До вчера само не плащаха, днес доставят работна ръка, утре ще определят може ли да се ожените и да имате деца, защото от това зависи вашата работоспособност. Терминът „робство“ още ли ви се струва пресилен?
Вероятно сте чули, че работодателите ще внасят работници от трети държави – т.е. от държави извън Европейския съюз. Сега IT-та и сезонни работници (няколко хиляди украинци вече получиха разрешителни), утре всякакви специалисти. Така бизнесът за пореден път отлага наложителното увеличение на заплатите и подобряване на условията.
Миналата седмица беше проведено заседание на Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност. Възмутени, почти радикализирани представители на работодателите агресивно настояваха да паднат всички „административни бариери“ за наемане на чужди работници, защото: българите не искат да работят, неквалифицирани са, не знаят езици. Поради това, според бизнеса, трябва да отпадне т.нар. пазарен тест. Какво е това? Според действащото законодателство (Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност чл. 7, ал. 1), една компания първо трябва провери на българския пазар дали има специалист, който иска и може да заеме свободната длъжност и само ако такъв не бъде открит, фирмата има право да потърси служител в държави извън ЕС.
Е, работодателските организации водят яростна битка срещу тази защита за местните работници. И бележат първи успехи. В момент на откровение и в закрити заседания представители на бизнеса обясняват как правят „доставка на работна ръка“, как различни фирми първо „тестват на място кандидатите“. Асоциацията с веригите роби, оглеждани от плантаторите, е неизбежна – зъби, мускули, бърз преглед на физическото състояние на „кандидат-работника“, за да са сигурни, че купуват добра стока. Човекът не е нищо повече от материал, ресурс. Има приложение и стойност единствено в производствения процес.
Повече от 2 милиона българи вече живеят извън страната. Не защото не обичат България, не от желание да пътешестват. Защото не могат да се изхранват тук!
По време на законна стачка работодателят няма право да наеме други служители, които да заменят стачкуващите. С бурната емиграция българските граждани по същество протестират срещу невъзможността да водят нормален живот в родината си. Това на практика е стачка. Защо позволяваме националният бизнес да подмени емигриралия „стачник“ с външен работник? Та това противоречи на всички правила за защита на работниците, отваря врата за продължаване на експлоатацията и не позволява на местните да се защитят! Експлоатацията е и за новодошлия работник, макар да получава малко по-високо заплащане, отколкото в собствената си държава. Печели само този, който спестява разходи. И максимизира печалби.
В допълнение към тази предателска политика, която се провежда систематично в България – на рекламиране на страната като мястото с най-евтината работна ръка, редица допълнителни заплахи са надвиснали над наемния труд:
- отпадане на клас прослужено време
- различни минимални заплати в различните български райони
- възможност за намаляване на минималната работна заплата
- ако работодателят не е внесъл осигуровки за пенсиониране, работникът да няма право да се пенсионира
- по-ниски нива на МРЗ за младите служители
- внос на работници, за да не се увеличат трудовите възнаграждения
- редуциране на срока на майчинството
На 1 май трябва да си спомним, че 8-часовият работен ден, отпуските, защитата при уволнение, гарантираното минимално заплащане и другите цивилизационни постижения не са дадени веднъж завинаги. Те ежедневно са подлагани на атаки от страна на бизнеса. Затова от другата страна трябва да има организирани работници. Поотделно всеки ще бъде победен.
Привържениците на свободния от регулации пазар обичат да казват, че безплатен обяд няма. Да, няма. Той трябва да се извоюва!
