От ЕС можем да чакаме само братски прегръдки за „Южен поток“
Реакцията на София и Брюксел след отказа на Русия от „Южен поток“ напомня за сценка от стара филмова комедия на Луи дьо Фюнес. Двама амбициозни полицаи са застанали пред отворена врата и демонстрират вежливост и висока класа: – Само след вас, г-не. – Не, вие минете отпред, уважаеми. – За нищо на света няма да ви изпреваря! – Пред вас! – Само през трупа ми!
Вместо да свика консултативна среща на 6-те европейските държави, които са част от проекта, за да изработят обща позиция, София с вежлив поклон отстъпи инициативата на ЕК. Борисов специално посети столицата на Обединена Европа с послание: „Очаквам европейските лидери да защитават интересите и на България в процеса на разговорите между Русия и Европейския съюз.“ С което се постави извън категорията на европейските лидери.
А у нас повечето партийни лидери стигнаха до грузинска демонстрация на чест. Имам предвид например президента, който направо връчи съдбата на договора в ръцете на Юнкер: „Южен поток“ е проект не между България и Русия, а между ЕС и Русия.“ Защо казвам грузински? Излизайки от ресторанта, според един виц, грузинец решава да покаже на гардеробиера колко е богат: На ти 100 рубли и задръж палтото!
Люксембургският стил е друг: Жан-Клод Юнкер посочи, че Европейската комисия няма да позволи България да бъде шантажирана по енергийни въпроси. „България е велика нация и зад нея стои цяла Европа – каза той. – Условията са ясни и то отдавна, няма нищо ново. В момента топката е в Русия.“
С една дума нашият елит твърдо застана зад ЕС, а ЕС на свой ред още по-твърдо застана зад София. Което се очертава да продължи до безкрайност. И никой не прави нищо след жеста на Путин.
Да кажеш, че топката е в Русия, е все едно да твърдиш, че България е тази, която иска да прокара газопровод до Москва и чака Кремъл най-сетне да каже „да“ или „не“. Трябва да се признае, че ЕК има формален повод да си измие ръцете: български, а не европейски подписи стоят под договорите с „Газпром“.
Реално обаче и двете страни в този скеч потвърдиха мотивировката на Путин от Истанбул: 1/ Ако България е лишена от възможността да се държи като суверенна държава, нека тя поиска от ЕК компенсация за пропуснатите печалби. 2/ Самият факт, че Русия ще бъде принудена да изнася своите ресурси за други пазари и в резултат на това Европа няма да получи тези обеми от Русия, не отговаря на икономическите интереси на Европа.
Т.е. въпросът е не кой да мине пръв през вратата, а кой ще докаже, че било България, било ЕС, са автори на собствената си воля. Очевидно към днешна дата желаещи няма. Да чакаш от Брюксел друго освен братска прегръдка, напомняща за целувката „Живков – Брежнев“ е утопия. Да припомним, че именно оттам тръгнаха наказателните процедури по проекта. И то далече преди украинските събития – през лятото на 2013 г. Тогава ЕК предяви искане Русия да предостави достъп на 50% от капацитета на други доставчици. Тук проблемът очевидно беше не в Русия, а в законите на физиката. Няма втори доставчик по бреговете на Черно море. Както няма и друг газ по трасето на Северен поток, освен този от Сибир. И засега не е открит метод за телепортирането му.
Така че през цялото време, докато ЕК вадеше все нови и нови предлози, въпросът бе дали петте европейски страни в Източна и Южна Европа, начело с България (защото при нея тръбата излиза на сушата), ще са готови да отстояват своите права пред ЕК. Защото имат не по-малки права от Германия и Великобритания, чиито методи на пазарене са фамозни.
Впечатлението е, че не ние се европеизираме, а Брюксел се българизира. ЕК е неспособна да следва единна енергийна стратегия. Не желае да реши дали да получава руски газ пряко или чрез посредничеството на Турция. А всъщност – и посредничеството на САЩ (доколкото предстои приватизацията на украинската транзитна мрежа). Не е способна да защити интересите на югоизточната си част така, както би защитила северозападната.
В крайна сметка особено безнадеждно изглежда положението на България. Тя прилича на троянски кон – но не на Русия. Със своята пасивност и податливост тя нанася сериозен ущърб не само на себе си, но и на Австрия, Унгария, Сърбия, Словения, Италия, Германия (половината тръби се произвеждат от нея) и т.н. Върху Австрия, Унгария, Сърбия се оказва не по-малък натиск по всякакви начини, но те не отстъпиха и сантиметър, защото знаят, че ако един провали проекта, всички стават нежелани партньори. За когото и да било, за години напред.
Съпоставката с Турция сама се натрапва. През 90-те години нашата страна упорито пречеше на строителството на нов газопровод към Турция – Русия направи „Син поток“ по дъното на морето. Започнахме да мотаем „Белене“ – Русия строи АЕЦ в Турция изцяло със свои средства. Ние прехвърляме собствената си отговорност към Брюксел – Турция се превръща във важен транзитен център. Вместо да робува на криворазбрани снобски обноски и да се бои от майдани, Анкара печели ключова роля. Бакшиш дава, но си тръгва с палтото.
6 декември 2014г.
