dimitar_subev1Българските институции по природа са опортюнистични. Заслужава ли публичен ресурс в размер на почти 1 млрд. евро поне вниманието на хората, които протестират из улиците на София срещу олигархията? Лидерът в допълнителното пенсионно осигуряване ПОК „Доверие” е на път да бъде продаден на неизвестна фирма. На карта са заложени очакванията за по-добри пенсии на над 1.2 млн. души.

Фонд „Доверие” е системно важен: той разполага с една трета от средствата във втория стълб на пенсионната система. Парите във втори стълб са публични, но се управляват от частни дружества: 5% от заплатите на родените след 1959 г. се превеждат в т.нар. универсални пенсионни фондове (УПФ). Тези средства се въртят на наши и чужди пазари за акции, облигации и валута. На теория целта е с помощта на професионални инвеститори бъдещите пенсионери да взимат по-добри пари.

На практика държавата прави внушителен подарък на капиталовия пазар от заплатите на най-бедните европейци. Моделът на пенсионна система с три стълба у нас бе въведен през 2000 г. под мъдрото напътствие на Чилийската икономическа школа. След няколко години Чили трябваше да реформира собствената си система, защото несправедливостта й повече не можеше да се крие. В страни като САЩ, Германия и Великобритания задължителни вноски в частни пенсионни фондове няма. Унгария, която също като нас бе прихванала Чилийската (Чикагската) зараза, вече закри частните задължителни пенсионни фондове. Закриване или ограничаване на втория стълб обмислят Полша, Словакия, Естония.

Не става дума за национализация, защото парите във втория стълб не са преставали да бъдат публични. Те се предоставят на частните пенсионни дружества само за управление – а последните нямат угризения, щом инвестициите им се провалят. Според Комисията за финансов надзор, за периода юни 2011 – юни 2013 г. среднопретеглената доходност на УПФ е 3.42%. За същото време животът е поскъпнал с 4.13%, тоест пенсионните натрупвания на гражданите дори не се спасяват от инфлацията.

DoverieНо удръжките от заплатите се трупат. Балансовите активи на „Доверие” към края на март са вече 1.868 млрд. лв. –  1.565 млрд. лв. в УПФ, още 185 млн. лв. в също задължителния професионален пенсионен фонд, от който работещите тежък труд разчитат на ранно пенсиониране. Осигурявайки 1.255 млн. българи, само за първите три месеца на годината ПОК „Доверие” спечели 7 млн. лв. от такси и удръжки. Компанията, която иска да купи управлението на този наш мегафонд, досега черно на бяло не е развивала дейност.

Всичко казано дотук иска да насочи читателя към два основни извода: първо, че фонд „Доверие” съдържа публичен ресурс и той е прекалено голям, за да сме безучастни към съдбата му. Второ и по-важно е, че моделът на трите пенсионни стълба е изначално объркан. Икономическата логика и справедливостта изискват вторият частен стълб на пенсионната система да бъде закрит, а публичните средства, натрупани в него (4.7 млрд. лв. в УПФ и 570 млн. лв. в ППФ) – да бъдат прехвърлени или към първия солидарен стълб, или към третия доброволен частен; вариант е и преместване в Сребърния фонд. Частните пенсии имат своето място, но само като доброволен осигурителен продукт. Задължителните частни пенсии са несправедливи, неизгодни, не осигуряват възможност за контрол върху управлението на публичните средства – и трябва да бъдат премахнати.

Любопитни подробности около „Доверие”

ProkopievНай-големият български пенсионен фонд всъщност в момента се държи от офшорка: регистрираната в Холандия TBIH Financial Services Group притежава 92.58% от акциите на ПОК „Доверие”. От 2010 г. австрийската Vienna Insurance Group има 100% от TBIH. В тази връзка се коментира, че прехвърлянето на пенсионния фонд към офшорна компания само по себе си не е проблем, важно било да се знае кой точно стои зад парите.

