Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ не работи и не изплаща вземания на граждани работещи/работили в компании изпаднали в несъстоятелност, с каквато цел беше създаден. Бърз поглед в отчетите на фонда показва:
- За периода 2005-2010 година изплатените вземания и осигуровки на служители са в размер на 1 165,4 хил. лева, разходите за издръжка на фонда и за административно обслужване – 1 537 хил. лева. Т.е. около 57% от направените разходи са за издръжка на фонда, не се ползват за неизплатени заплати на граждани. Справка Годишникът „Социалното осигуряване в България през 2010 г.“ на НОИ, стр. 186 таблица Отчет на фонд „ГВРС“ за периода 2005–2010 г.
- Във всеки отчет като причина за неефективното функциониране на фонда се сочи фактът, че „фирмите, изпаднали в несъстоятелност, не покриват изискванията за изплащане на гарантирани вземания за работниците и служителите им от този фонд“.
Както вече сдружение „Солидарна България“ сигнализира, предложенията на група депутати на Коалиция за България, които се обсъждат в Комисията по труда и социалната политика към НС не решават никой от изброените по-горе проблеми пред функционирането на фонда и не осигуряват защита на служителите. В тази връзка ще направим няколко предложения за изменение на закона:
§1. В чл. 4, ал.1 се добавя т.3:
„3. е прекратено след началната дата на неплатежоспособността на дружеството, посочена в съдебното решение за обявяване на несъстоятелност.”
Мотиви: Понастоящем служителите и работниците са в непреодолима зависимост от мудните съдебни процедури, многократно прекратяване и подновяване на делата за несъстоятелност. Допълнителна бариера е поставянето на необосновано изискване за тримесечен срок /чл.4, ал.1, т.2/ от датата на съдебните решения за откриване на производството по несъстоятелност и/или за обявяване на несъстоятелността, в който те трябва да са били в трудови взаимоотношения с работодателя. Тъй като едно дело по несъстоятелност продължава от година и половина до няколко години, законодателят трябва да е запознат, че през това време служителят не би могъл да продължава да работи в компания, която не работи и в повечето случаи изобщо не съществува.
Добавянето на т.3 ще даде възможност на служители и работници, които, според установените от съда обстоятелства, са били в трудови взаимоотношения с работодател в неплатежоспособност, да се обърнат към фонда. След което в полза на фонда възниква право на иск срещу работодателя и според сегашните разпоредби.
§2. В чл. 25 предлагаме следното изменение:
„Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на информиране на работниците и служителите на фирми с влязло в сила съдебно решение за несъстоятелност или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.“
Мотиви: Работниците и служителите нямат вменено задължение, а в повечето случаи и възможност, да следят Търговския регистър, откъдето да се осведомяват за вписването на едно или друго съдебно решение. Нормално е, ако изобщо има срок за реакция на служителите, той да е от момента, в който бъдат уведомени, че могат да се обърнат към фонда. Не от датата на вписване на съдебното решение.
§3. Чл.29 да се отмени. Да се създаде нова глава в закона, в която да бъде отразена съществуващата към момента наредба на Министерския съвет за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. Допълнителен текст в тази глава:
„Неинформирането на работниците и служителите от страна на работодател, синдик или служебно лице на НОИ в установените срокове не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.“
Мотиви: При огромния брой фалиращи фирми и офшорни компании рискът работодателят да не бъде открит, когато трябва според наредбата да уведоми служителите си за влязлото в сила решение за обявяване в несъстоятелност е голям. Дали ще бъде приложена глобата, предвидена в закона, за служителите няма значение, ако след това нарушение на работодателя правото им да се обърнат към фонда вече не съществува. Наредбата в момента поставя служителите и работниците в зависимост от обстоятелства, които са извън обсега на техните действия и влияние и ги лишава от възможността да потърсят гарантираните си вземания в случай, че некоректен работодател, съдебен служител или служител на НОИ не изпълни задълженията си.
§4. Чл.10, ал.1, т.1 да гласи:
„1. двама представители на национално представените организации на работодателите“
Мотиви: Половината от Надзорният съвет на фонда /четири члена/ понастоящем се състои от представители на работодателски организации. В общественото мнение представителите на бизнеса работят ефективно, с минимални разходи създават добър продукт, на добра цена и с конкурентно качество. Тези очаквания не намират потвърждение в показателите на фонда за гарантирани вземания. Фондът не изплаща вземания на служители и работници. Същевременно административните му разходи са огромни – с 32% повече от изплатените целево средства. Единствените, които имат полза от това фондът да не работи са работодателите. Фактът, че в него има 200 млн. лева и от тях неизплатени заплати на служители и работници не се отпускат, беше ползван като аргумент за спиране на вноските на работодателите през 2011 година.
Ако целта на законодателите е да бъдат гарантирани социалните права на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, то е нужна цялостна реорганизация на управителните органи в посока намаляване на броя на представителите на работодателите, увеличаване на броя на представителите на Министерство на труда и социалната политика, Министерски съвет, синдикати. Още от създаването тази структура на управителния орган се мотивира с това, че „вноските във фонда се правят изцяло и само от работодателите“. Но фондът не се създава, за да пази интересите на работодателите, а тези на техните служители.
§5. Чл.20, ал.5 да гласи:
„(5) Вноската за фонда е за сметка на работодателя и се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, но не може да бъде по-малко от 0,3 и повече от 0,5 на сто от възнаграждението по ал. 3.“
Мотиви: Когато фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ започне да функционира, възнагражденията на служителите да се изплащат, ще се наложи да се възстановят вноските към него. Отмяната на вноската по същество показва отказ от предвидената трудова защита. Въвеждането на минимален размер /може би не точно този, но различен от нулев/ на вноската в закона, ще предотврати опитите тя отново да бъде премахната от недобросъвестни лица.
Целта на изброените промени е да се гарантират социалните права на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, да се минимизира ефекта върху служителите от забавянето на процедурата по обявяване в неплатежоспособност и от там – забавяне на изплащането на дължимите обезщетения. Коригирането на заложените в процедурата пороци ще предотврати изпадането на служителите на фирми изпаднали в несъстоятелност от социалния и икономически живот и ще намали броя на гражданите, които са принудени да се обръщат към системата за социално подпомагане.
Сдружение „Солидарна България“ се обръща с молба към народните представители да припознаят предложените промени, поради факта че като неправителствена организация все още няма право на законодателна инициатива. Разчитаме на добросъвестния преглед и дискусия по поставените въпроси.
Предложенията са изпратени до г-жа Корнелия Нинова – председател на Комисия по труда и социалната политика към НС, Комисията по труда и социалната политика към Народното събрание и г-н Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика.
