Работодатели и правителства ползват еднакви похвати: вместо да вдигнат възнагражденията, свалят изискванията към кандидатите за преподаватели и ги внасят от чужбина
от Натан Робинсън
Днес „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че някои районни образователни администрации решават продължаващия „дефицит на учители“ чрез внос на учители от чужбина, набират кадри от държави като Филипините, тъй като имигрантите са склонни да се трудят за по-ниски заплати. Щатските учители са разочаровани от условията на труд, някои от тях казват, че „трябва да се върнат да живеят при родителите си, да кандидатстват за купони за храна, да плащат от джоба си базови пособия за провеждане на часовете като милиметрова хартия и други училищни консумативи.“ Оттук и внезапната вълна от учителски стачки в щатите, които се контролират от Републиканската партия[1]. Но „Таймс“ казва, че
по-лесно е да удовлетвориш
филипинските работници,
въпреки че на имигрантите често им се налага да плащат баснословни суми на компаниите, които ги експлоа… – ох, които ги наемат. Един филипински учител споделя, че е „използвал наличните си спестявания и банков кредит, за да плати на Petro-Fil Manpower Services – агенцията за наемане на работници, 12 500 долара. Това е тригодишната му заплата във Филипините, срещу обещанието да работи в Америка.
Филипинецът Соберано казва, че въпреки таксите, които е платил на частни посреднически компании за трудовия си договор в Съединените щати, той е благодарен за възможността да работи там. Снимка Ню Йорк Таймс
През последните месеци вероятно сте чули за „дефицита на учители“ в Съединените щати. Списание „Форбс“ твърди, че дефицитът е „един от най-сериозните проблеми пред нашите училища“ и че „нарастването на броя на учениците, трудното задържане и проблемите с набирането на нови учители водят до недостиг в критични размери“. Ранди Уейнгартън, ръководител на Американската учителска федерация, също използва този термин, за да критикува привличането на чуждестранни работници като „възможност за намаляване на дефицита на учители“. „Вашингтон пост“ съобщи, че представители на правителството от двете основни политически сили са предприели драстични стъпки, за да намалят недостига на учители:
В отговор политиците са предприели стъпки за увеличаване на броя на учителите. През декември губернаторът на Вирджиния Тери Маколив (Демократическа партия) прокара извънредни законови промени, които трябва да облекчат това, което той нарече „нарастваща криза“ на недостиг на преподаватели в публичната образователна система, като намали изискванията за образование и квалификация на новите учители. Законодатели от Аризона, Илинойс и Минесота наскоро предприеха стъпки за увеличаване на броя на новите учители, чрез снижаване на изискванията за получаване на лиценз. Щати като Оклахома назначиха педагогически персонал чрез предоставяне на временни спешни сертификати за правоспособност. И отчасти мотивиран от призива за облекчаване на недостига на учители, щатът Ню Йорк наскоро позволи на чартърните училища[2] да издават удостоверения за правоспособност на собствените си учители и да не прилагат тестовете за грамотност на кандидатите за преподаватели.
Всичко това е озадачаващо, тъй като в САЩ няма недостиг на учители. Всъщност управляващите на отделните щати просто не желаят да повишат заплатите и да подобрят условията на труд така, че учителската професия да стане привлекателна. Проблемът не е в това, че малко хора искат да преподават, а че властите отказват да плащат нормални пазарни възнаграждения за труда на учителите.
Разбира се, може да наречем това дефицит. Но този термин означава, че квалифицирани кандидати просто не съществуват, което не е вярно. Има много квалифицирани учители. Те просто не искат да работят по професията си, тъй като щатите отказват да компенсират адекватно полагания труд. Ако това е „дефицит“, то аз
мога да кажа, че има „дефицит на велосипеди“ в САЩ,
тъй като не искам да платя повече от 5 долара за велосипед
и никой не ще да ми продаде такъв. В тази ситуация със сигурност ще е вярно, че има „дефицит“ на велосипеди, които са ми на разположение. Но това няма нищо общо с предлагането на велосипеди, които са в изобилие. Мога също да твърдя, че има „дефицит на бояджии“, понеже никой не иска да боядиса къщата ми за 9 цента, докато му крещя и го обиждам.
Ако предложите годишна заплата от 1 млн. долара на бъдещите учители, ще получите извънреден брой кандидати, от които да избирате. Хората ще се надпреварват за шанса да бъдат учители. Най-квалифицираните професори на страната ще се подредят на опашка да преподават на учениците в средните училища. Това се дължи на кривата на предлагане на труда:
Плащай повече, ще имаш повече кандидати. Не е нужно да е 1 милион долара. Достатъчно е преподаването да е малко по-удовлетворително и по-платено от другите работни места, които може да заеме квалифициран човек. В момента преподаването е гадно, затова никой не иска да се ангажира с тази професия. В статията на Ню Йорк Таймс за учителите имигранти, районните училищни администрации казват, че „нямат много други възможности, тъй като не могат да намерят достатъчно преподаватели американци, готови да работят за предлаганите заплати“. Е, да, „нямате много други възможности“, като се има предвид размера на „предлаганите заплати“. Всъщност имате и друг вариант – увеличете заплатите!
Това е толкова елементарна икономика, която човек би си помислил, че няма нужда да се разказва изобщо. Но вижте написаното във „Вашингтон пост“ за това как щатите реагират на „дефицита“. Отбелязват, че нямат достатъчно кандидати и какво правят? Намаляват изискванията за заемане на работните места! Вместо да си помислят „Нямаме достатъчно учители, ясно е, че не плащаме и не предлагаме пазарни заплати“, те казват „Нямаме достатъчно учители, очевидно има твърде малко квалифицирани хора, затова трябва да премахнем изискванията за грамотност, така че всеки да може да бъде учител“. Виждате до какво води това: учителите продължават да бъдат нископлатени и пренатоварени, сега ще бъдат и нискограмотни, а образователните резултати ще бъдат още по-лоши. „Решението“ на щатските институции на „дефицита на учители“ всъщност не увеличава броя на учителите, ако под „учител“ разбираме някой, който реално има капацитета да преподава. Те просто разширяват категорията „учител“ до „някой, който е съгласен да стои в класна стая по шест часа, докато децата гледат в тавана.