Щом е важно, да видим: 5.98% от капитала на „Доверие” е собственост на компанията „Грийн Ейкърс” ЕАД. Тя на свой ред е собственост на „АМ Рисърч” ЕООД, а пък „АМ” е на „Алфа Финанс Холдинг” на Иво Прокопиев. Би било редно това да се спомене поне в някоя от многото възмутени публикации на Прокопиевата „Икономедия” срещу сделката.

Както и да е: австрийските собственици от доста време сигнализират, че искат да продадат „Доверие” и да се концентрират върху същинския си застрахователен бизнес. Те не могат да бъдат упрекнати, защото това не противоречи на закона. Според Кодекса за социално осигуряване, топката се прехвърля в полето на Комисията за финансов надзор: ресорният заместник-председател на КФН трябва да одобри сделката, след като провери купувача.

В КСО е записано, че заместник-председателят, в случая Ангел Джалъзов, трябва да откаже да одобри продажбата, ако купувачът застрашава финансовата стабилност на дружеството, както и ако действителните собственици на купувача не могат да бъдат установени (чл. 121ж, ал. 6 и 7). Първата хипотеза трудно може да бъде доказана. По отношение на втората, кандидат купувачът на „Доверие”се обозначи като United Capital Pls от Великобритания. Тази регистрирана през 2007 г. компания спа зимен сън допреди няколко седмици, когато в ръководството – явно във връзка с предстоящото придобиване, са назначени директорите Дебора Стърман, Слободан Ристич и д-р Хайнц Русвурм. В последвало пиар съобщение за нашата публика, за основен акционер в United Capital е посочен Сергей Мастюгин, главно лице в руската „Инвестбанк”.

United Capital не разполага с фирмен уебсайт, а в регистрите на Companies House не е даден телефон за комуникация – но фирмата твърди за себе си, че върти милиарди и е изрядна, дори е получила одобрение от страна в ЕС като акционер в застрахователна компания. И така да е, едно е да си акционер на застраховател, друго е да управляваш милиарди публични средства с десетилетен хоризонт на планиране.

Назначението на Стърман би следвало да ни убеди в сериозните намерения на купувача: тя е известен експерт по групови дела (class actions), които тепърва си проправят път у нас. С групови дела е спечелила 5 млрд. долара за жертвите от Холокоста. Но Стърман би била и отлична защита при групови дела на излъгани пенсионери срещу самото „Доверие”.

Според КСО, пенсионна лицензия може да бъде отнета, ако дружество сключва сделки, застрашаващи интересите на осигурените лица. Много вода (пари) ще изтече покрай КФН, преди тя да види нещо подобно. Комисията отдавна е раздирана от лични дрязги и кадрови проблеми; вече се говори, че председателят Стоян Мавродиев – човек на ГЕРБ, е „пътник”. През пролетта на 2012 г. ревизори вършаха из сградата й, защото тогавашният заместник-председател Димана Ранкова подаде до Дянков донос срещу Мавродиев. Впрочем името на Ранкова тези дни изплува редом с президентското в тефтерчето на Филип Златанов. Като цяло, регулаторът на небанковия пазар е с олекнал авторитет.

Българският режим за управление на пенсионни фондове е либерален и ако веднъж се добере до „Доверие”, евентуалният купувач няма да има ядове. Освен правото да събира инвестиционна такса и удръжки за обслужване от осигуряващите се, той ще получи възможността да инвестира по свое усмотрение стотици милиони от пенсионния фонд. Търговия с вътрешна информация, поемане на неразумен риск, заеми за свързани лица са само част от нещата, които могат да се случат с българските пари.

Може би вече са се случили. На пръв поглед геройска, демонстративната оставка, която хвърли сегашният шеф на „Доверие” Даниела Петкова, е много спорна. Мотивът й е, че готвената сделка е непрозрачна – но Петкова трябва да знае, че с подобни декларации всява недоверие и разклаща втория стълб. Всъщност оставката й повдига повече въпроси, отколкото капиталите на потенциалния купувач. Говори се, че ревизия в „Доверие” би била неприятна за Петкова, както и за Иво Прокопиев, тъй като, за добро или лошо, доста от парите на бъдещите пенсионери са вкарани в негови фирми: в 6 млн. лв. дълг на Алфа Финанс, 4.6 млн. лв. са дадени за управление в ДФ Алфа Асет Мениджмънт, купени са облигации за над 2 млн. лв. в Алфа Енерджи, а свързаната с Прокопиев фотоволтаична „Пи Ви инвестмънтс” е кредитирана от „Доверие” с почти 22 млн. лв.

