Новата година ни посреща с пълен пакет намерения за реформи – в здравеопазването, в пенсионното дело, в училищното образование, в правосъдието. Политолози и социолози се питат, дали на коалицията ще й стигне воля да извърши всичко това или ще го отложи заради изборите, които предстоят тази и следващата година. Питането е основателно по две причини.
Първо, в Реформаторският блок имат остра нужда да докажат правото си върху съществителното „реформатор“. Докато ГЕРБ и лично Бойко Борисов имат друг дневен ред – максимален успех на местните избори наесен като предпоставка за победа на президентските през 2016-а. А не надигане на вълна от недоволство. Другите двама партньори в коалицията са общо взето заменими.
Второто основание е разбирането, че реформа е това, което е непопулярно. Тези две думи станаха почти тавтология – като син лазур, кинематографичен филм, бестиално животно. За Бойко Борисов обаче това значи опасност. За разлика от други играчи, той не е абониран за част от електоралната торта и трябва всекидневно да обяснява, че каквото прави е добро, а всичко, което му пречи, е от врага. Това изисква постоянният флирт с рейтинга.
Обичайният начин да се правят реформи у нас е да се изчака някакво мащабно финансово или друго бедствие и да се използва моментът, докато хората не могат да се ориентират и затова са склонни да оставят съдбата си в нечии ръце и да се надяват, че с доверието им няма да се злоупотреби.
Т.е говорим си за шокова терапия. Тя дотолкова широко се използва по света и у нас, че дори е обобщена и обяснена в книгата на Наоми Клайн „Шоковата доктрина“. Ще заимствам няколко цитата, пък нека читателят познае от книгата ли са:
„Кризата трябва да бъде използвана като добър момент, за да се случат реформи“
„Една нова администрация разполага с 6 до 9 месеца, за да постигне мащабни промени; ако не сграбчи възможността да действа решително през този период, няма да има друга възможност“.
„Всички рани трябва да бъдат нанесени едновременно“.
„Алгоритъмът на случване на една реформа минава през две фази –на болката и на облекчението“
Сходни идеи, нали? Първата мисъл е на Георги Стоев от ИПИ. Втората е на Милтън Фридмън, първоавтора на „шоковата терапия“. Третата – на Макиавели. Четвъртата – на вицепремиера Томислав Дончев. Г-н Дончев обосновава обобщението си така: „За обществена консолидация няма време. Понякога реформите са като лечение, при което пациентът не е съгласен с предписаната терапия.“
Николо Макиавели е писал съвети до Принца, който е бил диктатор на Флоренция. Първият, който е приложил реформите на Фридмън е Пиночет.
Следователно, в близките години тавтологията „непопулярни реформи“ ще се прилага както и досега. В кратките моменти между избори, когато властта господства неоспоримо, по пиночетовски, ударите ще ни се нанасят внезапно, за да успее да отшуми ефектът и в навечерието на изборите телевизорът отново да победи хладилника.
Не преувеличавам. Която и конкретна реформа да погледнеш, все става дума за едно и също. При гледането на бюджета, внезапно припламна спор за онази част от пенсионната вноска, която задължително се заделя за частни фондове. Изведнъж всички „откриха“ (както впрочем веднъж се случи през 2012 г.), че трупаните там пари се топят с 3.5% годишно и не настигат дори инфлацията. Почти е сигурно, че УПФ, с 8 милиарда активи, са достатъчно влиятелни, за да не допуснат да изгубят тези вноски. Но за сметка на това други експерти в екипа на Петър Москов замислят да направят точно същото с част от здравната вноска – да я насочат към частни здравни осигурители! За да могат и те да се топят. Предишната реформа от 2000 г. вече създаде един вид класово деление – на 2 млн. здравно неосигурени и останалите. Сега се търси начин втората категория да бъдат разцепени на правоимащи и още по-правоимащи. Това е показателно, как ще бъде замислена и приложена здравната реформа като цяло.
Или да вземем образованието. Вече десетилетия във всевъзможни международни изследвания за образованието (PISA, IEA) България изпъква с най-големия срив в уменията за четене, разбиране, писане, речник, обща култура и т.н. Също десетилетия световните експерти неизменно посочват една и съща главна причина – все по-задълбочаващото се неравенство в достъпа и качеството на услугата за деца с различен социален произход. Специално подчертават, че това неравенство се отразява зле дори на облагодетелстваните. И каква нова реформа се предлага от няколко поредни управления? Ами например образователният бюджет да субсидира и частните училища. Т.е. да ощети обществената мрежа и да засили още повече същото това неравенство.
Отдавна е посочена причината и за финансовата дупка в БДЖ. Там трябва да се инвестира, за да стане конкурентна на автотранспорта – с повишение на скоростта, нови типове терминали, повече комфорт и чистота и т.н. Но държавата прави тъкмо обратното. Тя систематично субсидира конкуренцията, като насочва европейски средства само към пътищата. Каква е реакцията на реформаторите? За пореден път съкращават линии и влакове. Въпреки че за много видове услуги релсовият транспорт е технически по-ефикасен. Например още Иван Костов мечтаеше влакът София-Бургас да пътува за 3 часа.
За правосъдната реформа – добро или нищо. Тя беше обявена от РБ за бисер на замислените промени, а с наближаването й се сведе до създаване на отделна съдийска колегия към ВСС.
Ако това се разбира под реформи, то те вече са в ход. Вече бе вдигната цената на тока, оттам и на стоките; отмениха таксата, която плащаха ВЕИ-тата; увеличиха минималната заплата с 20 лв., но премахнаха необлагамият праг от 340 лв..; вдигнаха таксата за посещение на пенсионери при лекар. Не си губиха времето.
У нас под реформа се разбира държавата да си освободи ръцете от някаква обществена услуга. Всекидневието обаче с нарастваща честота ни поднася катастрофи, предизвикани от крещящо бездържавие – мащабни банкови измами, наводнения, катастрофални суши, изчезване на осъдени, падащи асансьори, непристигащи линейки, пропадащи нови пътища, болници, отказващи да приемат пациенти, УПФ, които топят вноските за пенсия, вместо да ги увеличават… Самата реалност не се уморява да ни крещи в ухото: Анархия! Затова и възстановяването на реда беше централна тема на всички предизборни програми. Въпреки това специалисти и експерти чакат да видят дали не е дошло време да се маркетизира катастрофата.
Или както казва Гроувър Норкуист, виден американски неолиберал, цитиран в „Шоковата доктрина“: „Аз не искам да премахна държавата. Само искам да я смаля дотолкова, че да мога да я довлека до банята и да я удавя във ваната“.
Много добро анализиране на политическата обстановка в момента, но дали не бъркате Анархията с Хаус?