Първи реакции на политическите сили на исканията за необлагаем минимум и диференциран ДДС в ефира на БНР след внасянето на над 30 000 подписа от Гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“
Ирина Недева, водещ на „Хоризонт до обед“: „Управляващите дават повече за заплати – близо 500 милиона лева. Това е похвално, но недостатъчно“. Такава е позицията на синдикатите за бюджета за следващата година, който вече бе приет в ресорната бюджетна комисия в парламента, а тази седмица влиза за обсъждане в пленарна зала. На най-сериозна критика е подложена данъчната система. Миналата седмица президентът на КНСБ Пламен Димитров беше категоричен, че плоският данък трябва да бъде премахнат, защото е несправедлив.Как посрещнаха идеята управляващи и опозиция, чуйте от репортажа на Мария Филева.
Мария Филева, репортер: На 1 януари ще се навършат 10 години от въвеждането на плоския данък у нас. Куриозното е, че данъчната реформа бе направена от ляво правителство – тройната коалиция на Сергей Станишев, а тъкмо от ляво сега се чуват най-тежките критики за ефектите от десетте процента облагане и искания за отмяна или поне облекчаване. С такава инициатива излезе и Сдружение „Солидарна България“, които събраха над 30 000 подписа под искането за необлагаем минимум за доходите до размера на минималната работна заплата и намален ДДС за стоки от първа необходимост. Впрочем, упреците към така нареченият „данъчен преврат“ никога не са спирали, обобщава президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Пламен Димитров, президент на КНСБ: Ние продължаваме да критикуваме плоския данък. Продължаваме да смятаме, че това ражда несправедливост, бедност и неравенства в България и най-малкото не поставя в равнопоставено положение бизнеса и труда. Защото, ако погледнете колко са данъчните приходи, ще видите, че те се разминават – с 1 милиард повече се събират от хората, отколкото от бизнеса.
Мария Филева: Затова от КНСБ предвиждат идната година да започнат широк обществен дебат, за да предложат алтернатива. Целта засега е по-скромна.
Пламен Димитров: Тук не говоря непременно за въвеждане на прогресивно облагане веднага. За нас първата цел и първият рубеж е да въведем необлагаем минимум, което е друга скала, само че надолу. Да, ще пробием плоския данък само че в обратна посока, която ще бъде в полза на хората.
Мария Филева: Премахването на плоския данък, заедно със стимули за бизнеса, за раждаемостта и за спиране на миграцията навън, е сред мерките, които могат да доведат до средна работна заплата от 1000 лева през 2022 година, смятат синдикатите. Реалистична цел и според „патриотите“. Неочаквано те, които са част от властта, обявиха, че подкрепят идеите на синдикатите. С уговорката, че вече са направили пробив с размразяването на доходите в бюджета за 2018 г.
Искрен Веселинов, зам.-председател на ПГ на Обединени патриоти: Окуражаваме синдикатите, че е нормално те да бъдат в центъра на един дебат за промени в данъчната политика. Както знаете, ние винаги сме били за семейното подоходно облагане, винаги сме били за необлагаем минимум. Разбира се, за този дебат трябва обаче да узрее обществото и едва ли може да стане от днес за днес. За нас, може би, семейното подоходно облагане е първото, което трябва да бъде изговорено, точно защото демографският проблем е първостепенен за държавата. Според патриотите, плоският данък има доста несъвършенства. Дали ще отпадне тази година, следващата или след десет години – според нас е въпрос на време.
Мария Филева: Очаквано, опозиционната левица подкрепя искането на синдикатите и на леви организации.
Проф. Румен Гечев, депутат от БСП: Ние плуваме напречно на басейна и се различаваме от огромното болшинство европейски страни. Такъв плосък данък, който е не само плосък, но и рекордно нисък – едва 10%, и да облагаме с данък и най-бедните, е уникален в световната практика. Няма страна и с най-десен икономически режим, както казваме, където бедните да не са освободени от данък. Колкото по-дълго стои плоският данък, толкова повече бедни ще има, както и по-малко богати, но още по-богати, и толкова по-зле ще бъде българската икономика.
Мария Филева: Според Румен Гечев, малката стъпка по въвеждане на необлагаем минимум на практика е неприложима без голяма реформа.
