В протестни времена много теми потъват в гълчавата, пък и нямаме време за повече усилия. Междувременно фирми фалират, хора остават на улицата. Без доходи, без перспектива.
На много от нас се е случвало фирмата, в която работим, да изпадне в несъстоятелност. Заплати се бавят. Сетне ги изплащат на части. Накрая секват. Събрания със служителите, обещания, че ей сега положението ще се стабилизира и на финала – напускаш в търсене на препитание. А неизплатените заплати са за 2, 3, 5 месеца – всеки според доверието към работодателя си, взетите заеми и надеждата дебитната карта да се напълни днес-утре.
Какви са вариантите? При трудов договор – бюрото по труда и неколкомесечно обезщетение, докато безработният си намери друга работа.
Но какво се случва с неполучените възнаграждения? Някой от големите кредитори на дружеството – електроразпределително дружество, ВиК, мобилен оператор, завежда съдебен иск за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Продължителен процес без предизвестен край.
Затова в закона е предвиден буферен фонд, от който се изплащат забавените заплати.
Казва се фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя.
Фондът се пълни с отчисления на работодателите, които зависят от размера на заплатата на служителя. При създаването на фонда вноската беше 0,5% от заплатата. Четири години по-късно беше намалена, докато през 2011-та съвсем я резнаха.
Не защото няма нужда от такъв буфер, напротив – имаше бум на фалитите. Но фондът просто пращеше от пари. Едни 200 млн. лева се търкаляха по банки под формата на срочни депозити и ДЦК.
Обяснението, което може да се открие във всички отчети на НОИ гласи: „фирмите, изпаднали в несъстоятелност, не покриват изискванията за изплащане на гарантирани вземания за работниците и служителите им от този фонд.“. Няма как да ги покрият наистина – собствениците отмъкват каквото успеят и изчезват яко дим. Няма кой да подготви безбройните документи, с които да се докаже, че дължат възнаграждения. А съдът влачи дела за несъстоятелност с години. Несретниците, затънали в кредити, остават на грижата на близки и приятели. Самите те изправени пред сложния лабиринт от сметки за ток, наем, разходи за образование, здравеопазване.
Тук идва логичният въпрос: Нашите управници не четат ли докладите на НОИ? Или просто нехаят за правата на трудещите се?
И ето БСП внесе законопроект за промяна на Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Първо като опозиция в предишния парламент. Сега – в ролята на управляващи. Предложените промени обаче по никакъв начин не развързват чувалчето на Фонда. Напротив – затягат го.
Според предвидените промени се увеличава размерът на възможното обезщетение и се удвоява срокът на възможните плащания. Приветствам! Но за сметка на това, ако фирмата в несъстоятелност не е функционирала поне 12 месеца, служителите й могат да пият една студена вода.
Предишният срок, който се изискваше, беше 6 месеца. С удвояването му извън борда изпадат около 44 000 компании средно за месец. С прилежащите им служители, които вероятно трябва да „поемат отговорността за собствената си съдба“, макар несъстоятелността да е в резултат на неразумни действия на пишман предприемачи или на зла умисъл у последните. Колко ли от кандидатите за работа знаят, че трябва да проверят кога е създадена фирмата, финансовите й отчети, тенденциите пред пазара, на който тя функционира, конкурентите. Кой от нас кандидатства след като си е изготвил SWOT анализ?!
Тенденцията е същата от масларово време –
леко увеличение на обезщетенията и силно ограничаване на кръга от защитени граждани.
Всъщност управляващите добре знаят, че в процеса по несъстоятелност проблем за работниците са синдиците, които само отчитат работа, но не оформят документи, не информират служителите за започнало дело по несъстоятелност.
Проблем е и продажбата на активи от страна на управляващите компанията на собствени офшорни фирми на символични цени, след което същите активи се препродават на реални цени в страната. Но тези пари вече са неуловими.
Знайно е и кой блокира работата на фонда за гарантирани вземания. Половината от надзорния съвет се състои от работодателски организации! Е, разбира се, че за работодателите ще е по-изгодно възнаграждения да не се изплащат. Все пак трябва да има някаква причина, за да се спрат отчисленията към спасителния фонд.
Ако някога народните ни представители наистина имат желание фондът да започне да осигурява защита на вземанията на работниците и служителите, в надзорния съвет трябва да бъде осигурен превес на синдикати и министерства и да се премахнат всички изкуствено изградени или неизпълними административни пречки пред служителите да получат дължимите си заплати.
В противен случай ще продължим да чакаме добрата воля на работодателите да плащат изработеното. А те са на пазара, за да максимизират печалби. На всяка цена.
