Уважаеми приятели и колеги,
Бихме искали да привлечем вниманието ви към обезпокоителните промени в Закона за подземните богатства (ЗПБ), които предстои да бъдат гласувани в идните дни на второ четене в Народното събрание. Огромният реверанс, който Министерски съвет (МС) и Народното събрание (НС) правят с тези промени към нефтените и газови компании, действащи в Черно море, може да коства постепенното му прикрито замърсяване с нефт и токсични химикали от сондажите за нефт и газ, загуба на природната му стойност, увреждане на здравето на населението и унищожаване на туризма и рибарството там. Оправданието на МС за предложената поправка в ЗПБ е транспонирането на Директива 2006/21/ЕО, която въвежда общоевропейски изисквания към управлението на отпадъците от миннодобивната индустрия. Тази директива посочва, че не се отнася до отпадъци от миннодобивна дейност в морето, тоест Директивата не създава задължение за държавите членки на ЕС да прилагат нейните норми спрямо управлението на отпадъците, генерирани от проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства в морето. ЕС оставя свобода на страните членки сами да регулират тази материя.
МС и НС на Република България решават, че след като няма непосредствени европейски изисквания за управлението на тези отпадъци, то те ще ги оставят без държавен контрол и правно регулиране, като така пренебрегват здравия разум и конституционните си задължения да опазват околната среда, здравето на гражданите и обществения интерес.
Как се случва това? Законът за управление на отпадъците изключва от своя обхват отпадъците от миннодобивната индустрия, защото има специален закон, който регулира тази материя – Законът за подземните богатства. С планираното изменение обаче на този закон неговите разпоредби няма да се прилагат за отпадъците от проучване, добиване и първична преработка на подземни богатства в Черно море. Така тези отпадъци остават без правна регулация, без стандарти и изисквания за тяхното управление, без компетентен държавен орган, който да следи тази дейност, без правила, без контрол и без санкции.
Защо е опасно? Правилното управление на миннодобивните отпадъци в морето е изключително скъпо. Няма гаранция, че когато няма държавни изисквания и контрол, компаниите ще го правят от добросъвестност, вместо да депонират отпадъците в морето и така да спестяват десетки милиони левове на година.
Кои са тези отпадъци към настоящия момент? Това са отпадъците от проучвателните и добивните сондажи за нефт и газ в Черно море – отработен технологичен разтвор, отпадни води и баласт, замърсени с нефт и токсични химикали.
Кой има полза, когато всички губим? Това са компаниите, които имат разрешителни за търсене и проучване на нефт и газ в Черно море и тези с концесии за добив – „Тотал“, ОМВ, „Репсол“, „Мелроуз рисорсиз“, „Ледербел“, „Блек Сии Енерджи“, и „Проучване и добив на нефт и газ“ (към настоящия момент).
Вече няколко месеца „Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване“ настоява пред НС да спре скандалната поправка. Въпреки очевидните ѝ недостатъци, въпреки липсата на обоснованост и анализ на последствията ѝ, въпреки че е вмъкната в законопроекта без да бъде предварително публикувана, както изисква Законът за нормативните актове, и въпреки че се обсъжда и гласува в Народното събрание в нарушение на собствения му правилник (ПОДНС), явно тази поправка е твърде важна за някого, за да бъде спряна. Настояваме Народното събрание да отхвърли тази промяна на ЗПБ, заради незаконосъобразното ѝ внасяне и разглеждане в НС и заради несъответствието ѝ с интересите на българските граждани и защитата на тяхното здраве, околна среда и икономически интерес.
Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване
Тъй като познавам частично хората, които стоят зад тази публикация и ги уважавам, си позволявам да направя този коментар. От друга страна, работя точно в областта на търсенето, проучването и добива на подземни богатства вече доста години и затова знам доста неща, които очевидно авторите на статията няма как да знаят. Не вземам страна и не правя квалификации, но мисля, че всеки преди да напише нещо, трябва да се постарае да провери фактите. А те са следните, при това доста лесно проверими:
1. Текстът, за който става дума, т.нар. лобистка поправка, всъщност е текст от европейската директива, който е транспониран в Закона за подземните богатства още през 2008 година, прочетете чл.22а, ал.3 – това е съществуващ и в момента в закона текст, никой няма да го приема тепърва, за да угоди на някого.
