Диана Найденова обича да си показва краката.
Това съм го забелязвал във всички нейни интервюта, които съм се престрашавал да гледам. Тя сякаш е издигнала бедрата си в култ и посветените оператори знаят това. Заради това всяко нейно предаване е особена смесица между кратките й истерии, размаханите пръсти, екстремна логорея и продължителни планове на краката й, сякаш, за да се покаже на публиката, че в описваната журналистка има поне едно нещо, което става за наблюдаване без да ти се повдигне. Найденова държи да се самопредложи на публиката като някаква садо-мазо господарка на медиите, която пали съзнанията с фелдфебелски език и разголени колена.
Ако говорехме за порнофилми, тази стилистика щеше да е съвсем концептуално приемлива, а Диана Найденова сигурно щеше да е увековечена на безброй плакати на млади тийнейджъри, които изпитват неясни трепети в сърцата си и тъмни желания да бъдат ритани с токчета и завързвани на столовете си. Ние обаче говорим за титулувана журналистка, която на всичкото отгоре бе удостоена със званието „най-обективната“.
Винаги съм изпитвал съмнения към нейния стил на водене на предаване. Журналистиката на постоянното бърборене няма как да мине за нещо качествено. Найденова е свръхнарцис, която е убедена, че държи ключът за абсолютната истина и заради това вместо да търси отговори, тя се държи като небесен прокурор с ангелски крилца. Тя е медиен вампир, защото гостите й съществуват в нейните очи единствено да препотвърждават пред нея самата, че тя е велика, а вероятно, ако не си мисли, че е велика, садо-мазо господарката няма да може да заспи през нощта.
Това не е журналистика. Журналистиката, винаги съм смятал, е особеното изкуство да се интересуваш от света, но без да се поставяш в центъра му. Събеседникът е по-важен от интервюиращия. Поканеният трябва да бъде оставен да развие собствената си гледна точка, защото всичко останало ще бъде някаква форма на диктатура. Добрият журналист знае как дори и с кратки въпроси да пречупи госта си, ако усети, че той не говори истината. Но да изземеш изцяло думата и да се въобразиш като медийно светило, това вече е признак за наближаваща лудост и показва остър дефект на здравната реформа след като лудите масово искат и стават телевизионни водещи.
Найденова действа като изпечен терорист, като самоходна ядка на „Ал-Кайда“, като перко, който е опасан с бомби и настоява цялото внимание да бъде приковано към него и само към него. А в този драматичен случай заложници са всички нейни зрители, които трябва да бъдат убедени, че голите й крака са символ на най-великата журналистика във вселената.
Пикът на медийния терор при Найденова се случи буквално в неделя, когато садо-мазо журналистката бе решила да покани един еколог – Петко Цветков от Коалиция „За да остане природа в България“. Жената, която постоянно си показва краката беше решила в негово лице да унищожи всяка идея за протест изобщо в България, защото започна с разговора си с настояване той да се извини за удареният оператор от бТВ. Само за сведение на претръпналата публика – по логиката по която Найденова поиска извинение от случаен и несвързан с инцидента човек, той можеше да поиска от нея да се извини заради това, че навремето в интернет изтече аматьорското порно на Памела Андерсън и Томи Лий.
Найденова като изпечен сталинист бе решила да търси колективна вина у всеки, който се е осмелил да навдигне глава срещу властта. Линията на внушението беше, че всички, които викат срещу кабинета са готови да пребиват журналисти. Заради това садо-мазо истеричката измести изцяло фокуса върху това кой носи отговорност за инцидента. Нищо друго не беше от значение за нея – кауза, идеи, хора, тя беше пратена като екзекутор, който трябва да окървави ръцете си с трупа поне на един еколог.
Заради това Найденова впрегна цялата енергия, която друг път употребява за реклама на краката си. Целият арсенал на псевдожурналистиката бе впрегнат, за да може да си оправдае заплатата – прекъсвания, гневни тиради, изземване на целия разговор, пренебрегването на мнението на говорещия, съскания, скандали, размахване на ръце. А кулуминацията дойде с репликата: „Може да се изкажете, когато ви позволя!“
Виждате ли – насреща си имаме фуражка, а не свободно съзнание. Найденова обитава полицейски свят в който чуждото мнение няма никакво значение. Самата бТВ се е превърнала в един полицейски участък, който е заклещен в своята параноя на лакея. Садо-мазо господарката стигна до граничната зона на безсилието, защото в идеалния свят сигурно екологът щеше да рухне, да облее със сълзи голите й колена, да поиска горещо извинение от всички и да си тръгне посрамен. Но медийният терор има своите ограничения. Той може да бъде сила само, когато го приемаш сериозно. В мига в който осъзнаеш, че това е една въздушна кула, а Найденова просто кукувица, която усеща с кожата си наближаващата епоха на горещите вълни, медийният тероризъм престава да има значение.
