Астерикс и Обеликс надвиха Империята. Засега
Протест срещу СЕТА на 21 октомври в Белгия
Министър-председателят на белгийския федерален регион Валония Пол Маниет даде специално интервю за в. „Либерасион“. Социалистът, който е бивш преподавател по политология и като такъв – отличен европеист, счита, че не е надвишил своите правомощия, противопоставяйки се на подписването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение СЕТА между ЕС и Канада в първоначално предложения му вид.
Не се ли превръща Валония в малкия пакостник на ЕС?
Защото изпълняваме демократичните си задължения? Нека бъдем сериозни! Валонският парламент и правителството просто анализираха СЕТА, което е и тяхно конституционно задължение, тъй като нашият парламент има същите права като един национален парламент. Това ни позволи да направим заключението, че някои от разпоредбите на споразумението са проблематични за нас и че не можем да го приемем в този му вид. Нямаме никакво желание да блокираме Евросъюза.
Европейската комисия изглежда твърде късно започна да отчита валонския проблем …
Започнахме да изследваме договора още преди той да добие окончателния си вид. Депозирах в Европейската комисия решението, гласувано от валонския парламент, което изброяваше нашите резерви, на 2 октомври 2015 г. За нещасие, Комисията започна да го обсъжда с нас чак на 4 октомври 2016 г. А сега ни оказват натиск…
Защитниците на СЕТА твърдят, че едва ли е демократично регион, представляващ по-малко от 1% от европейското население, да има правото на живот и смърт върху един такъв договор.
Това е твърде своеобразен начин мислене, след като знаем, че в основата на ЕС стои именно респектът към държавите, каквато и да е тяхната големина, както и противопоставянето срещу всякаква хегемония. Ще припомня, между другото, че седем държави-членки са по-малки от Валония: и те ли имат единствено правото да мълчат? Трябва да бъдем наясно: някои раздели от тази спогодба отнемат правомощия от държавите и регионите и следователно парламентите трябва да наложат своя контрол върху областите на тези правомощия. Това е нормалната логика във всяка федерална система.
Как да излезем от този блокаж, ако не чрез повторно отваряне на преговорите за СЕТА?
Ние бихме предпочели едно предоговаряне, което да започне от самата основа. Но ако това не може да стане, ще бъдем доволни и от тълкувателен юридически обвързващ инструмент, който де факто би представлявал изменение на СЕТА. Трудността на договор като СЕТА е, че за да бъдат помирени политическите разминавания между 28-те държави-членки и третата страна, с която се преговаря, се записват фрази с недостатъчно определен смисъл – а тълкуванието им остава в ръцете на съдията. Но именно това не ни се нрави: ако оставим сиви зони, отворени за тълкувания, поверени на арбитражен съд, отваряме вратата на събития, които могат да се окажат във вреда за нашия обществен модел и за способността на държавата да въздейства. Трябва тези сиви зони да бъдат изяснени, например като се каже ясно какво представляват обществените услуги, здравните услуги, или като ясно се определи, че една компания никога няма да има правото да търси обезщетение, ако някоя страна промени своето законодателство за опазване на околната среда.
Впрочем, предвиденият от СЕТА арбитражен съд с правомощия да дава подобно тълкувание не предлага всички гаранции за независимост, които присъстват в европейската и канадската правни системи. Тъкмо заради тази негова потенциална пристрастност, мултинационалните компании биха могли да се наложат срещу обществения интерес, защитаван от държавата. Бих предпочел тази инстанция чисто и просто да отпадне и да разчитаме на нашите съдилища. Ако се настоява на арбитражен съд, би трябвало най-малкото той да предоставя гаранции, еквивалентни на гаранциите, съществуващи във вътрешните съдилища.
Канадците готови ли са да преразгледат този механизъм?
Канада е изключително бдителна в това отношение, тъй като те бяха първите жертви на НАФТА (Северноамериканското споразумение за свободна търговия), което въведе подобен механизъм. С други думи, Канада е съгласна с нас. В действителност това е дебат, изцяло вътрешен за ЕС.
Оказаха ли ви натиск от други държави?
Нека да кажем, че различни видове натиск – повече или по-малко приятелски – идват от няколко посоки.
Изолирана ли е Валония?
Въпросите, които поставяме, са изключително широко споделени, особено тези относно арбитражната инстанция. Нека да бъдем наясно: не съм поборник за алтерглобализма, искам да има споразумение. Глобализацията така или иначе е в ход и въпросът е да знаем при какви правила ще се случва тя. Защото тук не става дума само за СЕТА, а най-вече за това да бъдат установени европейските стандарти за всички бъдещи преговори със страни, които имат същото ниво на развитие като нас, и особено със Съединените щати. Залогът е да определим каква форма ще дадем на глобализацията в хода на бъдещите двадесет-тридесет години.
Интервю на Жан Катрмер, 25 октомври 2016 г.
Превод Огнян Касабов
