се заредиха импровизации. Сега се измисля трети пакет от подлежащи на бавене лечения, за които да бъдат нарочно образувани опашки, за да могат вложителите в частен здравен фонд да пререждат останалите…
Както сме я подкарали, до пункта, в който „майсторите“ ще си присвоят заслугата с думите „Казвах ли ти, че ще стане?“, няма да се стигне. Липсва фигурата на чешкия дърводелец. „Националноотговорният дебат“ до март/април ще се случи толкова, колкото се състоя този за референдума за Белене. Лобисти ще ни обясняват, че не сме актюери, както не сме и ядрени физици. Обективен одит на пенсионните фондове няма да бъде публикуван. Освен това ще има ескалиращ скандал, който напомня как през 1996г. измамените вложители в пирамидата на Майкъл Капустин протестираха с настояването да не бъде съдебно преследван, защото така няма да има възможност да превърне финансовия мехур в реалност. Още отсега РБ протестира срещу собственото си правителство.
Ако не се осъзнаем, бараката ще си остане крива. И накрая ще рухне.
Текстът е публикуван в кратък вариант във в-к „Труд“.
Задължителна втора пенсия е абсурд меко казано и в САЩ пенсионните фондове държат около 1 трилион в ДЦК тоест се захранват с лихви които идват от бюджета(данъкоплатците)
За лихварите в САЩ частната пенсионна система съществува поради две причини. Първата и основна причина е събирането на евтини пари. Втората причина за съществуването на пенсионните фондове е поради това, че там работят голяма част от техните роднини и останалите социални паразити.
Същото е и в здравеопазването – от чисто икономическа гледна точка болниците не може да бъдат търговски дружества и защото се краде повече
Три здравни системи функционират в Европа. Първата е моделът „Бевъридж“, при който разходите се покриват от държавния и общинските бюджети чрез данъци, а не чрез здравна вноска. Парите от данъци отиват в специализирана институция, която разпределя парите и плаща за записани пациенти и за отчетени случаи. Близки до този модел са скандинавските страни и Англия.
Вторият модел е „Бисмарк“, при който има здравно осигуряване, както в България. Това е най-скъпият метод и затова не е подходящ за бедни държави. „Бисмарк“ има 3 недостатъка: издържа се цяла система от администрация със сгради и коли, здравното осигуряване почти не финансира профилактични дейности и навсякъде има надписване от страна на болници и лекари, защото се плаща за отчетен случай.
Третият модел е „Семашко“, който действаше у нас преди да влезе в сила сегашната здравна реформа. При този модел има чисто бюджетно финансиране, при което държавата дава пари за годишна издръжка на болници и поликлиники, без да се плаща за всеки отделен случай.
Ако бяхме си оставили “Семашко“ България щеше да има най-доброто здравеопазване в света и естествено трябва някои козметични проблеми в смисъл да не се взимат болнични защото имаш познат лекар и т.н.
Някои отрасли просто не може да бъдат частни търг.дружества тоест 100% соц.солидарност в здравеопазването е задължително а при пенсионната система е по-особено в смисъл трябва минимални и максимални вноски а който иска втора пенсия да си прави като е наясно ,че може да пие накрая студена вода защото фонда може да фалира ако не е инвестирал в сигурните ДЦК и се храни от лихвите
Поставени сме пред свършен факт – общата задлъжнялост е 320% от световният БВП като основните длъжници са САЩ (350%) и ЕС(360%) като вървят по пътя на Япония
Отделно сивото банкиране е 67 трилиона а финансовите деривати според последни данни са 1000 трилиона долара
Въпроса е какво може да се направи и съм коментирал под статията през фейсбук – http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4509385