Страничен въпрос:
Щяхте да правите синтез в ляво или ляв синтез, както и да го разбирате това. Поне така заяви Христо Христев в предаването на Асен Григоров „Животът и други неща“, в което участвахте заедно. Любопитно ми е какво общо има с това и синтеза в ляво Саша Безуханова и движението „България може“, при чието учредяване участва и Христо Христев? Може да отговорите, ако желаете и на ел. ми поща.
Здравейте, репликата за левия синтез беше на Христо Христев. Аз също смятам, че нова лява партия трябва да има, но точно какъв смисъл е вложил Христо във въпросния синтез не мога да кажа.
По отношение на инициативата на Безуханова – научих за нея от пресата, както и това, че Христо Христев участва. Не разбирам какво го е подтикнало да се присъедини, нито какво очаква да се случи там.
Ако в една развита държава, с големи данъци и заплати, бизнеса инвестира 100 милиарда евро при БВП 500 милиарда евро. Или инвестиции от бизнеса в страната за 30 милиарда при БВП 150 милиарда. Което значи, че бизнеса във Финландия прави инвестиции за 20% от БВП, а българският бизнес трябва да прави инвестиции за 40% от БВП. Защото?? – Държавните разходи в България са съкратени с 10% от БВП спрямо разходите във Финландия. Това са 8 милиарда лева. И още толкова, бизнеса пести от заплати, според данните за плащане на труд спрямо БВП. Така че ги смятайте колко процента от БВП трябва да инвестира нашият бизнес, повече от държавите без такива облекчения. А КАКВА Е ИСТИНАТА?? БИЗНЕСА ИНВЕСТИРА ЛИ 32-МИЛИАРДА ЛЕВА ВСЯКА ГОДИНА?? В другите държави имали повече субсидии, но имат ли такива данъци и заплати.
Производството създава потреблението? Значи кризи не може да има!?
Законът на Сей за реализацията
Законът на Сей в най общата му форма гласи, че на производството и предлагането на стоките винаги съответства равно по величина собствено генерирано търсене, според което не може да се стигне като цяло до общ диспропорционален разрив между търсенето и предлагането.Логиката на закона за реализацията Сей извежда от общия контекст на теорията си за производството и ценността.Идивидите в обществото според него, както е известно, произвеждат полезности, за да задоволяват с тях, собствените си потребности.
Първият тезис от закона гласи, че колкото повече са производителите в една страна и колкото по голямо е производството, толкова по лека, разнообразна и широка е реализацията на стоковата продукция.Това обуслвя и невъзможността в мащаба на обществото да настъпи общо препълване на пазара и криза на перманентно свръхпроизводство.
Вторият тезис на Сей следва от първия и гласи, че всеки индивид е заинтересуван от благополучието на всички и че разцветът в една област на производството води фо разцвета на всички останали.
Според третия тезис вносът на чуждите стоки благоприятства реализацията на вътрешните продукти, защото не може да се купуват чужди стоки за друго, освен за продуктите на националния труд, капитал и земя, на които търговията следователно предоставя реализация.
Политическа икономия на дребните стокопроизводтели
Симон Се Сисмонди (1773 1842)
Сисмонди се явява привърженик на трудовата теория за стойността.Той отбелязва съвсем определно специфичния обществен характер на труда, създаващ стойността.Той поставя в центъра на тази своя теория (теория за реализация и кризите) проблемите на пазара, реализацията и кризите, като тясно ги свързва с цялстното икономическо развитие на страната.В цялото творчество на Сисмонди особено се акцентира върху тезата за подобряване на материалните условия на живот на онеправданите, на социално слабите индивиди на обществото. Според Сисмонди държавните институции, техните нормативни актове и закони следва да гарантират справедливи отношения между притежателите на манифактурни предприятия и наемните работници.Той смята, че предприятията следва да бъдат разпределени между голям брой средни и дребни стокопроизводители, за да се намали наемният труд и да не бъде той отново робство за работническата класа.Той също смята че държавата е длъжна да осигурява помощи за безработни, да осигурява старите и болните.
В заключебние могат да се направят следните изводи :
В своя теоритически анализ Сисмонди откроява противоречието между производство и потребление.Той обаче не показва неговата връзка и взаимозависимост с другите икономически противоречия на системата.
Неговите трудове са проникнати от гневен социален протест.Той разработва, от потребителски позиции, програма за социални реформи в обществото.
Идеите на Сисмонди се изпозлват от предствителите и на по новата теоритическа мисъл.По точно неговите идеи ги намираме в разработките на английския икономист Хобсън.
