Законодателният орган се престарава по три основни направления – корпоративен лобизъм, сервилен евроатлантизъм и трудоустройване на седесариата
Седем месеца законодателна дейност – седем месеца лобизъм без граници. Това е кратката равносметката за работата на мнозинството в Народното събрание. За тези близо 200 активни дни нито една от обещаваните реформи още не е потръгнала, а свръхмерните амбиции на мнозинството да подобри функционирането на държавата са на път да изтлеят предизборно – негласно признание за обществената им вреда. Дотук Народното събрание не е приело нито един важен закон, свързан с т. нар. реформи. Промените в конституцията, които ни се представят като панацея срещу корумпираната съдебна система и условие sine qua non за основополагащата съдебна реформа, са още на етап „предстои сформирането на работна група“. Реформата в здравеопазването сe свежда до лепкав PR, безпосочни „идеи“ и узаконено чакане за пациентите. Пък и народът взе да вика, че „Москов е гол“, независимо от рейтинга. В комисията по образованието вече седми месец се точи иначе приоритетният закон за училищното образование, сам по себе си доста спорен и лобистки обагрен. Пенсионната реформа трябваше да придобие завършен вид още в края на март, после през април. Вече сме в началото на юни, а конкретни законодателни предложения няма. Връщането на модела „Цветанов“ в МВР засега е единствената свършена докрай реформа, доколкото изобщо може да се нарече така.
В същото време в парламента ври и кипи. Колосални количества енергия се хабят за многочасови дебати по теми с давност от преди век. Размисли и страсти се пилеят в ожесточени спорове за историческата правда като например имало ли е арменски геноцид или само масово изтребление и имало ли е в България партизани или не. Все животрептущи въпроси на нашето съвремие, които не търпят отлагане. Чели-недочели депутати се упражняват безнаказано в исторически ревизионизъм. Потурести патриоти клеймят страстно турския ятаган, докато се сговарят с новите български поробители. Явно прихванали заразата от здравния министър, чиято расистка реторика има за ефект да отклони вниманието от по-съществения проблем – орязването на медицински услуги. С други думи – в парламента кипи безсмислен труд на пълни обороти. А димната завеса от това свръхпроизводство на глупост прикрива активната лобистка дейност на парламентаристите. Впрочем единствената реална.
И ако за реформите не е сторено почти нищо, то в областта на лобизма това Народно събрание определено има с какво да се похвали. Тече престараване по три основни направления – корпоративно законодателство, евроатлантизъм без граници и трудоустрояване на партийни кадри чрез промени в законите.
В областта на „корпоративките“ безспорното е първенството на заема от 16 млрд. лв., договорен тихомълком и по всяка вероятност предварително с международните дилъри по „дълговия“ метод на Милен Велчев. Парите бяха взети за наша сметка, без обяснения за какво ще бъдат потребени. И ако ползите за обикновения български гражданин са спорни, то печалбите за чуждите финансови посредници са гарантирани. Само да напомня, че загубите за държавата от финансовата алабалистика с дълга на Милен Велчев преди 14 години се изчисляват на близо 1 млрд. лв. Пари, които друг някой е спечелил.
Лобисткото престараване на мнозинството обаче не спря дотук. След масиран натиск на предприемаческите съюзи само за няколко седмици управляващите промениха закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като разрешиха на офшорки да притежават българска земя. Ограничението, въведено преди време, спъваше търговията с акции на капиталовите пазари. Промените ще облагодетелстват до голяма степен частните пенсионни дружества. Общественият интерес отново бе пренебрегнат в полза на частния.
В тази серия се вписва и отмяната на параграф 8 от закона за следприватизационен контрол, с който на практика бе отменена възможността държавата да санкционира недобросъвестни приватизатори при неизпълнение на следдоговорни ангажименти и бе узаконен грабежът на национални активи. Въпросният параграф позволяваше на Агенцията за приватизация да учредява ипотека или да налага обезпечителни мерки върху имуществото на приватизатора, ако той не изпълнява ангажиментите си по договора. Тази промяна бе извършена под натиска на ЕК с аргумента, че ако приватизаторът е акционерно дружество, не било редно миноритарният собственик да страда заради задължения на мажоритарния. Крокодилският плач постигна резултат и българският парламент узакони пълната недосегаемост на приватизаторите, а българските граждани загубиха и последната възможност да контролират доколко приватизаторите изпълняват поетите задължения за извършване на инвестиции и разкриване на нови работни места.
Откровен лобизъм се явяват и промените в закона за насърчаване на инвестициите, които облекчават значително административните тежести за големия бизнес. Промените ще позволят, по израза на икономическия министър Лукарски, държавата да преведе „за ръчичка“ големите инвеститори през адовите порти на българската администрация, така че спънките за всички останали предприемачи, да не важат за тях. А какво да кажем за ратифицираното от парламента скандално обезщетение от 2 млн. евро, което държавата ни плати на немската фирма „Цемеко“ за нереализирана инвестиция у нас?
Лобистки по същността си се явяват и промените в закона за движение по пътищата, с които бяха завишени глобите за паркиране по тротоари и паркове. Поправките наливат пари директно в касите на общинските търговски дружества, съблюдаващи за тези дейности. Паркинги тъй или иначе няма. Косвено ще се облагодетелстват и самите общини, не щеш ли точно преди изборите. Промените се явяват перфектна комбинация между лобизъм и партийна изгода. Същият ефект като при програмата за саниране на панелките.
По линия на евроатлантическото бодрячество досега бе узаконено разполагането на комуникационен център на НАТО в Горна Малина, както и обезпечаването му с български военнослужещи и цивилен състав. Пак по тази линия мнозинството бе притиснато да ратифицира споразумение със САЩ, по силата на което България едностранно се задължава да предоставя достъп до банковите сметки на американски граждани, които са придобили пари от престъпна дейност. Американската страна обаче е освободена от подобен ангажимент по отношение на незаконно забогатели българи в САЩ. Евроатлантизмът е пресечната точка, на която ГЕРБ и ДПС си дават среща, за да скрепят негласния си съюз. Движението осигурява безусловна подкрепа на управляващите по линия на геополитическия лобизъм.
По третото направление – трудово-партийната борса, парламентът разви завидна дейност. На важни постове в държавата бяха наместени партийни активисти или експерти с „правилна“ политическа ориентация. За шеф на „независимата“ ДКВР бе избран откровеният десебар и шистов лобист Иван Иванов, за шеф на НЗОК – компромисът между ГЕРБ и РБ, наречен Глинка Комитов, същият принцип бе приложен и спрямо шефът на Сметната палата Цветан Цветков, като при избора на заместниците му бяха удовлетворени и претенциите на ДПС. С промените в закона за МВР пък стана възможна подмяната на всички шефове на спецслужби с „наши“ хора.
Накратко, за 7 месеца управляващите успяха да върнат предизборните жестове на бизнеса, да се покажат предани атлантици, което им е важно за оцеляването, и да си разпределят апетитните постове в държавата. Не е малко, нали? А реформите са просто мит…
И съдбата си