Румен Гечев: Ние не можем да въведем само необлагаем минимум, тъй като това моментално ще доведе минимум 700-800 милиона лева дефицит в бюджета. Като кажем „А“, трябва да кажем и „Б“ – как ще компенсираме тези средства? Като повишим данъците за по-богатите, каквато е практиката в целия свят.
Мария Филева: Същата сметка представя и Йордан Цонев от ДПС, за да обясни защо не може да няма данък и за хората с най-ниски доходи.
Йордан Цонев, зам.-председател на ПГ на ДПС: Необлагаем минимум съм съгласен да има, но няма бюджетен заместител. Най-скъпото нещо за българският бюджет ще бъде необлагаемият минимум. Той ще бъде минимум 800 милиона годишно. Всичко, което можеш да си позволиш, е справедливо. Което не можеш да си го позволиш, е мечта.
Мария Филева: Затова от движението, макар и опозиция, са категорично против.
Йордан Цонев: Едно от малкото неща, които създават конкурентно предимство на българската икономика, са десетпроцентните данъци. Не плоскостта на данъка го прави ефективен за българската икономика, а размерът на ставката. Но понеже се предлагат едни неща, които ще премахнат конкурентното предимство и доходите на българските граждани, ние не ги приемаме. Ние сме за данъка в този му вид, докато България икономически и по доходи не настигне средните държави в Европа.
Мария Филева: Твърд отпор идва и от ГЕРБ. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обяснява защо.
Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ: Нашата позиция е ясна, ние с тази позиция сме спечелили изборите и докато сме на власт ще я защитаваме. Смятаме, че плоският данък е данък, който стимулира и бизнеса, и хората, да работят повече, да поемат повече отговорности, да са по-квалифицирани, да получават по-висока заплата… И по никакъв начин не приемаме, че през данъчната политика може да се прави социална политика. За социалната политика се заделят и ще продължават да се заделят повече средства, но тя ще бъде насочена към онези хора, които наистина са в неравностойно положение, било поради възрастови, било поради други причини, и които не могат да се реализират на пазара на труда, за да получават доходи и нормална заплата. Така че ми се струва, че колкото и те да считат, че това е социално справедливо, аз смятам, че това е социално несправедливо. В момента минималната работна заплата е 510 лева, върху която се начислява и клас прослужено време. И ако вие имате много прослужено време, ще имате още 30% отгоре, тоест колко стават – над 600 и няколко лева, и едновременно с това нямате никаква квалификация, нито поемате отговорност на работното си място!
Мария Филева: ГЕРБ може да разчитат и на 11-те гласа от „Воля“.
Кръстина Таскова, зам.-председател на ПГ „Воля“: Ние сме заявявали неведнъж, че сме за плоския данък, тъй като според нас с въвеждането му доста голяма част от доходите на физическите лица, ако мога така да се изразя – бяха изсветлени. Това създава благоприятна среда за гражданите и ако някой иска да има необлагаема основа или необлагаем минимум и той да е 500 лева, то нека направим минималната заплата 550 лева, за да остават 500 лева на хората. Но нека не променяме данъка.
Мария Филева: В обобщение – скоро промяна няма да има. ГЕРБ, ДПС и „Воля“ разполагат с точно 131 гласа, за да кажат „Не“.
Ирина Недева: Няма особена изненада в позициите на големите партии у нас. Има обаче интересни предложения от страна на синдикатите, чухме ги от устата на Пламен Димитров от КНСБ. Не само синдикатите, но и сдружения като „Солидарна България“, както и Гражданската инициатива за данъчна справедливост настояват и отново поставят въпроса за необходимостта от промяна на модела на плоския данък. Затова сега търся за коментар около политическите реакции Ваня Григорова – познаваме я като синдикален експерт към КТ „Подкрепа“, но също и като анализатор по икономически и социални теми. В студиото е и Жана Цонева – една млада жена, чието лице видяхме зад плакат с искане за данъчна справедливост. Нека да кажа, че Жана Цонева прави докторат по социология. Да започнем с Ваня – свързана сте и със „Солидарна България“, а премахването на плоския данък е една от старите каузи на тази неправителствена организация. Учудва ли ви обръщането на политици от формацията на Обединените патриоти, които са във властта заедно с ГЕРБ, а те пък от своя страна са против премахването на плоския данък, и това, че именно Обединени патриоти „омекват“ по отношение на идеята за връщане на необлагаем минимум?