2. Няма как сега да се промени този текст, защото заради неправилно транспонирана още 2010 година директива в момента България е в наказателна процедура и допреди няколко месеца натрупалата се глоба, която „ще отнесем“ беше около 800 000 евро. От нас в момента, и то отпреди година и половина, искат пълно транспониране. Това, което в момента ще се разгледа от парламента, трябваше да стане много отдавна и отговорното поведение е да се приеме сега. За никакъв лобизъм не става дума, освен за „Брюкселски“ такъв, ако може така да се определи.
3. Посочените фирми, заради които вероятно се прави този „жест“ не са тези, тъй като „Ледербел“ и „Блек сии енерджи“ нямат никакви права – това също лесно се проверява, ако някой иска.
Изобщо, призовавам към по-малко популизъм и повече коректност, когато се правят разни внушения.
Тъй като смятам, че има объркване – позицията е на Гражданската инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода хидравлично разбиване. Все пак потърсихме отговор от авторите.
1) Има директива, която вероятно би запълнила нормативната дупка – Директива на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на директива 2004/35/EО. „Тя още не е транспонирана. Срокът за транспониране е юли 2015 г. Влязла е обаче в сила (юли 2013) и не е нужно да се чака последният момент и минаването му и запитване на ЕК, защо се бавим, за да се транспонира. Обърнах внимание на НС за тази директива и затова, че с безхаберието си нарушават заложените в нея цели и резултати. В отговора на МИЕ по първото ни писмо или на живо на заседанието на КИПТ (не помня вече) имаше думи от които ставаше ясно, че са наясно, че тепърва ще мислят как да я транспонират, от там си вадя заключението, че са далече от финализиране на процеса.
Между другото името на директивата е погрешно официално преведено на български и затова в писмото си до НС я посочвам под име по-близко до истинския смисъл, но давам референтния номер, та е ясно.
Най-логично е да бъде транспонирана в ЗПБ. И после да си оправят организационните детайли в наредба.“
2) „Самата директива благодарение на лобистката намеса на Англия е много пробита. Другите държави поради липса на море при тях стествено не са се напънали хич да се заинтересоват от случващото се, а ние както обичайно сме последна безгласна буква. Правилото на европейските регулации е, че ако държавата прецени може да добави регулации в своето законодателство с цел постигане опазване на околната среда и никой не очаква от нас да махнем съществуващи регулации, без да сме въвели нови и по-адекватни, а в случая точно това се прави…“
3) „никой не оспорва, че директивата е европейска, проблемът е, че в българското законодателство се отваря дупка в регулацията на това, което се освобождава от контрол по силата на тази директива, тъй като все още не сме транспонирали другата, която обхваща дейностите в крайбрежни води. Дамата е права, че всичко трябва да се проверява, но когато сам човек с работа и семейство се бори почти изцяло самичък с цяла национална кауза, по-коректно е вместо само да се изтъкват претенции за компетентност, да се помогне, за да не сме в сферата на „внушенията“.“
Явно авторите са работили немалко по темата. Явно хвърлят усилия без да чакат заплата на края на месеца. Заслужават, ако не благодарности, то поне уважение.
Здравейте,
Благодаря на „Солидарна България“ за отразяването на проблема. Не само като автор на текста, ползван за публикацията, а най-вече с оглед достоверното информиране на всички нас, които ще търпим негативите на тази поправка, имам интерес да изясним истината. Ще се опитам да дам своето знание за нея в реда на коментарите на г-жа Светлана Францова и ще се радвам на обратен отговор от нейна страна, след като по-добре се запознае с приложимото право на ЕС. Не беше мястото в едно прес-съобщение (текстът, публикуван от Солидарна България) да влизам в тези детайли (както ще се уверите сами по-долу), но ето че безпочвените обвинения на г-жа Францова в „популизъм“, липса на „коректност“ и „разни внушения“ ми дават повод за това.
