През последните дни имаше разгорещени дебати дали бюджетът за 2013 г. може да бъде изпълнен в контекста на заявените намерения на правителството да емитира нов дълг.
Ледът под краката на българските публични финанси наистина е доста изтънял
Наличности от порядъка на 1 млрд. лева в мащабите на бюджета представляват по-малко от 5% и не са в никакъв случай надеждна гаранция за навременно изпълнение на задълженията. Взирането в моментната картина през определен месец също може да бъде в най-добрия случай стартов ориентир, но не и основание за окончателно становище дали с изпълнението на бюджета ще има проблеми. Казвам това, защото забелязах, че икономическите коментари се доминират от подобни разсъждения. В мащабите на нашия бюджет не е проблем във всеки конкретен месец да се направи позитивен баланс, например като бюджетът не се разплати за стотици милиони или дори за няколко милиарда и накара външни контрагенти, разпоредители с бюджетни средства и получатели на трансфери да чакат – понякога до следващата бюджетна година. Предишният финансов министър беше специалист в този вид операции. Ползата от тях е крайно съмнителна, но те позволяват да се балансира на касова основа всеки бюджет.
Какво каза МВФ
Българските дебати се захраниха и от съобщение на мисията на МВФ в България, което беше в много случаи едностранчиво и погрешно коментирано. Според експертите от МВФ безработицата в страната ще остане неприемливо висока, а по-ниските приходи в бюджета не трябва да са за сметка на намаляване на предвидените разходи. Т.е. МВФ не отхвърля възможността за неизпълнение на приходната част от бюджета и препоръчва, ако това се случи, да не се търси намаление в разходната част, защото това би се отразило зле на „крехкото възстановяване” на икономиката. МВФ е критичен по отношение на спирането на пенсионната реформа, което всъщност има потенциала да генерира най-големите допълнителни разходи в средносрочен и дългосрочен план. Тази стъпка едва ли ще срещне разбиране и от страна на Европейската комисия, защото на фона на проблемите със застаряващото население в цяла Европа, политиките за по-дълго участие в пазара на труда се ползват със силна подкрепа. Въпреки това дори в този случай МВФ прави уговорката, че спирането на пенсионната реформа ще има негативен ефект, ако не бъде компенсирано с насрещно намаляване на разходите. Не е ясно обаче за кои разходи от подобен мащаб става дума в крайно стесненото фискално пространство на българската държава, за което фондът споменава в същия документ.
Списък с идеологеми
За да се прецени дали и кога наистина ще има нужда да се емитира държавен заем, е необходима по-подробна информация от публично достъпната. Аз нямам много доверие в анализите на правителството, наблюдавайки досегашната им дейност и дейността на подкрепящите ги парламентарни партии. Малко доверие имам и в анализите на онази част от медийно представената икономическа гилдия, която реагира по предсказуем начин на всички предложения, които не попадат в списък с предварително зададени идеологеми, и след това търси аргументи. В този списък наред с други неща пише: никога не взимай заеми и никога не увеличавай данъците. След това може да се дадат примери било с Гърция, било със самата България от 1997 г. Разбира се, в управлението на държавата, както впрочем и в бизнеса, най-трудното е да се намери вярната пропорция в нещата, а не сляпо да се следват екстремистки предписания. Тази логика, горе-долу се свежда до това да кажете на някого, който рискува да загине през зимата от измръзване, да не си облича повече дрехи, защото това е първата стъпка към топлинен удар и за назидание да му дадете примера на някого, който е умрял от обезводняване в пустинята при 40 градуса температура.
Затова оставям засега въпроса за новия дълг отворен с убеждението, че ако беше продължил да управлява финансите, Симеон Дянков щеше да успее да го балансира, каквото и да ни струва това.
Бюджет, сляп за бедността
Искам да обърна внимание на това какво представлява нашият бюджет като философия. Тук мога да бъда много по-категоричен в заключенията. В сегашния си вид бюджетът и като приходна, и като разходна част не предлага нищо съществено за облекчаване на бедността в страната дори след пренасочването на средства от страна на служебното правителство и козметичните досегашни мерки на новия кабинет.
