На вниманието на кметове, министри и техните избиратели: ето как се коригират и почистват речните корита в съседна Македония и без еврофондове
Има хора, за които се казва, че ръцете им пречат. А някои наши кметове са толкова „сръчни”, че май започват да им пречат и реките.
В разследване на bTV тези дни видяхме как може да се обезобрази една красива река под претекст „почистване на коритото”. Цялото внимание е съсредоточено върху икономическите щети: съсипаните ниви на хората от село Варвара и изгребаните тонове строителни материали – пясък, камъни, чакъл. Щетите върху околната среда обаче са многократно по-големи дори от очевидната далавера, направена с цел да се заобиколи плащането на концесионна такса за ползване на подземни богатства. Дори и добивът наистина да е прекратен, в продължение на десетилетия хората ще се радват не на речни бързеи, разливи, вирове, а на… лунен пейзаж (сякаш си нямаме достатъчно такива забележителности!). За рекултивирането на марсианската падина по течението на Чепинска река със сигурност ще са необходими много повече пари от изгребаните от речното дъно. Има ли вярващи, че някой у нас скоро ще запретне ръкави да чисти след „почистеното”?
Отношението ни към природата и в частност към реките личи и от много по-обичайни случаи, в които няма далавера, проектите са изрядни по документи, средствата са усвоени по предназначение и разплатени по законите на Република България и по правилата на Европейския съюз.
На снимките горе е „зимната столица на Балканите”. „А доле плиснала водите, притиснати в скали и клек, като човек приказва с мен Глазне” – така е видял родното си място Никола Вапцаров. Как ли банскалии ще обясняват на своите гости и най-вече на децата си, че поетът е приказвал със същата река? Проблемът съвсем не е локален. Под девиза за борба с наводненията бетонът е нахълтал повсеместно у нас дори с европейски „съставки”. И е станал неотменна част от жизнената ни среда (снимката долу).
А сега да отскочим в съседна страна, която дори не е член на ЕС. В Македония подобни гледки липсват, поне по пътя от Благоевград за Скопие. Още в първото градче оттатък границата – Делчево, може да видите как река Брегалница е коригирана и укрепена, така че да не личи. Все едно тече в естественото си корито – синьо-зелена, а при дъждове и кафява, но пълна с живот. Интересно и екологично решение са намерили и в Кочани (на снимката долу) – да ти е драго да се разхождаш в центъра край едноименната река.
По средата на пътя между Делчево и Кочани се намира Македонска Каменица. Центърът на малкото миньорско градче с население от 5 хил. души изглежда така, сякаш е излъскан за рекламна брошура на някоя оперативна програма на ЕС (следващите две снимки).
Информационни табели не се навират в очите, но и без тях става ясно, че речни корекции може да се правят и когато се разчита на собствени средства. При това – по щадящ природата начин. Кеф ти да зяпаш от моста рибите в Каменица, кеф ти – градината край нея. И да разсъждаваш: ако реката течеше на изток, в какво ли щяха да я превърнат хората? Дали щяха да я заключат в бетонни „окови”, или само да я засипят с боклук? В отходен канал ли щяха да я превърнат, или само в обикновен?
Не че в Македония и в Македонска Каменица си нямат достатъчно проблеми. Но жизнената среда определено не е сред тях. Градчето не е туристически център и е изцяло зависимо от местната мина. Без постъпленията от нея очевидно нищо не може да се случи в икономиката и в комуналните дейности. За да не даваме повод за спекулативни сравнения и да не наливаме масло в горещи геополитически спорове, ще спестим държавния произход на компанията собственик. Очевидно е само, че членството в ЕС не е гаранция за промяна в мисленето. Останалите изводи всеки може да си направи сам при моста над Каменица.
Мястото е подходящо и за други инициативи. Вместо панаирджийски конкурси като „Направи си селфи с европроект” нашата администрация може да организира тук семинар с български кметове. Той пък дори може да се окаже полезен. Не подстрекаваме участниците да се хвърлят в реката, като видят как изглежда тя в сравнение с пейзажите в собствените им градове. А само да ударят по една жолта ракия, за да забравят къде са си оставили ръцете!
