„Днес синът ми отиде за последен път на детска градина в България“, сподели във фейсбук българският учен Евгени Попов
Снимка: Евгени Попов със сина си
Днес синът ми, който е на 3 години, тръгна за последно на ясла в България. Другата седмица моите деца и жена ми, идват при мен в Русия. Жена ми ми разказа как се е спирал при всяка тревичка. Сам разбира, че вече няма да минава оттам. Знае, че трябва да се сбогува със своите приятелчета в градината (Мони му е най-добрият приятел…).
Знае, че идва на ново място…
Неговият татко (аз) не съумя да намери работа в България, която да може да осигури живот на неговото семейство в страната му.
За сметка на това в България започват да се внасят работници от чужбина (от къде?!). България не може да задържи своите собствени кадри, но ще внася работници от чужбина?! За справка – аз съм ядрен физик с докторска степен – мен ме гонят от тази страна – моята родина (със заплата от 500 лв. няма какво друго да е, защото за 4-членно семейство са нужни поне 3200 лв. доход, чисто). Гонят ме със семейството ми, с децата ми. Но България ще внася роби (извинете – работници) от чужбина, които ще работят и за по-малко…
Бойко Борисов
Иван Костов
Сергей Станишев
Царят…
И всички които бяха и са около тях!
Днес те изгониха моето семейство от моята родина и направиха от нея бардак, в който Гинки, Минки и Цветелинки са способни да изкупуват и препродават стратегическия и човешки ресурс на страната.
А има такива, които ги поддържат и ги харесват.
Има такива които са на хранилката и лакомо ръфат от нашето месо. И техните заплати започват от 10 000+!
Днес синът ми отиде да види своите приятелчета от детската градина за последен път…
(публикува се с разрешение на автора)
Бел.ред. След продължителен натиск от страна на работодателските организации, на 1 март 2018 г. Народното събрание гласува поредица промени, които освободиха максимално вноса на работници от трети страни. Промените бяха прокарани с решителното съдействие на вицепремиера-„патриот“ Валери Симеонов. Твърденията на АИКБ, КРИБ, БТПП и БСК, че българските граждани са неквалифицирани търтеи, намериха продължение в крайна либерализация на трудовото законодателство. Говорителите на бизнеса се оплакват, че губят поръчки, не могат да изпълняват проекти, икономическото развитие се забавя поради недостиг на кадри.
Важно е да се подчертае, че и преди последните промени работодателите имаха възможност да внасят работна ръка, но при спазване на минимални изисквания. Едно от тях ги задължаваше при нужда от висококвалифицирани кадри първо да потърсят такива в България и само ако не намерят, да имат право да внасят. За българският бизнес българският работник явно не е достатъчно евтин, затова търси още по-евтина работна ръка!
