„Совите не са това което са“: тази фраза от един нашумял фентъзи сериал вече може да се каже и за консервативни дейности като финансовите регулации и икономическото развитие. Въпрос на време беше набиращите сили нови икономики, превърнали се за 30-40 години от развиващи се в развити, да оспорят мощта на американският долар като водеща валута в международните разплащания. Сега този момент май е настъпил.
Преди 2 години Китай, като един от водещите представители на БРИКС поиска създаване на банка, в която основни акционери щяха да са членките на тази организация (Бразилия, Русия, Китай, Индия, Южна Африка). Банката щеше да е със седалище в Шанхай и финансовият свят погледна на това решение като на някаква протестна екзотика на страни, които са на прага между развиващи се и развити.
За 2 години обаче идеята претърпя редица метаморфози, страните от южна Америка и Африка, заедно с Русия някак отпаднаха, банката стана Азиатска инвестиционна банка, и САЩ започна да повдига въпроса, защо трябва да се прави аналог на Световна банка и Азиатската банка за развитие, като вече те работят в тези региони след Втората световна война. Новините за подробности и преговори около Азиатската банка за развитие, бяха филтрирани и неглижирани покрай политическите кризи в България, и най-често не се публикуваха изобщо в българският печат.
Докато в средата на март 2015 година, покрай течащите заседания на делото пред Международният съд за оспорване на решението за седалището на бъдещата Азиатската инвестиционна банка, Китай пое тиха дипломатическа линия за привличане на допълнителни учредители на банката. И този път освен разширяване на броят на страните от Азия, след страните от БРИКС (без повечето страни от организацията обаче), китайските финансисти се обърнаха към Старият свят – като почнаха от покана към Великобритания. Така АИБ (или в пълно наименование – Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка), се очерта като икономическа алтернатива на Г21 срещу Г8 – или „новите икономически сили срещу старите“. А желанието на Китай да наложи юана като международна валута и да избегне посредничеството на долара придоби още по ясни параметри.
На фаталната дата 13 март, в петък 2015, китайски финансисти коментираха, че британско участие в позиционираната в Пекин Азиатска инвестиционна банка ще спомогне да се подобри международният престиж на институцията и това може да привлече и други европейски нации да последват примера на Великобритания. За китайската култура съвпадение на числото 13 и петият ден от седмицата не носи знак на фаталност, а напротив – счита се че този ден е особено подходящ през тази година за финансови дела, и те водят до печалба.
Така Великобритания стана първата западноевропейска страна, която подаде пакета от документи, необходим да стане учредителка на Азиатската инвестиционна банка. Към момента се счита, че капитала на банката ще възлиза на 50 милиарда щатски долара, взаимно осигурени от основателите, за финансиране на инфраструктурни проекти, реализирани в Азия.
Не е ясно какъв ще е размера на сумата, която ще депозира Великобритания в Азиатската инвестиционна банка засега, но е ясно, че с това участие, тази европейска страна ще създаде изключителен шанс за реализиране на съвместни инфраструктурни проекти в Азия – коментира британският финансов министър Джордж Осбърн.
Влизането и на други държави, освен членките на БРИКС като основатели на банката, ще донесе по-голям международен престиж на институцията. Процесът на кандидатстване за основатели на банката постепенно набира сила. И то този процес става неудържим с наближаване на датата 31 март – крайна дата за депозиране на документи за акционери-основатели на банката. В средата на март 2015 година пакета от документи за основатели на банката бяха депозирали 27 страни, между които Индия, Сингапур и Нова Зеландия, а Южна Корея и Саудитска Арабия са в процес на преговори за присъединяване.
От споменатите страни Индия и Сингапур са икономиките, набиращи скорост като следващата вълна на икономическите тигри след Китай, а Саудитска Арабия е известно, че умело диктува политиката по определяне международните цени на петрола, чрез ОПЕК и свързани организации.
Само седмица след това – до 23 март страните се увеличиха лавинообразно, като към АИБ обявиха присъединяване Франция, Германия, Италия, Швейцария, Люксембург, Япония и Австралия. САЩ още коментира защо Великобритания не е съгласувала присъединяването към банката с него. В отговор на което китайският финансов министър на среща между финансовите министри на Япония, Китай и Южна Корея покани (може би на шега) и САЩ да се присъедини към банката.
Всичко това, комбинирано с поканата от китайска страна, към азиатската банка да се присъединят и страни от Европейският съюз, придава на бъдещата банка една доста авторитетна позиция във финансовият мир, която ще има потенциал да бъде още със създаването си равностоен и дори с добър потенциал за по-добро позициониране от организираните основно от Вашингтон организации като Световна банка и Азиатската банка за развитие.
Така, докато икономическите анализатори, определят, че Великобритания с позалязлата си слава на икономическа сила, все пак има доста опортюнистична политика, като член на европейският съюз, с присъединяването си към Азиатската инвестиционна банка ще укрепи позициите си както политически, така и икономически в Азия. От друга страна САЩ, като световна сила, опитваща се да балансира в икономически и финансов аспект, за пръв път бе изправен от иначе естественият си съюзник – Великобритания, пред факта, че участието в новата банка, не бе съгласувано и с Вашингтон.
Примера на Великобритания последваха и други водещи европейски икономики като немската и френската, както и Италия – страна, традиционно изпълняваща роля на предмостие на китайският бизнес и инвестиции в Европа. За финансовата мощ на Швейцария и Люксембург няма какво да коментираме.
А като един любопитен факт, който може да не е, но може и да е свързан с основаването на АИБ, Путин обяви нова линия на създаване на икономически и финансов съюз, който ще наложи рублата като конвертируема международна валута, и ще спре инвазията на китайски и индийски стоки на територията на съюза. В него са поканени Таджикистан, Узбекистан, Азърбайджан и останалите централноазиатски републики от бившият Съветски съюз.
Основаването на АИБ определено дава знак, че идва времето на преразглеждане на наложените с десетилетия финансови стереотипи на водещи и развиващи се държави и това преразпределение ще е тенденцията, която ще определи финансовите и политически параметри на следващите десетилетия. Интересно е, какво би било виждането на останалите страни-членки на Европейския съюз за присъединяване към основателите на банката, и дали такива стратегически политически решения не са взети вече предварително в Брюксел в полза само на най-големите нетни донори на бюджета на общността.