Философията на сега действащия бюджет е съвсем коректно описана в документите, свързани с бюджетната процедура, достъпни на страницата на Министерството на финансите. В малък документ са обобщени основните цели и приоритети на бюджет 2013, които не могат да бъдат намерени в самата официална публикация на бюджета, но със сигурност са били обсъждани при неговото приемане в МС и в парламентарните комисии. Сред основните акценти в бюджета съвсем правилно е споменато, че се запазва фискалната политика, основана на ниски данъци и ограничена преразпределителна роля на държавата. От друга страна се твърди, че бюджет 2013 съдържал “послание” за борба с бедността и защита на най-уязвимите групи от населението.
Сигурен съм, че в бюджет 2013 липсват адекватни инструменти за справяне с бедността. Още на служебното правителство се наложи да търси начини за пренасочване на средства към подкрепа на най-нискодоходните групи. А и в ЕС доминират измерители на бедността и социалното развитие, които отчитат до каква степен индивидите и обществените групи имат справедлив и балансиран достъп до благата, произвеждани в икономиката. Подобряването на подобни индикатори е трудно съвместимо с ограничената преразпределителна роля на държавата.
Нека напомним, че България е сред страните в ЕС с най-ниски бюджетни разходи като процент от БВП, с второто най-ниско ниво на държавен дълг в ЕС (под 20% от БВП) и най-благоприятни бюджетни салда, при това не за първа година, а от самото ни присъединяване към ЕС, а и от преди това. Доволни ли сме от резултата след 15 г. стабилност – поне половината от тях с едни от най-добрите показатели за макроикономическа стабилност в ЕС? Наистина ли страната ни избягна най-лошите последствия от глобалната икономическа криза, както пише МВФ? Със сигурност да – ако ни интересуват само макроикономическите новини. Но категорично не, ако не искаме да си затваряме очите за дълбоката политическа и социална криза, в която се намираме.
Правителството на ГЕРБ остави стабилен бюджет и една тотално дестабилизирана страна
с неадекватна социална политика. Политическата и социалната нестабилност тепърва ще струва скъпо на икономиката и обществото.
През тази година в бюджета са планирани значителни постъпления от фондовете на ЕС в размер над 3,6 млрд. лева. До момента приходите по тази линия изглеждат много добре, но не знам дали в плащанията, предстоящи до края на годината, се очакват някакви проблеми. Честно казано, в тази посока има някои тревожни сигнали. Много е вероятно освен това поне в една от следващите 3 г.
България да има доста по-малко постъпления от фондовете на ЕС
отколкото през последните 2 г. Ако не за друго, то поне заради това, че в ЕС предстои започването на нов бюджетен период (2014-2020 г.), свързано с бюрократични процедури, в резултат от което 2014 г. може да се окаже почти без нови проекти. Това само по себе си може да създаде в бюджета “дупка” от няколко милиарда лева, още повече, че за България европейските средства не са луксозно допълнение. С тях се поддържат основни функции в образованието, социалната политика и политиката по заетост. Може да спорим дали това е правилно (според мен не е) и дали такава е била идеята на европейските фондове, но така или иначе това е факт. Без тях бедността в страната ще добие още по-застрашителни размери, ще има отражение и върху потенциала на икономиката за растеж.
Най-голяма заплаха за бюджета през тази и следващите години са балансите в социалноосигурителната система и събираемостта на социалните осигуровки. Много голям дял от заетостта продължава да бъде в сивата икономика, което съответно се отразява на постъпленията. Не искам да морализаторствам излишно. Не мога да виня хората с ниски доходи, които не са само наети лица, но и едва оцеляващи дребни предприемачи. Те са поели риска от цялата отговорност, свързана с нарушаването на закона, а в чисто житейски план са поели риска да нямат никаква защита при безработица и на старини, когато мнозина, работещи в сивата икономика, рискуват да получат в най-добрия случай социална пенсия.
В България невзимането на заеми се е превърнало във
фанатично следвана доктрина
Всяко взимане на заем вече се възприема като огромна заплаха, просто защото може да разкрие неадекватността на целия бюджетно-фискален модел. За съжаление, политическата стратегия на БСП продължава системно да пренебрегва много съвременни идеи в икономиката и управлението (не непременно леви), които предлагат алтернатива на неолибералния модел – силно дискредитиран както в академичните среди във водещите американски и европейски университети, така и в международните организации. Не знам дали това се дължи на липса на интелектуален потенциал, или просто не съвпада с интересите на партийната върхушка.