Колкото повече капитализъм – дабавена стойност за предпиемача, толкова по -зле за държавата и икономиката. Може да се изчисли и онагледи, чрез процента на БВП от търговия и производство спрямо сборът от заплатите на работниците там, или колко процента от БВП взимат хората в дадена държава с доходи – до 30 000 долара, доходи над средната класа или над средната годишна заплата. ….. фед печатат ликвидност. понеже капитализма се подържа с кредити а не с доходи, като финансовия капитал на капиталистите се дава като кредити – първо един взима кредит и си купува нужното – от нЯкой – а той с тези пари ще си плати дълга към банката ИЛИ ще ги ВНЕСЕ – и тя пак ще даде същите пари на друг – и банката ще го направи много пъти …. И в банките ЩЕ има 20% ликвидност – така е в българските, в американските е по-малко. Но когато акционерите и вложителите си поискат парите в брой, на помощ идва ФЕД, и колкото повече ликвидност, толкова по-малка лихва ФЕД и за това помага. злато не може да се печати и затуй е отменено. Голямата Депресия е била липса на ликвидност, като вложителите са си искали злато А ЗЛАТОТО Е ОГРАНИЧЕНО, но първо са увеличили лихвата поради липса на ресурс в банките – ликвидност де… 1000-милиарда долара взети от продажба на петрол, колко ще се влеят в потребление, и това години наред, като чисто потребление без да се дават като кредити. ???? ГОДИНИ НАРЕД .. без да има растеж на доходите и дефлация – ЯВЛЕНИЕ ПРЕБОРВАНО С ДОХОДИ ОТ БЪДЕЩЕТО – КРЕДИТИ.. КРЕДИТНИЯТ БУМ СВЪРШИ – КОКВО СЛЕДВА?
Капиталът е колективен продукт. Ако занесеш какъвто и да било капитал в пустинята, на Марс, или останеш сам на Земята, и няма кой да се интересува от капитала ти – ТО ЗНАЧИ НЯМЯШ КАПИТАЛ!! а собствеността на капитала е държавен продукт!
НАРОДА ДА СТАНЕ И ИЗМЕТЕ БУРЖОАЗНИЯ ПРОТЕСТ И ОРЕШАРСКИ
.. .. народа все повече олевява – ОБЕДНЯВА И ВЕЧЕ НЕ Е ЕГОИСТ – ДЕСЕН, СПАСЕНИЕТО Е КОЛЕКТИВНО – ХРИСТИЯНСКО
7-милиарда лева са за пенсии сега. Социалните нямат и милиард дори по малко. Ако 2% от БВП се дава за безработни, това са 1600-милиона, ще осигурят 15% безработица – към 500 000 човека, с доход 3000 лева на годна, като трябва да имат право на 40 часа месечно да се трудят и с това да си повишават дохода и квалификацията – и трудовите навици.
Предлагам от бюджета да се отпускат 100 милиона лева на година, за поктрояване на комуни – селскостопански, като начален капитал 1-милион лева за комуна – за 1000 човека. Където да живет бездомните, болните, отхвърлените, и пенсионрите, и младите сърцати.
Здравейте Ваня, благодаря за отговора. Разбрах вашата позиция. Позволете ми още един коментар, този път относно движението „България може“, тъй като нему е възложено да участва в решаването на една чужда на нашия народ историческа задача – усъвършенстването на капитализма.
Целта на движението е напълно политическа, макар да се твърди тъкмо обратното. По същество се преследват системни цели. Дори без особен анализ се виждат две групи цели: 1) акумулиране на идеи за решаването на сериозни обществени проблеми както и конкретни техни решения, а впоследствие преобразуване на създадения масив в подходящи за господстващата класа общи идеологически конструкции, политически и управленски решения; 2) формиране на общност от индивиди (т. нар. граждани), годни за рекрутиране на елита, към който впрочем принадлежи и самата Саша Безуханова – тя просто не е в първия му ешелон.
Способът за постигане на целите тук може да бъде характеризиран накратко като експлоатиране на творчеството. Генераторите на идеи ще бъдат едни, а решенията ще вземат други и другаде. Изискването на откритост и прозрачност означава точно тава – масивът от идеи и решения може да се ползва от всеки. А целите на обществените субекти са различни, даже понякога противоположни.
Колкото до една нова политическа организация, то нейното създаване е по-скоро краят на един начален етап от осъществяването на необходимия идеен и практически синтез. На първо време той е концептуален, а не организационен. Съмишлениците първо си отговарят в общи линии идентично на въпроса „Кои сме и защо сме?“ (този въпрос те изясняват помежду си, а не пред всички и не с всички), после се обединяват в една политическа организация и стават съратници. Възниква нов политически субект и евентуално ново обществено качество.
Въпросното ново качество се ражда в специфични условия и не е нужно преди това да бъде хвърлено на кучетата, за да се провери дали е жизнеспособно. Движението „България може“ е всеядно и може да асимилира идеи и от левия спектър, затова новаторите там няма какво да правят, ако не искат да бъдат изядени. Пък и десницата няма какво концептуално да даде. В България съществува множество от всевъзможни леви партии. За създаването на още една подобна партия са нужни сериозни основания, иначе то може да бъде поставено под въпрос. Дали все пак организационната задача не подлежи на предефиниране?