Искаме демокрация в политиката, но никога не сме имали демокрация в икономиката
„Солидарна България“ представя още един успешен пример на кооперация, този път във Великобритания. Текстът е стар, но „Сума“ просперира и днес. Темата се допълва от блестящия проф. Ричард Улф, благодарение на dokumentalni.com
Автор: Шерил Мур
Превод: Илиян Станчев
Източник: Yorkshire Post
В днешния капиталистически свят, в който всеки се стреми към бързо забогатяване, представата, че кооператив, който продава леща, може да бъде пример за успешен бизнес, звучи малко абсурдно. Но както откри заместник-редакторът на бизнес секцията ни – Шерил Мур, зелените алтернативи си струват.
Обикновено първата реакция на попаднал в „Сума” външен човек е, че се намира в някаква „Ню Ейдж” комуна, но, разбира се, прощават му го. Наоколо се разхождат брадясали „членове” на кооператива, които дори хвърлят сандалите си през лятото и се разхождат боси. Готвачът е зает с приготвянето на зеленчуци за обяда на работещите. Тук месото е забранено, а работниците си говорят за права, свободна търговия и групово вземане на решения, като нетърпеливо изтъкват, че „в „Сума” властта почти липсва”.
Това не е някакъв лагер на екобойци или хипита, а процъфтяващ бизнес, оценен на 15 млн. лири, който светкавично се е наложил на пазара за продажба на храни на едро. Закътан в промишлена сграда в Еланд, недалеч от Халифакс, „Сума” е най-големият независим търговец на едро и дистрибутор на храни във Великобритания. Той е и най-големият кооператив. Бизнесът се притежава от 56-те му члена и се управлява изцяло от работниците. Води се за една от малкото наистина етични бизнес инициативи в областта.
Всички работещи в „Сума”, тоест 56-те члена на кооператива, както и 51 работници, получават еднакво заплащане – 17 хиляди лири годишно. Те имат и бонуси, обвързани с печалбата на компанията, безплатна храна и социални осигуровки. Въпреки че членовете й са и акционери – всеки получава по една акция, щом постъпи на работа, която връща при напускане (разбира се, без лихва) – всички печалби се влагат за развитието на бизнеса.
От тази идея би прилошало на много членове на бордове на директори. Още повече заради факта, че някои от служителите на „Сума” са приемали по-ниско заплащане, само за да станат членове. Но все пак това е компания търговец на храни, в която алчността е табу.
Всичко тук изглежда успешно и задружно, подкрепено от факта, че за доброто на бизнеса наскоро членовете на „Сума” са гласували да не увеличават заплатите си. Макар идеята за обща собственост, еднакво заплащане и демократично вземане на решенията да звучи като рецепта за бедствие за обикновения предприемач, се оказва, че тя работи.
„Сума” е съчетание между хипи идеали и търговски нюх. Компанията няма дългове и се хвали с много слабо текучество на персонала. Циниците биха казали, че вероятно има такова, щом плащат по 17 хиляди годишно за опаковане на леща. Но оборотът на компанията расте от година на година и днес тя има 2200 регистрирани потребители в своя уебсайт. „Колко производители могат да се похвалят с това?”, пита дългогодишният й член Джон Харт. „Когато го казах на управителя на една инженерна компания, той ми отговори, че имат три регистрации, като едната е пред закриване.”
Без съмнение „Сума” печели от развитието на пазара за био храни. Днес в супермаркетите вече има щандове с органични храни – от различни традиционни варива и леща до консерви с боб и спагети. А броят на т.нар. „светлозелени” търговци, които имат средствата да минат на печелившата страна на справедливата търговия* и органичните храни, расте със сравнително постоянни темпове.
„Сума” е търговец на едро, който разпространява над 7000 вегетариански органични продукта на принципа на справедливата търговия. Но тя разширява и собственото си производство, вариращо от мюсли и сосове за паста до шампоани и еко тоалетна хартия. Членовете й искат да увеличат продуктите с марката „Сума”. Въпреки че се продават предимно на независими търговци на дребно, днес те се намират и по рафтовете на супермаркетите „Сейнбърис”. Екипът на „Сума” е помогнал на веригата да създаде своята секция, посветена на природата.
