„Солидарна България“ публикува превод на официалните искания на белгийския район Валония с линкове към оригиналните документи. За да не разчитат българските граждани на изфабрикувани цитати
Ляво – Пол Манет, министър-председател на Валония. Дясно – Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, който направи опит да промени позицията на белгийския район, без да се направят базови промени в договора с Канада.
Откъс от решението на валонския парламент от 14 октомври 2016 г.: (имайте предвид, че това е един от четирите парламента, които са гласували резолюции, отхвърлящи CETA в този й вид)
Парламентът на Валония:
– Действа на базата на получена на 5 октомври 2016 г. чернова на Съвместната тълкувателна декларация относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) между Канада и Европейския съюз и неговите страни членки;
– Проучи посочената декларация на срещата на Съвместния комитет по международните отношения с парламента на френскоговорящия Брюксел на 10 октомври 2016 г., където всички политически групи изразиха своето мнение;
– Потвърждава отново исканията си, които се съдържат в резолюцията от 4 май 2016 г., и счита, че предложеното тълкувателно изявление не им дава отговор, така че ефектът от това изявление остава правно несигурен и Споразумението продължава да не бъде съществено изменено.
Призовава правителството на Валония:
- Да продължи да поддържа отказа си да се делегират пълномощия на федералното правителство да подпише споразумението CETA между ЕС и Канада;
- Да действа заедно с Федералното правителство, за да защити пред европейските институции позицията всички правни средства да бъдат използвани, за да се отговори на изискванията, изразени в резолюцията от 27 април 2016 г., и да се стартира истински процес на прозрачни и демократични преговори, които включват всички заинтересовани страни.
Текст на оригинала (на френски език): nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2016_2017/MOTION/606_2.pdf
Резолюция относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA)
Приета на 27 април 2016 г.
Текст на оригинала (на френски език): http://nautilus.parlement-wallon.be/Archives/2015_2016/RES/212_5.pdf
Парламентът на Валония
[…преамбюл, интересно да се прочете тук]
Иска валонското правителство
- Да действа спрямо федералното правителство така, че:
– да поиска мнението на Европейския съд за съвместимостта на споразумението с европейските договори на базата на чл. 218 (11) от Договора за функциониране на ЕС, за да предотврати сключването и ратифицирането на споразумение, несъвместимо с европейските договори без произнасянето на становище от страна на Европейския съд;
– да защити в Съвета на ЕС позицията CETA да бъде квалифицирана като смесено споразумение, което означава, че страните членки трябва да се съгласят с него;
– да откаже каквото и да е временно прилагане на CETA и да изчака да се проведат националните процедури по ратификация. По този начин ще се чуе гласът на европейските граждани преди евентуалното влизане в сила на Споразумението;
– да даде приоритет в CETA на механизъм за разрешение на спорове, който да е между държавите на базата на съществуващите обществени съдилища; - Да не дава пълномощия на федералното правителство за подписването на CETA между Европейския съюз и Канада; [това означава „да откаже подписването на CETA от страна на Белгия“]
- Да действа така, че европейските институции да направят нужното търговските споразумения, сключени от ЕС с трети страни, да се съобразят с описаните по-долу червени линии, които за съжаление не са били приложени за CETA:
– Включване на клауза за човешки права и предвиждане на гаранции по правно обвързващ начин за пълното спазване на европейските стандарти в полето на фундаменталните права;
– Добавяне на правно обвързваща обща клауза, приложима за всички споразумения, която да гарантира пълното уважение без никаква двусмисленост на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита и утвърждаване на многообразието на културното изразяване;
– Въвеждане в споразумението на принципа за „земеделско изключение“, подобен на този за „културното изключение“. Този принцип да може да бъде активиран, в случай, че увеличението на вноса на даден продукт може съществено да навреди на постигането на следните цели: продоволствена сигурност, запазване на начина на живот в селските райони; защита на природата и биоразнообразието;
– Включване на обвързващите стандарти за устойчивото развитие, за да се поддържат усилията в борбата срещу климатичните промени, като се гарантира, че никое търговско споразумение няма да доведе до ръст на парниковите емисии;
– Приемането на „позитивни списъци“ в областта на либерализация на услугите, които изрично да споменават за кои услуги е открит достъпът на чуждестранните компании и кои услуги от общ интерес и от настоящ, и от бъдещ общ икономически интерес са изключени, така че националните власти и евентуално местните власти да запазят пълното право да изпълняват, организират, финансират и извършват обществени услуги, за да се гарантира на европейските граждани универсалния достъп до обществени услуги;
– Възможност за включване на социални и екологични клаузи в областта на обществените поръчки и да се съсредоточат върху къси вериги на доставка;
– Включване на механизми за сътрудничество за засилване на финансовите и банковите регулации, обмяната на данни и борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци;
– Включване на специални глави за малки и средни предприятия, съдържащи разпоредби за улесняване на техния достъп до търговията;
– Извършване на независими подробни изследвания за въздействието върху всяка страна членка и за оценяване на конкурентоспособността на секторите с фокус върху икономическите и регулативните въздействия на тези споразумения върху малките и средни предприятия;
– Отварянето на тези споразумения за други партньори, които биха могли да се присъединят към многостранни преговори на базата на ясни и предварително договорени условия за постепенно достигане до многостранна рамка на общуване в Световната търговска организация;
– Прилагане и съобразяване с обвързващите клаузи за работническите права;
– Включване на екологичните стандарти за труда, които не са ограничени само до главите за търговия и устойчиво развитие, но се намират и в други части на споразуменията, като тези, посветени на инвестиции, търговия с услуги, регулаторно сътрудничество и обществени поръчки;
– Уважение към принципа на предпазливост, както е описан в чл. 191 от Римския договор, като фундаментален принцип на Европейската политика за защита на околната среда, здравето и потребителите;
– Прозрачността в преговорите по бъдещите споразумения за свободна търговия, като се имат предвид заложените интереси, изисква винаги да се насърчава разкриването на необходимата информация за тях и демократичния контрол.
Превод от английски език: Владимир Митев
