Злоупотреби, обиди, незачитане на човешкото достойнство на служителите е характерно за държавната администрация. Млад юрист, работил в АСП през последните няколко месеца, хвърля светлина върху невидимите отвън издевателства. Ще следим развитието на делото, защото от него зависи дали ще даде кураж и на други да възроптаят. Или ще прикрие арогантността на самозабравили се началници.

Бях назначен в Агенцията за социално подпомагане след конкурс с петима кандидати, на който спечелих първо място. Започнах работа в Агенцията на 15 октомври 2020 г. Няколко думи какво представлява тази институция. Агенцията за социално подпомагане е администрация към министъра на труда и социалната политика, която провежда и отговаря за държавната политика в областта на социалното подпомагане, закрилата на детето и интеграцията на хората с увреждания. АСП отговаря за закрилата на най-уязвимите хора в страната – крайно бедните, които нямат възможност да се издържат чрез продаване на труда си и нямат имущество; за децата, изоставени от родителите си или в риск за живота и здравето в семействата си и за хората с увреждания. Затова бях вдъхновен от идеята да бъда служител в такъв държавен орган, натоварен с такава важна, но и благородна мисия. Подготвях се за конкурса повече от месец. В крайна сметка успях да се класирам и станах държавен служител.

Директор на Правна дирекция в Агенция за социално подпомагане е г-жа Ирена Цветкова. Тя изпълнява тази длъжност повече от 7 години. Още първия ден забелязах отношението й към други служители в Агенцията. Пред мен още в първия ми работен ден г-жа Цветкова крещеше на служител от отдел „Човешки ресурси” и го заплашваше с уволнение. Почти всеки ден служителите от Дирекцията бяхме свиквани на оперативки. На тях се виждаше, че г-жа Цветкова се отнасяше различно с различните служители. С едни бeше благосклонна, с други се отнасяше непредизвикано грубо. С времето разбрах на какво се дължи тази разлика. Не беше основана на професионални качества, а на лична лоялност към г-жа Цветкова, изразявана в доноси на едни колеги срещу други. Колегите, които доносничеха на г-жа Цветкова за своите колеги израстваха бързо в кариерната стълба, получаваха оценки от нея, че изпълняват работата си свръхкачествено, въз основа на което взимаха големи за държавната администрация заплати. Останалите колеги, включително и аз, постоянно бяхме навиквани, на оперативки се отнасяше с нас грубо и обидно, а също така на отказалите да доносничат колеги се даваха ниски оценки за изпълнението на работата от г-жа Цветкова и лоши атестации. Г-жа Цветкова целенасочено създаваше и поддържаше омраза, завист и разделение сред колегите, като насърчаваше едни колеги да доносничат за други. Тормозът на г-жа Цветкова спрямо юристите в Дирекцията се доказва от факта, че само за 2 години 9 юристи са напуснали Правната дирекция. Някои колеги са на хапчета заради психическия тормоз на г-жа Цветкова. Явно за да си позволи такива своеволия г-жа Цветкова има стабилен политически гръб и здрава мрежа от лични връзки и контакти, благодарение на които продължава да стои на поста си и осъществява тормоз над квалифицирани държавни служители.

За да осъществява репресивната си политика, г-жа Ирена Цветкова разчиташе на мрежа от доносници и служители, които да тормозят неудобните служители. Да стана доносник беше предложено и на мен. Аз обаче отказах и затова тормозът спрямо мен се ожесточи. Г-жа Цветкова постоянно критикуваше работата ми, твърдеше, че нямам административна култура. Беше ми отказано обучение в Института за публична администрация, което е задължително за новопостъпили държавни служители. В злобата си и омразата си към мен и други служители, г-жа Цветкова стигна до абсурдните ситуации да ми вдига скандали защо съм помагал на други служители с консултации по правни въпроси (след като това ми е работата) и защо съм ползвал служебния печат „вярно с оригинала”, за да заверя служебни документи. Дребнавостта, доносничеството и сервилността бяха качествата, които г-жа Цветкова като ръководител на Правна дирекция в АСП насърчаваше и награждаваше.

Служителите, които отказваха да доносничат, бяха настанявани в стая заедно с две служителки от отдел „Човешки ресурси” – лични приятелки на г-жа Цветкова, и отделени от останалия колектив на Правна дирекция. В служебното помещение, в което работех, служителките от „Човешки ресурси“ осъществяваха различни видове тормоз над юрисконсултите. През зимата ни държаха на студено. Въпреки че стаята беше снабдена с най-модерен японски климатик, служителките от „Човешки ресурси“ не даваха да го пускаме дори в най-студените дни на зимата, а ако го пуснем ни вдигаха скандали. Лично аз заради ниските температури, поддържани от служителите от „Човешки ресурси“ в стаята ни, боледувах близо седмица. Когато се опитах да пусна климатика въпреки несъгласието на служителките от ЧР, бях заплашен от една от тях – г-жа Евгения Лакова, с уволнение с думите „ще те издухам от тук, знаеш ли колко връзки имам”. И действително, само една седмица след това ми беше връчена заповед за освобождаване в срока за изпитване след само 4 месеца и 18 дни работа в АСП. 