Убеден съм обаче, че на България ще се наложи през следващите 3-5 г. или да повиши някои данъци и да вдигне събираемостта, в частност да възстанови прогресивното подоходно облагане, или да увеличи държавния дълг. Последното, разбира се, не може да продължава неограничено, така че в крайна сметка пак ще се стигне до промени в данъчноосигурителната система. Между това да балансираш бюджет, който е в размер от 42% от БВП и такъв, който е 38% от БВП,
има огромна разлика – става дума за милиарди
В единия случай е възможно ключови обществени услуги и трансфери да не могат да бъдат поддържани. Убеден съм и че проблемите, които имаме, не са свързани само с икономическия растеж и че неговото чудотворно възстановяване до предкризисните нива, дори да беше възможно, нямаше да бъде достатъчно.
Не съм съгласен обаче това правителство да взима важни решения, дори такива, които по принцип одобрявам, защото в момента то има потенциала да делегитимира всичко, до което се докосне. Още в началото на управлението си премиерът се дискредитира в очите на може би основната прослойка в обществото, сред която можеше да се очаква да генерира допълнителна подкрепа извън обичайния електорат на ДПС и БСП – образованите представители на средната класа предимно от градовете. Сега премиерът попада директно под прицела на
интелектуалните среди в българската икономика, към които самият той принадлежи,
и трудно ще намери ресурс от доверие, за да защити позицията си. Дълбоката причина за това е, че предизборните платформи на подкрепящите го партии, неговата собствена програма и това, което на практика се случва в управлението, са три различни свята, които имат прекалено малко общо помежду си, за да могат да бъдат основа дори на минимална търпимост в обществото.
Предвид силната загуба на доверие в институциите и политическите партии и опасността от продължителна политическа нестабилност може да се даде една препоръка за следващите парламентарни избори, когато и да са те. В обичайни времена следизборните коалиции и свързаните с тях (разумни и умерени) компромиси са обичайна част от демократичния живот. В България обаче е препоръчително тези партии, които се чувстват политически и идеологически съвместими, да обявят предизборно коалициите си и да излязат с обща програма, с която не възнамеряват да правят безпринципни компромиси. Тази програма може да включва, ако това се налага, разбира се, увеличение на данъците, промяна на данъчната и осигурителната система или увеличаване на публичния дълг. Не вярвам да съм единственият в страната, който би подкрепил взимането на заеми за покриване важни функции на държавата или би гласувал за политическа платформа, която предвижда да увеличи данъците му. Стига това да е част от цялостна икономическа и управленска философия, изпълнявана последователно по прозрачен и почтен начин.
Ако в една развита държава, с големи данъци и заплати, бизнеса инвестира 100 милиарда евро при БВП 500 милиарда евро. Или инвестиции от бизнеса в страната за 30 милиарда при БВП 150 милиарда. Което значи, че бизнеса във Финландия прави инвестиции за 20% от БВП, а българският бизнес трябва да прави инвестиции за 40% от БВП. Защото?? – Държавните разходи в България са съкратени с 10% от БВП спрямо разходите във Финландия. Това са 8 милиарда лева. И още толкова, бизнеса пести от заплати, според данните за плащане на труд спрямо БВП. Така че ги смятайте колко процента от БВП трябва да инвестира нашият бизнес, повече от държавите без такива облекчения. А КАКВА Е ИСТИНАТА?? БИЗНЕСА ИНВЕСТИРА ЛИ 32-МИЛИАРДА ЛЕВА ВСЯКА ГОДИНА?? В другите държави имали повече субсидии, но имат ли такива данъци и заплати.
Производството създава потреблението? Значи кризи не може да има!?
Законът на Сей за реализацията
Законът на Сей в най общата му форма гласи, че на производството и предлагането на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене, според което не може да се стигне като цяло до общ диспропорционален разрив между търсенето и предлагането.Логиката на закона за реализацията Сей извежда от общия контекст на теорията си за производството и ценността.Идивидите в обществото според него, както е известно, произвеждат полезности, за да задоволяват с тях, собствените си потребности.
Първият тезис от закона гласи, че колкото повече са производителите в една страна и колкото по голямо е производството, толкова по лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция.Това обуслвя и невъзможността в мащаба на обществото да настъпи общо препълване на пазара и криза на перманентно свръхпроизводство.
