Изглежда, 
представата на Борисов за независимата президентска власт е като за пожарникарски шланг, който се разгъва при нужда
Интересна във всяко отношение е ситуацията, в която се намира президентът Росен Плевнелиев. След шестмесечно снишаване в рамките само на седмица той упражни два пъти правото си на вето. И то по унизителен за институцията начин – под диктовката на министър-председателя. Борисов нагази грубо в лехите на „Дондуков“ 2 и смачка непоправимо фасона на държавния глава. Недопустимата интервенция не срещна никакъв отпор. Плевнелиев доброволно прие наложената му конфискация на правомощия. Възторженият абитуриент, когото си избрахме за държавен глава, не издържа най-важния си зрелостен изпит – по независимост. И ветото върху изменения закон за съдебната власт, и това върху промените в закона за горите всъщност бяха наложени от премиера. С което бе турен край на илюзията за възможната политическа еманципация на Плевнелиев и за разделение на властите. Първата – парламентарната, също е под въпрос, като се има предвид, че депутатите на ГЕРБ отдавна бяха хванати на къс повод от Борисов. Така остана само една власт – изпълнителна, безгранична и еднолична. Властта на краля-слънце в български вариант – силовак по футболни гащета, с филия мас в ръка.
Фарсът с двойното вето на премиера (не, не е грешка)
разкри за пореден път и популистката способност на Борисов да се отрича от самия себе си. За скандалните поправки в закона за съдебната власт, с които се гарантират незаслужени кариерни бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет, се говори от месец. Но нито премиерът, нито депутатите му съзряха необходимост от промяна. И изведнъж – президентът спешно да наложи вето! Скандални били! Нищо че са внесени от правосъдното ведомство и на практика премиерът бламира собствения си министър! Паник-бутонът „Плевнелиев“ бе натиснат и откъм „Дондуков“ 2 бодро израпортуваха „Винаги готов!“. Изглежда, представата на премиера за независимата президентска власт е като за пожарникарски шланг, който се разгъва при нужда. Но по-страшното е, че държавният глава безропотно изпълнява командите на премиера „прави едно, прави две“ и е на път да превърне институцията, която оглавява, в придатък на изпълнителната власт. Що ли му трябваше да си подарява наколенките за рождения ден?
По същия начин Плевнелиев бе спешен да загаси пожара и след неколкодневните протести на природозащитници на Орлов мост. Разярените младежи поискаха президентът да спре лобистките поправки в закона за горите, които отварят път на бетоновозите към планините. Паник-бутонът и този път сработи и напрежението бе снето. Министър-председателят обеща „да забави“ обнародването на поправките, което е президентски прерогатив и става чрез вето. Така че на Плевнелиев просто не му бе оставена друга възможност. Но от мотивите на президента и от действията на премиера става ясно, че мярката цели временен ефект и властта няма намерение да отстъпва пред натиска на протестиращите. Мотивите на Плевнелиев да върне поправките започват със: „Уважавам и подкрепям решенията на Министерския съвет със Закона за горите да се въведе ред и да се даде шанс на регионите да използват своя потенциал за туризъм във всичките му форми“ и завършват с „категорично съм „за“ развитие на регионите и на зимните дестинации на България и подкрепям всички, които могат по екологосъобразен начин да ползват даденостите на българските планини“. Единственото, което всъщност притеснява държавния глава, е „дефицитът на информация“.
Забавянето е тактическо
А целта – прозрачна: протестите да бъдат потушени с контрапротести и парламентарно лукавене. А поправките – прегласувани най-вероятно в разгара на отпускарското безхаберие. Борисов и другият главен лобист за закона, пардон, за бетона – земеделският министър Мирослав Найденов, сгълчаха кметовете, че търпят „терора“ на еколозите, и ги подканиха да вадят хората си на улицата. Така премиерът демонстрира, че е готов да вкара българите в гражданска война, но не и да се откаже от лобистките поправки. Реакциите не закъсняха – трудовите колективи от малки и големи туристически градчета заклеймиха другарите еколози като най-опасни терористи. А премиерът задейства машината за дискредитиране с произволни подмятания към протестиращите да не допускат провокации от „криминалните групи на Октопода, кокаиновите крале, олигарси и партии с користни политически цели“. Намек, че нечисти интереси движат идеалистите от Орлов мост. Верноподаният депутат Любен Татарски побърза да оглави „контрапротест“ срещу „екологичния рекет“ край Симитли, нищо че местният кмет категорично се разграничи от мероприятието и дори намекна за раздадени пари. Клакьори на властта наизлязоха да протестират и в Сапарева баня. От Банско засега си траят, понеже там бетонът отдавна опустоши горите въпреки всички досегашни рестрикции и такси.
Битката за горите тепърва предстои и в нея гражданите са съвсем сами. На президента не може да се разчита като на сериозен арбитър при социални конфликти. Парламентът е сбор от послушковци на разпореждане. Само наближаващите избори могат да вразумят правителството и да укротят лобисткия му бяс. Но преди това едни граждани ще бъдат насъскани срещу други граждани, докато институциите доволно потриват ръце отстрани. И нищо чудно аргументите на парите отново да надделеят.