Друг вид тормоз над юристите в АСП беше забраната от страна на двете служителки от ЧР, с които деляхме една стая, да внасяме храна в стаята. И това в обстановка, когато заради затварянията заради епидемията от Ковид-19 всички заведения за хранене предлагаха храна само за вкъщи. В зима и горещина юристите бяхме принудени да се храним навън, за не бъдем „издухани” от работното си място от служителката в отдел ЧР г-жа Евгения Лакова в обстановка на огромна безработица и икономическа криза. Лично аз съм ял прав навън в студ и във вятър, за да запазя работата си. Явно е, че служителките от Човешки ресурси, г-жа Мария Кирякова и г-жа Евгения Лакова, изпълняваха политика на г-жа Цветкова за комплексен и всестранен тормоз над служителите в АСП, отказали да станат доносници на директора на Правна дирекция г-жа Цветкова.

Една от дейностите в Правна дирекция бяха обществените поръчки. Макар че няколко пъти ми беше обещала да ме включи в дейността по подготовка на конкурси за обществени поръчки и макар че знаеше, че имам подготовка в тази област, г-жа Цветкова така и не го направи. До обществените поръчки на АСП бяха допускани само колеги, които доносничеха за своите колеги и които бяха готови да подпишат всичко, дадено им от г-жа Цветкова.

Предпоследната седмица в АСП г-жа Цветкова ме беше обвинила, че крада досиета на деца и ги продавам на черния пазар и че работя „на черно” в свободното си време. Последното касаеше синдикалната ми дейност като член на Автономна работническа конфедерация, за която г-жа Цветкова случайно узна. Директорът на Правна дирекция дори нямаше доблестта да адресира обвиненията по мой адрес, нито да ги отрази в някой акт на Дирекцията, защото самата тя знаеше, че са лъжи. Вместо това е написала на ръководството на Агенцията, че нямам знания и не се интересувам от материята на обществените поръчки, докато в действителност аз многократно исках да ми възложи такива задачи. Затова на 2 март ми беше връчена Заповед за прекратяване на служебното правоотношение в изпитателен срок. От други служители знам, че специалитет на г-жа Цветкова са постановките или фалшивите обвинения спрямо служители на Правна дирекция, които да накарат служителя сам да напусне Агенцията.

В същото време в Агенцията за социално подпомагане, в Правна дирекция бяха назначавани колеги чрез компрометирани конкурси. Лично аз съм свидетел как в Правна дирекция след конкурс беше назначена колежка, която е приятелка с един от членовете на комисията за провеждане на конкурса, докато в същото време други служители са освобождавани неправомерно (какъвто е моят случай) или са принуждавани да напуснат заради терора и психическия тормоз от страна на г-жа Цветкова и нейните приятели в Агенцията.

След като бях освободен не успях да намеря работа на друго място заради огромната безработица в страната. В момента работя като складов работник. От колеги, които са минали през Правна дирекция знам, че г-жа Цветкова не спира да тормози служителите, дори след като са напуснали АСП. Имам информация, че г-жа Цветкова използва неправомерно достъпа си до Регистъра на НАП за регистрирани служебни и трудови правоотношения, следи къде са започнали работа бившите служители на АСП и звъни на техните началници, като им обяснява колко нагли и некомпетентни са служителите и иска да бъдат освободени. По този начин г-жа Цветкова продължава тормоза, дори когато вече не е началник на съответния служител.

Тормозът в държавната администрация трябва да спре! Г-жа Ирена Цветкова за жалост не е единственият чиновник, които тормози подчинените си и се чувства безнаказан. Хиляди служители и работници в страната търпят унижения и своеволия на своите началници в името на късчето хляб и покрив за себе си и семействата си.

Когато започвах да изучавам право в университета, ни казваха мисълта на римския юрист Целз, че „Правото е изкуство на доброто и справедливото”. Не знам дали справедливост ще има, но аз отказвам да бъда една от десетките безименни жертви на тормоза на един самозабравил се чиновник. Затова ще предприема всички действия, които са разрешени от правото на България, за да се боря за правата си – правото си на работно място, на здравословни и безопасни условия на труд, на лично и човешко достойнство. Вече заведох дело за незаконно уволнение. Поисках от всички контролни органи да направят проверка на дейността на г-жа Цветкова като директор на Правна дирекция. Пуснах сигнали, включително до Министъра на труда и социалната политика г-жа Деница Сачева срещу своеволията и тормоза на г-жа Ирена Цветкова като Директор на Правна дирекция в Агенция за социално подпомагане. Ще видим дали г-жа Цветкова ще получи заслуженото й наказание или ще продължи да тормози служителите с протекцията на висшите чиновници и благосклонното бездействие на висшите държавни органи.

Едно е сигурно – началници като Ирена Цветкова могат да си позволяват своеволия и да осъществяват тормоз над подчинените си, защото системата в която живеем им позволява и ги пази. Системата има интерес да има покорни, смачкани и подчинени служители, които дори да не си помислят да искат по-висока заплата, по-добри условия на труд, а да мислят само как да запазят хляба си. Но в същото време все още поне имаме възможност да подадем жалба до съда и да разкрием публично своеволията на самозабравилите се чиновници. Затова аз се възползвам от тази възможност.

Написах този материал и се надявам да го пуснете, защото хора като г-жа Ирена Цветкова се чувстват всесилни и безнаказани именно когато са на тъмно, когато са анонимни и за техните беззакония се знае само в определен тесен кръг. Именно затова искам обществеността да знае за действията на г-жа Ирена Цветкова – Директор на Правна дирекция в Агенция за социално подпомагане. Да знае, какво се случва в държавната администрация.

Поемам пълна юридическа отговорност за твърденията си и не се страхувам, защото знам, че съм прав!

Николай Христов, синдикалист от „Автономна работническа конфедерация“

Коментари

коментара