Коментираме сериозно хора, за които едва преди десетина години щяха да се полагат грижи в специализирани заведения

 

Владимир Николов

На тези избори бе материализирана една тенденция, която върви постъпателно още от 90-те години и която не забелязах да бъде разисквана в някоя медия. Бяха направени какви ли не анализи, разрези и дисекции по хоризонтала, вертикала и диагонала на т. нар. политическа система, включваща всякакви ексцентрични обобщения в плоскостта на лявото, дясното, центъра, горното и долното, комунизма и антикомунизма, та се стигна чак до включването на българското блато в глобалния сблъсък на някакъв имагинерен за нашето пространство конфликт по оста либерално-консервативно. Сякаш в напомнящата за човешките прародители физиономия на Марешки (11,76% във Варна!) и в излъчването на битов алкохолик в напреднала фаза на Валери Симеонов би могло да има нещо консервативно!

Та това, което буквално ни извади очите, но медиите упорито заобикалят е институционализирането на популизма, превръщането му в основна съставка на политическия ред. Ако през 90-те години изтръгването на масови емоционални импулси с нереалистични и развлекателни брътвежи беше в полето на периферната маргиналия и се възприемаше като крайно непрестижен вот (Жорж Ганчев), а в първите години след 2000 г. беше тенденция, която дори и да израства масивно до изборна победа, бързо се смаляваше (царя), то днес популисткото до такава степен е овладяло обществената територия, че се е превърнало в единица за нормалност.

 

В наши дни се сблъскваме с феномена „Борисов”, който се е разположил като водеща и абсолютно безалтернативна фигура в държавния живот. Виждаме в парламента патриотари, за които допреди десетина години бихме извикали линейки, ако излязат от СКАТ и се появят на обществено място, както и куриози в лицето на Марешки, предизвикващи първичен кикот. При това ако в Ганчев имаше някакъв колорит, а в царя – класа, то сегашният политически ред с мирис на мухъл представлява препратка към традиционните вицове за ганьовска простащина.

И тези хора заедно с техните движения вместо да бъдат осмяни, биват дискутирани на почвата на сериозното. Не, че не трябва подобна популистка лавина да не бъде обект на сериозен анализ. Трябва, задължително е, но в контекста на предпоставките и причините за подобна деградация. А не да бъде легитимирана чрез протяжни и напоителни разбори в медийната среда, дотолкова че да свикнем с нея.

 

И няма съмнение, че целият ни политически живот е вече идейно нищо. Няма партия или коалиция, която да не възпроизвежда най-елементарните модели на политическия кич. Мисля че различията са дотолкова изличени, че спокойно можем да върнем ЧЛЕН 1 в Конституцията. И това би било последователен спрямо конюнктурата марксистки ход, защото правната надстройка ще направи видима всеобщата политическа безсъдържателност и безформеност.

Сега остава да видим дали това е гниенето, което съпътства смъртоносния процес или става дума за завършване на един цялостен цикъл, след който в обществената система най-после да се зароди нещо прогресивно – поне ембрион на съзнание.

 

Коментари

коментара