1. Директивата на ЕС, за която става дума, е 2006/21/ЕО от 15 март 2006 г. Тя се отнася до управлението на отпадъците от минно-добивната индустрия на сушата (параграфи 6 и 9 от преамбюла на Директивата), затова чл. 2, т. 2, буква „б“ от Директивата казва, че от обхвата на Директивата се изключват проучването, добивът и преработката на подземни богатства в морето (отвъд бреговата линия на сушата). Това означава, че по силата на тази директива не се създава задължение за държавите-членки да постигнат заложения в директивата резултат спрямо отпадъците от проучване, добив и преработка на подземни богатства в морето. Текстът на чл. 2, т. 2, буква „б“ от Директивата пояснява обхвата на Директивата, а не създава задължение за Република България какъв трябва да е обхватът на нейния Закон за подземните богатства, тъй като по силата на чл. 288 от Договора за функционирането на ЕС „Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.“. Законът за подземните богатства урежда не само отношенията предмет на Директивата за минните отпадъци, на нейните норми е посветена само част от закона, затова е погрешно с предлаганото от МС изменение на ЗПБ всички негови разпоредби да не важат за минните отпадъци, генерирани в морето. Вярно е че подобен порок има и в сега съществуващия ЗПБ, който трябва да се изчисти, но поне разпоредбата беше на правилното място (в раздела транспониращ Директивата), а не в общите разпоредби в началото на закона, и благодарение на грешния превод на Директивата на български касаеше само отпадъците от проучването, но не и тези от добива и преработката, които са много по-големи като количество и съответно последствията от неправилното им управление са много по-значими. Проблемът с нашето законодателство идва от там, че не рядко транспониране на директива се прави чрез механично преписване на нейния текст без да се съобрази дали даденият национален нормативен акт, чрез който се транспонира, не урежда и други отношения, за които може да има суверенни права държавата да урежда сама или дори, за които има европейски изисквания по силата на други директиви. Точно така стои въпросът и с управлението и контролът на отпадъците от проучването, добивът и преработката на подземни богатства в Черно море – не само, че имаме право да регулираме тази област, но и регулациите ни трябва да постигат резултатите по отношение на опазването на околната среда, ресурсите и човешкото здраве, заложени в правото на ЕС, като например Директива 96/61/EC, касаеща превенцията и контролът на замърсяванията, Директива 2006/11/EC, касаеща замърсяването с опасни вещества на водните обекти, Рамковата директива за отпадъците 2008/98/EC, както и Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в моретата (2013/30/ЕС). Особено внимание трябва да се обърне на Рамковата директива за отпадъците, тъй като точно нейното неправилно транспониране създава условията за правния вакум, с който се сблъскваме. Директивата за минните отпадъци касае тези на сушата, а Рамковата директива за отпадъците казва, че не касае отпадъците, регулирани от Директивата за минните отпадъци, следователно след като тези в морето са извън обхвата на Директивата за минните отпадъци следва да се подчиняват на правилата, установени от Рамковата директива за отпадъците. Да, обаче нашият Закон за управление на отпадъците пропуска този факт. Открийте сами разликите:
http://lex.bg/laws/ldoc/2135472222 ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
Чл. 2. (2) Този закон не се прилага за:
2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) отпадъците, получени в резултат на проучването, добива, преработката и съхраняването на подземните богатства;
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32008L0098&from=EN
ДИРЕКТИВА 2008/98/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви
Чл. 2, т. 2. „От обхвата на настоящата директива се изключват следните отпадъци, доколкото попадат в приложното поле на други законодателни актове на Общността:“
„г) отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии.“
Регулациите, заложени в Рамковата директива за отпадъците по отношение на морските минни отпадъци, могат да бъдат разписани както в Законът за управление на отпадъците, така и в Законът за подземните богатства – въпрос на решение на законодателния орган, напълно допустимо от Европейското право (чл. 288 от ДФЕС). Между другото от самото МИЕ в отговор на нашата критика отговориха, че няма пречка да се създадат изрични правила за отпадъците от миннодобивна дейност в морето, но се оправдаха с липсата на готовност за това сега.
