В протестни времена много теми потъват в гълчавата, пък и нямаме време за повече усилия. Междувременно фирми фалират, хора остават на улицата. Без доходи, без перспектива.

На много от нас се е случвало фирмата, в която работим, да изпадне в несъстоятелност. Заплати се бавят. Сетне ги изплащат на части. Накрая секват. Събрания със служителите, обещания, че ей сега положението ще се стабилизира и на финала – напускаш в търсене на препитание. А неизплатените заплати са за 2, 3, 5 месеца – всеки според доверието към работодателя си, взетите заеми и надеждата дебитната карта да се напълни днес-утре.

Какви са вариантите? При трудов договор – бюрото по труда и неколкомесечно обезщетение, докато безработният си намери друга работа.

Но какво се случва с неполучените възнаграждения? Някой от големите кредитори на дружеството – електроразпределително дружество, ВиК, мобилен оператор, завежда съдебен иск за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Продължителен процес без предизвестен край.

Затова в закона е предвиден буферен фонд, от който се изплащат забавените заплати.

Казва се фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя.

Фондът се пълни с отчисления на работодателите, които зависят от размера на заплатата на служителя. При създаването на фонда вноската беше 0,5% от заплатата. Четири години по-късно беше намалена, докато през 2011-та съвсем я резнаха.

Ваня Григорова

Ваня Григорова

 

Не защото няма нужда от такъв буфер, напротив – имаше бум на фалитите. Но фондът просто пращеше от пари. Едни 200 млн. лева се търкаляха по банки под формата на срочни депозити и ДЦК.

Обяснението, което може да се открие във всички отчети на НОИ гласи: „фирмите, изпаднали в несъстоятелност, не покриват изискванията за изплащане на гарантирани вземания за работниците и служителите им от този фонд.“. Няма как да ги покрият наистина – собствениците отмъкват каквото успеят и изчезват яко дим. Няма кой да подготви безбройните документи, с които да се докаже, че дължат възнаграждения. А съдът влачи дела за несъстоятелност с години. Несретниците, затънали в кредити, остават на грижата на близки и приятели. Самите те изправени пред сложния лабиринт от сметки за ток, наем, разходи за образование, здравеопазване.

Тук идва логичният въпрос: Нашите управници не четат ли докладите на НОИ? Или просто нехаят за правата на трудещите се?

И ето БСП внесе законопроект за промяна на Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Първо като опозиция в предишния парламент. Сега – в ролята на управляващи. Предложените промени обаче по никакъв начин не развързват чувалчето на Фонда. Напротив – затягат го.

Според предвидените промени се увеличава размерът на възможното обезщетение и се удвоява срокът на възможните плащания. Приветствам! Но за сметка на това, ако фирмата в несъстоятелност не е функционирала поне 12 месеца, служителите й могат да пият една студена вода.

Предишният срок, който се изискваше, беше 6 месеца. С удвояването му извън борда изпадат около 44 000 компании средно за месец. С прилежащите им служители, които вероятно трябва да „поемат отговорността за собствената си съдба“, макар несъстоятелността да е в резултат на неразумни действия на пишман предприемачи или на зла умисъл у последните. Колко ли от кандидатите за работа знаят, че трябва да проверят кога е създадена фирмата, финансовите й отчети, тенденциите пред пазара, на който тя функционира, конкурентите. Кой от нас кандидатства след като си е изготвил SWOT анализ?!

Тенденцията е същата от масларово време –

леко увеличение на обезщетенията и силно ограничаване на кръга от защитени граждани.

Всъщност управляващите добре знаят, че в процеса по несъстоятелност проблем за работниците са синдиците, които само отчитат работа, но не оформят документи, не информират служителите за започнало дело по несъстоятелност.
Проблем е и продажбата на активи от страна на управляващите компанията на собствени офшорни фирми на символични цени, след което същите активи се препродават на реални цени в страната. Но тези пари вече са неуловими.

Знайно е и кой блокира работата на фонда за гарантирани вземания. Половината от надзорния съвет се състои от работодателски организации! Е, разбира се, че за работодателите ще е по-изгодно възнаграждения да не се изплащат. Все пак трябва да има някаква причина, за да се спрат отчисленията към спасителния фонд.

Ако някога народните ни представители наистина имат желание фондът да започне да осигурява защита на вземанията на работниците и служителите, в надзорния съвет трябва да бъде осигурен превес на синдикати и министерства и да се премахнат всички изкуствено изградени или неизпълними административни пречки пред служителите да получат дължимите си заплати.

В противен случай ще продължим да чакаме добрата воля на работодателите да плащат изработеното. А те са на пазара, за да максимизират печалби. На всяка цена.

Коментари

коментара