Ваня Григорова, председател на „Солидарна България“: Учуди ме почти всичко, което чух до момента от вашия репортаж. Първо, Искрен Веселинов, когато чухме, гласува против необлагаем минимум в комисия, въпреки че пред журналистите е споделил, че подкрепя въвеждането му. Другото, което ме учуди, е това, че КНСБ обявява, че ще започне дебат от следващата година. Дебатът е започнал. Дебатът се води много усилено в последните няколко месеца и, ако КНСБ бяха подкрепили „Подкрепа“, „Солидарна България“, „dВерсия“, „Барикада“ – всички тези организации, които вече са част от данъчната инициатива, смятам, че щяхме да направим няколко стъпки повече, вместо тепърва да заявяваме, че ще започнем дебат.
Ирина Недева: Учудва ви, че Искрен Веселинов от Обединени патриоти казва, че е за необлагаем минимум, но пък гласува против него…
Ваня Григорова: Именно.
Ирина Недева: …А продължава ли да ви учудва фактът, че социалистите, които сега искат премахване на плоския данък, всъщност го въведоха с правителството на Сергей Станишев?
Ваня Григорова: Тази тема е детайлно коментирана. Вие добре знаете, че отделни личности в БСП още тогава са били против, има личности, които защитават плоския данък и в момента, въпреки предложението на БСП. Тоест, ние ако влезем в този разговор, ще трябва да изговорим поне час и половина детайлно позициите на всички представители в БСП, за да е ясна картината.
Ирина Недева: Разбирам. Тогава можем ли да кажем, че темата за плоският данък, според вас, може да доведе до трансформации на политическите мнозинства? Тоест, да се окаже разделителна линия и да видим от едната страна групиране на ГЕРБ с ДПС – нещо, което иначе и двете формации твърдят, че не се случва, а от другата страна – БСП с Обединените партиоти?
Ваня Григорова: Обединените патриоти всъщност нямат никакво намерение да си променят позицията, тъкмо затова подчертах странното хамелеонско поведение на някои от техните представители – пред журналистите да говорят едно, а след това с гласуването си да показват нещо съвсем различно. Впрочем, нещо което е важно да се знае: г-жа Менда Стоянова заяви, че данъчната политика не е социална политика. Същевременно Европейската комисия поне два пъти в годишните си доклади за България подчертава, че данъчната политика и социалната политика не намаляват в достатъчна степен неравенствата в страната. Поради което неравенствата в България са едни от най-високите в Европейския съюз. Тоест, г-жа Стоянова може би е добре да си направи среща с представителите на ЕК, за да й разяснят каква е връзката между данъчната и социалната политика и живота на хората.
Ирина Недева: Нека тук да включим Жана Цонева именно като човек, който се занимава със социология. Можем ли да твърдим, че няма връзка между данъчната и социалната политика?
Жана Цонева, докторант по социология, член на Колектив за обществени интервенции: Разбира се, че има връзка. Г-жа Менда Стоянова пита откъде ще се пренасочват пари. Ами една държава се финансира общо взето по два начина – или като облага имотните класи и бизнеса, понеже те имат повече пари и, облагайки ги, вече може да преразпределя парите по-надолу, или като взима заеми. Виждаме нашата държава кой път е избрала. От 2008 година насам тя работи в интерес на по-богатите и на бизнеса и не ги облага, напротив – намалява данъчните им тежести, докато с премахването на необлагаемия минимум и с въвеждането на плоския данък държавата натоварва повече по-бедните, всъщност – огромното мнозинство от хората в страната.
Ирина Недева: Защо това да е така? Нека да влезем в детайли, защото погледнато отстрани хората си представят, че с това плащане на десятък еднакъв за всички, хем този данък изглежда малък, хем изглежда прост и ясен за изчисление, за разлика от всичко останало, което стои по много по-усложнен начин в очите на хората.
Жана Цонева: Да, само че преди имаше нещо, наречено необлагаем минимум, което означава, че данък ти се начислява над този определен минимум. Той отпадна през 2008 г. и сега се облага цялата минимална заплата от примерно 400 лв., което означава, че повече данъци се плащат от най-бедните. Също така нека да не забравяме, че нашият бюджет зависи диспропорционално много от непреките данъци. Това са данъци като ДДС, които натоварват потреблението. Даже „натоварват“ е мека дума, те наказват потреблението на огромното мнозинство от хората в страната, защото оскъпяват стоките. По този начин държавата компенсира липсата на постъпления в бюджета от доходите на най-богатите слоеве на населението като натоварна по-бедните и тяхното потребление. Тоест, държавата им облага не само заплатите и преките доходи, но и потреблението.