Вторият тезис на Сей следва от първия и гласи, че всеки индивид е заинтересуван от благополучието на всички и че разцветът в една област на производството води фо разцвета на всички останали.
Според третия тезис вносът на чуждите стоки благоприятства реализацията на вътрешните продукти, защото не може да се купуват чужди стоки за друго, освен за продуктите на националния труд, капитал и земя, на които търговията следователно предоставя реализация.
Политическа икономия на дребните стокопроизводтели
Симон Се Сисмонди (1773 1842)
Сисмонди се явява привърженик на трудовата теория за стойността.Той отбелязва съвсем определно специфичния обществен характер на труда, създаващ стойността.Той поставя в центъра на тази своя теория (теория за реализация и кризите) проблемите на пазара, реализацията и кризите, като тясно ги свързва с цялстното икономическо развитие на страната.В цялото творчество на Сисмонди особено се акцентира върху тезата за подобряване на материалните условия на живот на онеправданите, на социално слабите индивиди на обществото. Според Сисмонди държавните институции, техните нормативни актове и закони следва да гарантират справедливи отношения между притежателите на манифактурни предприятия и наемните работници.Той смята, че предприятията следва да бъдат разпределени между голям брой средни и дребни стокопроизводители, за да се намали наемният труд и да не бъде той отново робство за работническата класа.Той също смята че държавата е длъжна да осигурява помощи за безработни, да осигурява старите и болните.
В заключебние могат да се направят следните изводи :
В своя теоритически анализ Сисмонди откроява противоречието между производство и потребление.Той обаче не показва неговата връзка и взаимозависимост с другите икономически противоречия на системата.
Неговите трудове са проникнати от гневен социален протест.Той разработва, от потребителски позиции, програма за социални реформи в обществото.
Идеите на Сисмонди се изпозлват от предствителите и на по новата теоритическа мисъл.По точно неговите идеи ги намираме в разработките на английския икономист Хобсън.
Колкото повече капитализъм – дабавена стойност за предпиемача, толкова по -зле за държавата и икономиката. Може да се изчисли и онагледи, чрез процента на БВП от търговия и производство спрямо сборът от заплатите на работниците там, или колко процента от БВП взимат хората в дадена държава с доходи – до 30 000 долара, доходи над средната класа или над средната годишна заплата. ….. фед печатат ликвидност. понеже капитализма се подържа с кредити а не с доходи, като финансовия капитал на капиталистите се дава като кредити – първо един взима кредит и си купува нужното – от нЯкой – а той с тези пари ще си плати дълга към банката ИЛИ ще ги ВНЕСЕ – и тя пак ще даде същите пари на друг – и банката ще го направи много пъти …. И в банките ЩЕ има 20% ликвидност – така е в българските, в американските е по-малко. Но когато акционерите и вложителите си поискат парите в брой, на помощ идва ФЕД, и колкото повече ликвидност, толкова по-малка лихва ФЕД и за това помага. злато не може да се печати и затуй е отменено. Голямата Депресия е била липса на ликвидност, като вложителите са си искали злато А ЗЛАТОТО Е ОГРАНИЧЕНО, но първо са увеличили лихвата поради липса на ресурс в банките – ликвидност де… 1000-милиарда долара взети от продажба на петрол, колко ще се влеят в потребление, и това години наред, като чисто потребление без да се дават като кредити. ???? ГОДИНИ НАРЕД .. без да има растеж на доходите и дефлация – ЯВЛЕНИЕ ПРЕБОРВАНО С ДОХОДИ ОТ БЪДЕЩЕТО – КРЕДИТИ.. КРЕДИТНИЯТ БУМ СВЪРШИ – КОКВО СЛЕДВА?
Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс, или останеш сам на Земята, и няма кой да се интересува от капитала ти – ТО ЗНАЧИ НЯМЯШ КАПИТАЛ!! а собствеността на капитала е държавен продукт!
НАРОДА ДА СТАНЕ И ИЗМЕТЕ БУРЖОАЗНИЯ ПРОТЕСТ И ОРЕШАРСКИ
.. .. народа все повече олевява – ОБЕДНЯВА И ВЕЧЕ НЕ Е ЕГОИСТ – ДЕСЕН, СПАСЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВНО – ХРИСТИЯНСКО