България има проблем с медиите, защото, когато те не са свободни агресията им се обръща срещу обикновените хора. Само у нас е прието да се правиш на герой докато обслужваш еротично властта. Само у нас голите колена могат да минат за медийно майсторство. Само у нас можеш да обявиш цял един народ за престъпен, за да угодиш на господарите си.
Хората на протестите много правилно разобличиха част от медиите като свой враг. Найденова просто го доказа. Като типичен садо-мазо продукт на епохата и тя не се посвени да изцапа ръцете докато изпълнява поръчките.
И заради това трябва да бъде изучавана съвестно, защото именно така не се прави журналистика. Именно заради хора като нея вече е неудобно да кажеш, че си журналист. Защото хората започват да те преценяват по образа на колективния слугинаж.
Само, че магията на голите крака трае до време. Тоест докато мозъкът към който са прикачени краката не показа цялата тъмнина на която е способен. Заради това вече няма да си причинявам гледането на Диана Найденова дори и в интернет. Няма да си причинявам и гледането на бТВ.
Светът е прелестен, когато се отървеш от журналистите – полицаи. Да не говорим, че интернет е пълен с голи колена.
Както винаги точен. Аз и приятелите ми отдавна не гледаме телевизия. Четем е гледаме в интернет журналистически материали само от автори, които уважаваме. Диана Найденова не е от тях.
В десятката!
yes!
Г-н Симов смятам в случая не е прав. Той през цялото време ни занимава с коленете, краката, бедрата и т.н на г-жа Найденова. Смисъл такъв, че някой ако е пропуснал да види да вземе да си ги пусне от сайта. Опитва се да вкара някаква метафора, зависимост и връзка на краката с всичко останало, но доста пошло. Честно казано по-скоро той излиза някакъв маниак на тема крайниците на г-жа Найденова. Твърдо съм против това неговото да се нарича журналистика. Това е чисто и просто очевиден неприязъм към свой колега, достигнал там, където той иска да бъде. Иначе, че тя самата има грешки, че въпросния разговор е малко или много режисиран съм съгласен, но не по този начин др. Симов, има други начини и думи. Това вашто е една глупост да я залеем с пълна глупост и простащина. И смятам, че не бива да отричаме някои неща казани от нея, които са напълно вярни и не трябва да пренебрегваме това, че гостът не можа да каже нищо смислено(и то не защото не му се даде думата).
Гостът успя да каже много стойностни неща въпреки яростната съпротива на г- жа Найденова. Именно заради това г-жа вместо да изпише вежди извади очи! Иронията в случая е че извади собствените си!
Гостът не можа да каже нищо смислено, защото водеШТата не му даде възможност, достатъчно е да изгледаш интервюто. Борислав Цветков е един достатъчно интелигентен човек, за да каже много и с мълчание. На негово място бих станала и бих си тръгнала още в началото… само че предаването е на запис. Всъщност, биха я търпели докато някой неин гост не си тръгне от студиото, посред интервюто, на живо.
Заради такива некадърни недоносчета, като Диана Найденова, професията „журналист“ е приравнена с магистрална проститутка.
Дано някой от бтв се светне да изгледа поне едно-две предавания на Ан Сенклер, без значение от кога и да види какво означава професионална журналистика и поведение в студиото. За Диана силно се съмнявам, че дори знае коя е Ан Сенклер, но това е неин проблем. По-лошото е, че манталитетът й на магистрална проститутка е и наш. Иначе нямаше да е в ефир.
А коленете й са наистина грозни, както и дебелите й крака.
А
Много точно. И не съм съгласна с Адел. Този коментар е твърде ласкав за Найденова и безобрадното й поведение. Колкото до краката, след като свърши репортажа у мен останаха единствено усещането, че все едно ме е обляла бака с помия и отпечаталия се в ретината ми образ от междукрачието на водещата, умело подчертано от необичайния ракурс на камерата. Само да отбележа, че съм жена с напълно нормална ориентация, а след като на мен ми е направило впечатление, представям си какво им е на господата изгледали предаването.
Даже си мисля, че меко се описват нещата. Истината е, че лъсна истината!… за босфор тв. Аз, ако съм шеф, в момента имам единствен верен ход – публично да я уволня въпросната водеща, та дано да ме помислят за разкаял се!
А към Адел – мисля, че си самата коментирана водеща, с един неясен пол и мисъл, но ако случайно не си, значи си като вчерашен вестник и се научи как се пише „вашто“.
Телеповедение на въпросната дама- лош порнографски микс- осанка на Мадам в долнопробен бардак + самочувствие на въздесъща(т.е. с управлявщите), е толкова отблъскващо със своята поквареност, че заслужава множество епитети, които ще спестя. Браво, Симов, без жалост към подобни пересони, който компроментират професията!