Компанията извървява дълъг път от създаването си през 70-те години. В началото нейният основател – Рег Тейлър, продава леща и кафяв ориз от микробус в Лийдс. „Било си е традиционна свободна търговия на едро”, казва Харт. „Бързо се е разраснала, но Тейлър, който днес живее в Северен Йоркшир, не е искал да се занимава с бизнес и го е продал на седем от служителите си, които са сформирали кооператив. По това време имаше бум на работническите кооперативи и работниците са искали да основат свой бизнес, но са отказали да го управляват по традиционния йерархичен начин.”
„Сума” се придържа строго към кооперативните принципи. Харт признава, че членовете и работниците й имат различни длъжности, но изтъква, че те отразяват единствено задълженията им, а не някаква йерархична позиция. „В „Сума” почти липсва власт.”
Има ръководна комисия от шестима членове, която се събира веднъж седмично, като всички решения се филтрират през нея. „В комисията влизат шофьори и опаковчици на храна в склада. След двугодишен мандат всеки неин член може да се кандидатира за преизбиране или да си остане само с другите задължения. Освен това всеки трябва да отделя по два часа седмично, за да работи като опаковчик в склада”, казва Харт.
Със сигурност много от членовете на „Сума” се трудят с любов, тъй като са приели да работят в компанията за по-ниско заплащане. „Трябва да направим така, че членовете ни да бъдат отдадени на работата, а ако не са – да разберем защо не е така. Понякога заплащането ни е над нормалното, но това е един от начините всички да са отдадени.”
Харт вярва, че гъвкавите работни практики и демократичното вземане на решения са ключови за успеха на „Сума”. „Практиките на демократичното управление не съществуват във Великобритания. Ние ги създаваме”, казва Харт. „Много компании говорят за по-голямо участие на работниците, но не предприемат конкретни стъпки по въпроса. Сега е модерно да се говори за служители с разнородни умения, само че ние го правим вече 25 години.
Нашият морален подход – демократичното вземане на решения с участието на служителите – се доказа като чудесна рецепта. Ние процъфтяваме в жесток конкурентен пазар, оставайки верни на основните ни кооперативни принципи, като в същото време проявяваме и търговски нюх.”
Харт с готовност признава, че „Сума” печели от засиления интерес към органичните продукти. „Супермаркетите се включиха в тенденцията, което усили търсенето на органични продукти. Но те се интересуват само от здравословния аспект на нещата, не и от този със свободната търговия. Тук вижданията ни се различават. За нас са важни принципите на етичния бизнес. Идеята за справедлива търговия се разраства и ние често отпращаме потенциални клиенти, само защото не отговарят на политиката ни.
За много от нашите клиенти е важна не само здравословната, но и етичната страна на въпроса. Тези продукти са по-скъпи и не са по джоба на всеки, но други предпочитат да платят няколко пенса повече за продукти, разпространени на принципа на справедливата търговия, като например кафе.”
Притежавани от работниците кооперативи се срещат рядко в днешна Великобритания. Но според Харт страната е на прага на ренесанс в кооперативното движение. „Премиерът (тогава Тони Блеър – бел. прев.) се изказа в подкрепа на работническите кооперативи като алтернатива на бизнеса. В крайна сметка, идеята е измислена в Англия, но днес се намираме зад други европейски страни. Цялата строителна индустрия в Италия се състои от кооперативи, като в един такъв, доколкото знаем, за главен изпълнителен директор е избран шофьор на мотокар.”
Харт е верен защитник на кооперативите:
„Доказахме, че работят. Един от проблемите на британските фирми е, че решенията често се вземат от един управител или мениджър, а се изпълняват от всички, без значение кое е най-добро за компанията. В кооперативите няма място за его – всеки има думата.
Разбира се, това има и своите негативни страни. Не можеш просто да действаш на своя глава и вземането на решениe може да се забави, което понякога е неприятно. Но както доказахме, кооперативите определено са успешна алтернатива.”
Кооперативите – коментар на проф. Ричард Улф
* Справедливата търговия (на англ.: fair trade) е международно движение от търговски мрежи, дистрибутори на продукти, които се произвеждат в по-бедни държави. Основните цели на движението са подпомагане на местните производители и опазване на околната среда.