Друг проблем, който трябва да се оправи, е, че дори за отпадъците, покрити от Директивата за минните отпадъци, се прилагат разпоредбите на Директивата за отпадъците, за онези аспекти, за които тази за минните отпадъци не е създала специални правила (§6 от Д.2006/21/EC и чл. 2(1)(b)(ii) от Д.75/442/EEC), а нашето вътрешно право не е предвидило тази възможност нито в Закона за управление на отпадъците, нито в Закона за подземните богатства. Разликите в текста между новата Рамкова директива за отпадъците и предхождащата я Директива за отпадъците 2006/12/ЕС (75/442/EEC) не променят нещата по същество, тъй като имат един и същи смисъл, изразен по-ясно и недвусмислено в новата редакция.
2. Наистина съществува препоръка от ЕК за точното транспониране на обхвата на разпоредбите на Директивата за минните отпадъци, но предполагам, че тя не е резултат на „Брюкселски лобизъм“, както го нарича г-жа Францова, а на лоша комуникация между българските и европейските чиновници, които не могат да изяснят какво трябва да бъде правилното транспониране на Директивата. Вероятно се дължи и на явлението, че транспонирането се следи на парче, а не във взаимната връзка на различните директиви и тяхното транспониране в България, засилено от факта, че за двете директиви (отпадъци и минни отпадъци) отговарят различни министерства у нас (МОСВ и МИЕ).
По отношение на твърдението на г-жа Францова за 800 хил. евро глоба, я моля да ни изпрати линка към съдебното решение за тази глоба, защото не може да има такава финансова санкция без съдебно решение, или поне да ни изпрати линка към делото в съда на ЕС. Признавам си, че не вярвам, че има съдебно решение и глоба, защото информацията, която имам говори за много по-ранен етап на процедурата. За съжаление доста произволно се назовават процедурите за мониторинг в ЕС с цел плашене на хора и депутати от страна на изпълнителната власт.
3. Списъкът с фирмите, посочени в прес-съобщението ни, извадихме от официалния регистър на МИЕ за предоставени концесии за добив и разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства. Ако данните не са актуални, моля, обърнете се към тях да актуализират регистрите си.
В заключение, мога да допусна, че не става въпрос за лобизъм, но тогава става въпрос за потресаваща некомпетентност и нежелание за размисъл от страна на експертите и отговорните лица в МИЕ и парламента. Изберете си сами, кое ви възмущава повече, за мен е важно да не допуснем грешката и да оправим вече натрупаните такива.
С уважение и в очакване на отговор,
Димитър Кацов
Уважаеми г-н Кацов, наистина и аз не мисля, че тук е мястото за подобна полемика, но тъй като уважавам отделеното от Вас време за коментар, и за ще коментирам отново. Относно транспонирането на директивите и необходимостта от регулация и на отпадъците в шелфа и икономическата зона в морето, безспорно е че трябва да има такава и ще има, надявам се скоро, тъй като знам, че в МИЕ се мисли по този въпрос. Наистина разделението на управлението на отпадъците между МОСВ и МИЕ е известна трудност, но и това вярвам ще се преодолее. По отношение на натрупаната глоба до момента, няма все още съдебно решение, информацията за размера на глобата е от проверяващите от ЕК и това беше коментирано на едно заседание на комисията по околна среда в НС. А иначе наказателната процедура е извън информационната си фаза, а е в същинската, т.е. вече не приемат от нас графици и прогнози кога ще транспонираме директивата. Разбира се имаме шанс да избегнем глобата, ако приемем промените в ЗПБ преди постановяването на съдебното решение. В обобщение, реакцията ми в първия коментар беше заради внушението, че се прави лобистка поправка. Не неглижирам проблема, нито пренебрегвам необходимостта от регулация на материята, напротив.