Опорната точка на „Позитано” – всичко в името на Серж, всичко за трудоустрояването на Серж
Галя Горанова
„Есть такая партия!” (Има такава партия!) е историческата фраза, с която Ленин прави заявка за властта през 1917 г. и слага началото на победоносния възход на болшевиките и съпътстващия го терор. Противно на меншевика Церетели червеният вожд утвърждава, че в Русия има партия, готова да се справи с хаоса и безвластието и това е болшевишката партия, която в онези смутни времена всъщност е в малцинство.
„Есть такая партия”, утешаваха се в прехода
и бесепарите по време на периодично устройваните гонки на „комунисти”. И неизменно се чугунизираха още повече в името на собственото си оцеляване. Този стаден синдром на червените избиратели роди феномена на несменяемия соцлидер. Всяко изборно поражение бе представяно като етапно и така 10 пъти! А междувременно чугунът в червените глави се втвърдяваше с обичайните призиви за обединение, стягане на редиците и „сега не е време за оставки”.
„На тези избори се случи нормалното – Сергей ги загуби”
е най-точното описание на ситуацията в БСП след евровота, дадено от „класика” Румен Петков. Партията се оказа големият губещ, каквито и оправдания да си търси. Десетият поред разгром обаче не е основание за лидера Сергей Станишев да подаде оставка. Няма и кой да му я поиска. Следизборната парализа в редиците на БСП и неспособността на многохилядната й членска маса да премести мебела, в който се спъва за десети път, е убийствена диагноза. Тя показва, че няма такава партия! И че я няма много отдавна! Щом организмът е престанал да реагира на болка и унижение, възниква основателният въпрос дали изобщо е жив.
Изчерпаното въображение на червената върхушка за сетен път прибягна до познатия сценарий. Загубата си е загуба. Лидерът „знае как да си понесе отговорност”. А беловласият батальон отново е свикан под знамената с обичайните тромби : „оставката е подарък за ГЕРБ”, „задават се предсрочни избори, смяна на лидера ще отслаби още повече БСП ”, „в името на националния интерес” и прочее изтъркан репертоар на социалистическата чалга. Всъщност зад този „дълбок” следизборен анализ се крие една простичка причина – нежелателни са резки движения, преди Сергей да бъде трудоустроен като еврокомисар. Цялата партия е впрегната за постигането на висшата цел – всичко в името на Серж, всичко за благото на Серж!
Една стогодишна партия е заложник на егото на лидера си,
а целият политически процес в България е заложник на безпомощната БСП. Соцпартията е като вакуум в политическото пространство, който не може да служи за контрабаланс на популистката десница на Борисов. В опустелите степи на БСП върлуват хуните на Бареков, безчинстват националисти и соцреваншисти. А на върха един празен човек реди своите кариеристични политически пасианси, съревновавайки се само със собственото си безочие. Изглежда българският политически живот има своите особености и, за разлика от природата, търпи празни пространства.
Трагедията на живия труп БСП
нямаше да е от кой знае какво значение, ако не засягаше националните съдбини. Агонизиращият мастодонт е запушил с туловището си лявата ниша и нито дава признаци на живот, камо ли на борба, нито оставя на други да водят сражението. Тази патова ситуация е пагубна за политическото равновесие между ляво и дясно, социално и либерално. И то в момент, когато обществото се нуждае от решителна битка срещу настъплението на пазарния утопизъм. Пълната парализа на БСП и лицемерната й върхушка на практика гарантират служебна победа на политическите опоненти. Наглостта на Станишев и пълната немощ на подчинените му са главната причина за възпроизводство на статуквото. Не АБВ. Нито ГЕРБ.
Отрицателният кадрови подбор през годините
доведе дотам, че в БСП останаха само пенсионери и кариеристи от типа „Неков”. Големите идеи за социална справедливост бяха сведени, по силата на господстващата посредственост, до мизерни „добавки за пенсионери” и „енергийни помощи”. Борбата на идеи се сведе до вътрешнопартийни боричкания. Слаба утеха е за беззащитните, които имат по-големи очаквания от левицата, че едни кариеристи изместват други от листите.
Никога досега БСП не е изглеждала по-окаяна
И е съвсем закономерно да бъде унижавана дори от собствения си коалиционен партньор ДПС. Как си представяте Станишев да даде отпор на нарастващите властови апетити на Доган, при положение, че от ДПС зависи въжделения му пост в Брюксел? И как мислите, дали Доган не използва това? Слабостта на големите дава сила на малките. Да си спомняте макар и едно силно послание на Станишев за последните 13 години, откакто води БСП? Ще остане в аналите с публичното си извинение за възродителния процес на „Орлов мост” и с целувките на Местан…
А най-добре го рече самият Доган преди 7 години: „ Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една политическа партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса „или, или”. Ние трябва да избираме или примиряване с безгрижието на дадения момент, или мъжкото начало при управлението”… Отнесено към БСП това изказване издава жестока гавра със столетницата. И предизвикването на предсрочни парламентарни избори е само началото…
На нова момче му липсват не само първите седем години възпитание в оранжерията на Евксиноград, сетне седем години като възпитаник на Москва и Лондон ,а сега и два пъти по седем години като бос на БСП!
Една важна подробност, бсп не сам е затиснала лявото пространство , тя е затиснала и центъра и дясното. Пуснала е метастази навсякъде. Какво дясно беше например сдс с зам. председател 0решарски и видни активисти сега депутати в бсп. Никога не е имал нит дясно нито избори, нито демокрация в България. Имало е само национални предатели и то в масово количество. До като ги има България е мъртва.