Ирина Недева: Бяхте в парламента по време на гласуването в бюджетна комисия и тогава някои медии ви записаха с една много ясна формула: десятък за яхта и десятък за минимална заплата. Всъщност, това е нещо много различно…
Жана Цонева: В очите на държавата няма значение дали си купувам хляб или яхта, тя облага и двете стоки с 20% ДДС, което е абсурдно. Все пак нещата като хляба, като лекарствата, като учебниците, са стоки от първа необходимост, докато луксозните стоки не са точно необходимости. Смятам, че на хората трябва да им се помага да посрещат основните си нужди. Нали знаем, че България е най-бедната държава в ЕС с най-големи неравенства, ние нямаме нужда Европейската комисия да ни каже това, ние го живеем всеки ден. Какво означава да си беден? Означава, че не можеш да посрещаш основните си нужди, не можеш да подържаш жилището си топло, нямаш пари за храна, не ти остават пари за лекарства и т.н. Целта на нашата инициатива е да се оставят повече пари в ръцете на хората, така че те да посрещат основните си нужди, да имат един нормален, сносен живот и по този начин ще се намалява, и бедността, и неравенствата.
Ирина Недева: Добре, обаче този пример ни води към един друг възможен инструмент и затова се връщам към Ваня Григорова. Ако политиците са толкова непримирими или толкова хитростни по отношение на темата за плоския данък, защото виждаме, че това нещо се разиграва в рамките на десетилетие, дали не е по-разумно да се иска промяна в ДДС-облагането на луксозните стоки – неща, които се случиха в други държави като Гърция например?
Ваня Григорова: Да, разбира се, че това е една от възможностите за компенсиране на намалените приходи, които ще имаме при въвеждане на облекчения за бедните потребители. Но нашето искане като Гражданска инициатива – подчертавам, че е гражданска инициативата, тъй като г-жа Стоянова препоръча на синдикатите да си направят партия, а това не е инициатива само на синдикатите… Но нашата цел не е да наказваме някого, нашата цел е да дадем възможност на хората да живеят що годе нормално. Целта на Гражданската инициатива не е да наказва някого затова, че е богат, че е успешен или че е… каквито там искат етикети да слагат на този тип хора. Просто някаква минимална нормалност е нужна в данъчната ни система, за да не стигаме до ситуацията, която виждаме в момента. А тя е: взимаме от работещите бедни и безработните, за да дадем на пенсионерите. Това се случва в момента и ни представят този бюджет като изключително социален. Нищо социално няма в него, той продължава да разчита на бедните работещи.
Ирина Недева: Добре, а какво очаквате да се случи от тази дата 1 януари 2018 г. – десет години плосък данък у нас? С едно изречение за финал, продължаваме, разбира се, да следим темата.
Жана Цонева: Ами аз не мисля, че ситуацията ще се промени в средносрочен или в близък план. Но все пак намирам инициативата за успешна заради това, че тя успя да промени дневния ред на разговора в обществото. И вече политиците, както видяхме и от репортажа, са длъжни да започнат да отговарят на дневен ред, който ние гражданите отдолу постяваме. И това е една дълбока проблематизация на плоския данък, на липсата на необлагаем минимум, на високите данъчни ставки за потреблението на хората и т.н., което е голям успех, защото досега винаги сме имали по-скоро реактивна позиция – ние да реагираме на това, което властта прави, а сега ги поставяме в ситуацията да отговарят.
Ваня Григорова: Очакваме най-сетне Комисията по бюджет и финанси да ни покани на среща, каквато ние поискахме още преди месец. В рамките на тази дискусия се надяваме да бъдат развенчани редица митове, каквито чухме и в репортажа във вашето предаване. И ще се надяваме вашият интерес да продължава, тъй като в крайна сметка, каквото и да си говорим в комисията няма никакво значение, ако обществото не го чува…
Ирина Недева: Не го разбира, така е…
Ваня Григорова: …И трябва да е ясно, че средният слой, средната класа беше най-силно натоварена от данъчния преврат от 2008 година.
27.11.2017 г.
Предаването можете да изслушате и на запис тук.