Това е съвсем официално и е странно как КФН тълкува чл. 177 от КСО, който забранява инвестиции на средства от фонда в книжа на свързани лица. Освен всичко друго, фонд „Доверие” е инвестирал 90 млн. лв. в хърватски ДЦК, държи държавен дълг на Литва за 75 млн. лв., има доста облигации на строителни и имотни компании, както и на ВЕИ фирми. Инвестиционните интереси на купувач и купуван странно съвпадат: банката на Мастюгин се свързва с неочаквания фалит на литовската банка Snoras, а сред основните акционери в United Capital е „Риджънт Кепитъл” на Румен Нанов, ръководил фалиралата през 1995 г. Агробизнесбанк. Чрез „Солар Холд” Нанов има и 76 MW соларен парк край Свиленград.

Защо са ни задължителни частни пенсионни фондове     

Ако държавата иска да ме накара да си купя нещо, например пенсионна осигуровка, нека ми я продаде сама. Нормалните взаимоотношения на гражданите с частни юридически лица са доброволните. Задължителната вноска за частни пенсии уврежда не само принципния, но и материалния ми интерес, тъй като българските УПФ имат малка доходност, но високи такси за управление.

По-генерално, идеята за капиталови пенсионни фондове е бомба със закъснител. Тя се основава на твърдението, че финансовите пазари могат да нарастват до безкрайност: акциите, облигациите и суровините да стават все по-скъпи и все по-скъпи, от което да се плащат нарастващите пенсии и разбира се разходи за управление. Финансовата прогресия обаче е математическа абстракция, която няма основа в реалния стопански свят. Предстоят гигантски сривове; „Доверие” може да се окаже прелюдия към нещо страшно.

Това са сякаш по-далечни въпроси, непосредственият е: що за осигурителен, финансов и въобще пазарен модел следва България, щом огромни и нарастващи публични средства могат с лекота да преминат под управление на неизвестни лица? Органът, който гарантира публичните интереси, днес е извор на клюки; да не говорим, че КФН вече е издавал акт срещу „Доверие” заради нарушаване на чл. 126 от КСО, който изисква средствата в пенсионния фонд да се управляват с грижата на добър търговец – и нищо. За Инвестбанк пък в руските медии се коментира, че централната банка я следи с повишено внимание.

Усещайки взривоопасния характер на сделката, политиците от големите партии се изказаха дружно против. Независимо че последната дума е на КФН, при този парламент по-скоро няма изгледи продажбата на „Доверие” да се осъществи с този купувач. Но макар интересът да е за милиарди, сделката е само подробност: сърцевината на проблема е, че трябва да бъде отменено задължението да се отчисляват пари от заплатите на хората за частни пенсионни фондове. Особено щом институциите не гарантират доверие в тях.

Задължителните вноски в частни пенсионни фондове са държавна субсидия за финансовите кръгове, която изкривява фондовия пазар и е хранителна среда за олигархията. ПОК са големи играчи на Българската фондова борса и докато пазят стойността на книжата в портфейла си, подкрепят купища зомби фирми. Без частните пенсионни фондове БФБ щеше се срине, което в момента би било най-добре за нея.

Закриването на УПФ и прехвърлянето на сегашните отчисления към солидарния стълб ще свие дефицита в НОИ, тоест ще освободи бюджетни средства за социална защита, околна среда, отраслови политики. В момента само задължителните частни пенсионни фондове и свързаните с тях лица имат интерес да съществуват задължителни частни пенсионни фондове. Обществото е безкрайно инертно: въведени само преди 12 години, те отдавна са част от статуквото. Все пак ми се струва, че хората имат повече основание да протестират срещу този 5% данък финансова олигархия, отколкото срещу митичните червени боклуци.

Брой прегледи: 2 167

Коментари

коментара