Учениците ни не могат да са „първи“, ако учителите ни са „последни“ – учителска стачка в Оклахома.
Разбира се, заплащането не е единственият фактор. Ако това все още е неблагодарна работа, в която хората са подложени на стрес и са недооценени, ще ви бъде трудно да намерите кадри. Макар че отново подчертавам – при достатъчно увеличение на трудовото възнаграждение ще намерите квалифицирани хора, дори и работата да е ужасна. Но мерките, цитирани от „Вашингтон пост“, не засягат условията на труд или заплащането, а това са основните фактори, които ще привлекат или ще отблъснат кандидати. Интересен паралел може да се направи с „дефицита на лекари“ в Америка. Отново – няма недостиг на лекари. В богатите общности има доктори навсякъде. Малко са лекарите в бедните общности, защото бедните не могат да си позволят здравни грижи, а да си нископлатен доктор в изолиран селски район не е особено привлекателна перспектива. Би се превърнала в атрактивна кариера все пак, ако я субсидираме в достатъчна степен. Тези дефицити всъщност са нежелание да бъде инвестирано в създаване на привлекателни работни места, проблемът не е в липсата на потенциални кадри.
Дискусиите за дефицита на учители пропускат простата икономическа логика. Ето какво пише списание „Атлантик“ относно предложенията за увеличаване на заплащането, което да привлече кандидати:
Трудно е да се каже дали подобни предложения в крайна сметка ще имат дългосрочно въздействие върху общия недостиг на учители. Проучванията показват, че макар удовлетворението на учителите от работата да е намаляло значително през последните години, техните възприятия относно заплащането едва ли са се променили. Възможно е фактори отвъд парите да допринасят за проблемите с привличането на педагози и трудното им задържане. На местата, където вече се борят с недостига и издават спешно удостоверения за учители, предизвикателство е намирането на кадри, които са квалифицирани, компетентни и отдадени на професията. Проблемът е сложен, твърдят изследователите – няколко стотици или дори хиляди долара не са решение. „Ако искате да засилите потока от нови учители, трябва да започнете отрано“, казва Шон Коркоран, асоцииран професор по образователна икономика на университета в Ню Йорк, който е провел задълбочено изследване върху кадрите в образованието в САЩ. „Повишаването на заплатите няма да повиши качеството на назначените кадри утре“.
Коркоран греши. Повишаването на възнагражденията днес може да повиши незабавно качеството на привлечените кадри, ако увеличението е достатъчно. Ако допълнителните „няколкостотин“ или „хиляди“ долара не помогнат, това не е защото става въпрос за нещо „повече от пари“, а защото учителите са драматично подценени. Опитайте се да им увеличите заплатите двойно. Обзалагам се, че мигновено ще видите няколко брилянтни, квалифицирани кандидати! Също така: фактът че техните „възприятия относно заплащането“ не са се променили не означава, че парите нямат значение. Ако не ми вярвате, както вече казах, опитайте се да предложите огромен куп пари на всеки, който иска да бъде учител.
„Ние сме незаменими“, плакат на протест на учители и техните поддръжници във Феникс.
„Таймс“ цитира директорката на „Човешки ресурси“ от училищния район на град Феникс в щата Аризона, която оправдава вноса на учители: „В тези времена трябва да сме иновативни и креативни при набирането на кадри“. Тя може би е права, ако приемем „времената“ и обстоятелствата за даденост. Въпросът обаче е: Защо времената са такива? Защо е наложително да правим това? И отговорът е: Защото тези щати са контролирани от богати хора, които не се интересуват за децата, отказват да отделят финанси за това учителите да имат добра работа и бедните деца да имат добри училища.
„Дефицитът“ не е неизбежен.
Той е продукт на остеритет,
на орязване на публични разходи, а остеритетът е политически избор. Депресиращ за мен е фактът, че лидер на учителски синдикат може да допусне идеята, че има „дефицит“. Разбирам, че иска да окаже натиск върху щатските управи да увеличат заплащането, за да бъде атрактивна професията на учителя, но изобщо не бива да използваме този пропаганден термин.
Проблемът е подобен на кризата в системата на социалното осигуряване – криза, която съществува само поради наличието на високо неравенство. Повечето от нашите проблеми – от недостатъчния брой лекари, през твърде малкото учители, та до недофинансираните пенсионни фондове, могат да бъдат решени, ако богатството бъде разпределено правилно и честно. И когато правителствата са готови да финансират с достатъчно средства институциите, за да могат те да изпълнят своята социална мисия.
[1] „Червените щати“ в оригинал. Но в САЩ традиционните цветове на политическите сили са обратни на тези в Европа – червени са дясно-консервативните републиканци, а сини са демократите, сред които има центристи, либерали и ляво крило. В случая масовото учителско недоволство е в десните щати.
[2] Чартърните училища получават държавно финансиране, учениците не плащат такси, но се управляват като частни компании. Не са длъжни да спазват редица държавни изисквания и регулации, правят се отстъпки и от задължителните знания, които учениците следва да придобият. Чартърните училища са пример за приватизация на публичния сектор.
Заглавието и подзаглавието са на „Солидарна България“.
Източник: Current Affairs, 2 май 2018 г.
Превод: Ваня Григорова
