Заявката за „Fresh start“ приключи като „Фалстарт“ за ТПТИ.

Лобистката акция в подкрепа на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), организирана в сряда в Народното събрание, претърпя пълен провал. Мероприятието бе представено като първи публичен дебат по темата и на него присъстваха министри, депутати, представители на НПО, дипломати и журналисти. Организатор на събитието е Европейският съвет за външна политика, неправителствена организация с европейско наименование, но с американско финансиране, под шапката на Центъра за либерални стратегии.

 

кунева

Въпреки заявката, че обсъждането ще представи както положителните ефекти, така и проблемните страни на споразумението, от доклада на министъра на икономиката Божидар Лукарски се чуха само оптимистичните очаквания. Той прогнозира прилив на инвестиции, нови работни места, ръст от 28% на износа към САЩ и 7-8% – към ЕС след приемането на ТПТИ. Лукарски повтори спорната теза на българските власти, че от споразумението ще спечелят малките и средни предприятия, като същевременно призна, че само 1.8% от тях са експортноориентирани. Лукарски приветства идеята информация за договореностите по ТПТИ да се предоставя в читални към американските посолства в Европа. По-късно, провокиран от критичните изказвания, Лукарски се определи като „умерен оптимист“ за ТПТИ. „Никой не е казал, че ТПТИ е само цветя и рози!“. Във връзка с опасенията, че споразумението ще отвори вратите на Европа за ГМО и третирано с хормони месо от САЩ , Лукарски се тросна, че ако американците не приемат по-високите европейски стандарти за защита на потребителите, „няма да внасяме американско месо“.

Така министърът на практика призна, че в ТПТИ става дума тъкмо за ГМО, свинско с хормони, пилета с хлор и шистов газ – нещо, което той и колегата му Даниел Митов, както и останалите лобисти упорито отричаха. С уеднаквяването на нетарифните бариери, предвидено в споразумението, на практика ще се занижат санитарните и хранителни стандарти в търговията и Европа ще бъде принудена да отмени съществуващите в момента забрани за внос на обработени с химични вещества меса и храни. Според Йозеф Янинг, анализатор в Европейския съвет по външна политика, позициите на ЕС и САЩ по този въпрос трудно ще бъдат помирени, тъй като в ЕС сме „химиофоби“, докато в САЩ са „биофоби“. „Те се страхуват от синьото сирене, докато французите го ядат“, както се изрази въпросният експерт. Според него най-спорните въпроси ще бъдат изключени от споразумението и няма да има автоматично признаване.

Министърът се ангажира ведомството му все пак да изготви сериозен правителствен анализ за последиците от ТПТИ. През април „Солидарна България“ вече представи свой, критичен доклад по темата /виж тук/.

 

corporates-1d516-6e325

 

Вицепремиерът Меглена Кунева възторжено обяви своята категорична позиция „за“ ТПТИ, след което напусна форума.

Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев пък похвали прозрачността на преговорния процес по ТПТИ, въпреки скандалните разкрития на негови колеги от ЕП, че документите се съхраняват в секретно помещение с ограничен достъп, а преснимането  и изнасянето на информация извън него е абсолютно забранено. Напомняме, че мандатът за преговори по ТПТИ бе огласен от ЕК година след приемането му, под граждански натиск, а тъкмо непрозрачността е една от основните критики към комисията.

 

Fresh_start

Докладът на европейското НПО е цитиран в изследването на „Солидарна България“, но българските управляващи сега го откриват. И забелязват само розовия цвят от корицата.

 

От изказването на Йозеф Янинг, старши анализатор на Европейския съвет по външна политика, се разбра, че в ЕС има силна съпротива срещу механизма за арбитражните съдилища, пред които инвеститорът ще може да съди държавата за потенциални вреди, така че е много вероятно той да отпадне от ТПТИ. Според него обаче дори и да бъде прието в ограничен вариант, споразумението ще се отрази добре на Европа.  Той призна, че не всички ще са печеливши от споразумението. Според него най-облагодетелствани от ТПТИ ще са Германия и Великобритания, докато Франция и Полша ще спечелят по-малко, затова двете страни били скептични.

Ентусиазмът на лобистите обаче бе попарен от въпросите на публиката. Последва серия от критични изказвания. Участниците бяха силно смутени от въпроса на Галя Горанова от в. „Сега“ дали механизмът за регулаторно сътрудничество, предвиден в ТПТИ няма да обезсмисли работата на българския парламент. Въпросният механизъм предвижда предварително съгласуване на всички законодателни идеи на българските депутати, свързани с търговия и инвестиции, с наднационална смесена евро-американска комисия с корпоративно участие. Което на практика означава пълното отнемане на суверенитета на законодателния ни орган. Водещата Весела Чернева отклони въпроса към Лукарски и го зададе на Кристиян Вигенин, който заяви, че ако този механизъм остане в окончателния вариант на споразумението, той няма да го подкрепи и ще сезира Конституционния съд, тъй като с него се отнема основно право на Народното събрание.

Йохан Янинг защити така нареченото регулаторно сътрудничество с аргумента, че по тази логика България трябвало да напусне и ЕС, където също важи принципа на споделения суверенитет. Според евродепутата Андрей Ковачев този механизъм по никакъв начин не застрашава мораториума върху ГМО и шистовия газ, тъй като не може да отмени вече приети закони. Нямало как и държавата да бъде съдена за пропуснати печалби от инвеститори в областта на шистовия газ, тъй като заради мораториума нямало как някой да претендира за статут на инвеститор.

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров обори тази теза с аргумента, че тъкмо ТПТИ ще даде основание на потенциалните инвеститори да тълкуват всички забрани и мораториуми като ощетяващи техния инвеститорски интерес. „Чухме една абсолютно първосигнална пропаганда и чист лобизъм“, реагира лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. И според евродепутата Кристиян Вигенин в ТПТИ има много притеснителни моменти.

 

Коментари

коментара