Финалното публично обсъждане на документа беше проведено на 26 февруари 2014г. По една минута беше отделена за задаване на въпрос и/или коментар. Времето стигна само за няколко от най- основните въпроси, които са задавани и писмено от сдружение „Солидарна България“ .
Въпрос 1 към министър Папазов: На какво се дължи разминаването в публичното говорене и декларации на министър-председателя и членове на Министерски съвет, които заявяват, че БДЖ няма да бъде приватизирано и последната версия на споразумението, в която отново се предвижда приватизация на БДЖ Товарни превози?
Г-н Папазов: Не си спомням да е записано, че се предвижда да се приватизират държавни железници. Там по-скоро се предвижда такава възможност. Беше спряна приватизацията на БДЖ Товарни превози и вие много добре знаете този факт. Опитваме се да оздравим дружеството. Това обаче не е предмет на оперативните програми.
Въпрос 2 към министър Папазов: Как смятате да реализирате целта „подобряване на свързаността и достъпността на регионите“, когато планирате намаляване на жп линиите, които били нерентабилни?
Г-н Папазов: Относно съкращаването на линиите – разбира се, за да стане едно предприятие оперативно, да изпълнява своите задължения и да бъде ефективно, трябва да се обследва цялата негова система. Какво като имаме най-голямата и най-наситена система на железопътни връзки, ако нямаме никакъв ефективен транспорт. Поне аз не споделям Вашето мнение, че това би влошило връзките и свързаността в България.
Въпрос 3 към вицепремиера Зинаида Златанова: Похвалихте администрацията. Благодарихте й. А в документа се предвижда аутсорсинг на административни услуги. Имате ли доверие на българската администрация? Кои дейности държавната администрация смята за „нетипични за държавата“?
Г-жа Златанова: Аз не само казвам, че вярвам на българската администрация. Аз наистина вярвам на българската администрация. Част от това, което знам и мога аз в момента, се дължи именно на моята кариера в българската администрация. Така че няма как да заподозрете точно мен в конфликт или недоверие в администрацията. Да, аутсорсинга на административни услуги няма как да не присъства в едно по-дългосрочно планиране, каквото е планирането на еврофондовете, защото това е модерният начин да се разтовари администрацията от несвойствени функции, да се намалят разходите за администрация, да се насочат към други сектори. Той процесът е двустранен и не е лесен. Но пак казвам – това е модерният начин и си заслужава анализа и опита да го направим.
Въпрос 4: По отношение на пазара на труда /пазарът на труда трябва да бъде съобразен с плановете за развитие и изискванията на работодателите/ – предполагам, че повечето от вас са запознати с изследването на Българската стопанска камара, която каза, че 80% от работодателите са със средно и по-ниско образование. Това не е отразено като заплаха в SWOT анализа.
Същевременно трябва да отговорим на техните очаквания. Очаквания, планове, които не могат да се намерят в споразумението.
Отговор/коментар не последва.
Представяне на документа
Въпроси и коментари
Когато се говори за Споразумението за партньорство с ЕС е добре да се има предвид, че днес не се започва от нула или поне не би трябвало. Аналогичният документ преди 9 години се казваше Националана Стратегическа Референтна Рамка (НСРР). За качеството на сегашния документ можа да се съди, дори само като се сравнят двата SWOT анализа – този от НСРР (стр. 58 на http://www.eufunds.bg/document/73) е почти 5 страници и е организиран по направленията, които после дефинират основните приоритети и водят до Оперативните програми. Сегашният SWOT е само една страница и половина и говори най-вече за селско стопанство, което е почти без значение за планирането на ОП. И нещата са в насипно състояние, без логическа връзка. Надали това е единственото обяснение, но преди 9 години в администрацията имаше агенция, която се занимаваше с изработването на НСРР и с координирането на ОП…