Националната залъгалка „Тука има – тука нема“

„Истина е, че лотарията накара хората отново да мечтаят. Сега ние мечтаем политиците да не им отнемат и това.“, размечта се хазартният бизнес от името на българските граждани

 

В началото на 90-те все още бях дете, но имам спомени за уличните мошеници, които прилъгваха минувачи с три захлупени чашки, под една от които се криеше топче. Главният играч привличаше граждани с викове „Тука има – тука нема, къде е късметът?“, а негови сподвижници се суетяха наоколо и създаваха впечатление за голям интерес към залаганията. Гражданите, които се спираха, в началото залагаха дребни суми. След като веднъж спечелят и се окуражат, мизата се вдигаше. Но след няколко разигравания, колкото да се вдигне адреналинът и очакването за голяма печалба, топчето вече беше толкова задобряло, че лапнишараните нямаха никакъв шанс да познаят под коя чаша се намира.

Вече хитреците не са на улицата, а в лаФките, магазините, бензиностанциите, телевизорите. Сложиха бели якички и постепенно изтласкват традиционното държавно тото и лотария от пазара.

 

„Скъпи приятели на „Национална лотария“,

Освен десетки милиони, които „Национална лотария“ и всички заедно внасяме като данъци в държавната хазна, обществото ще загуби и едно от своите най-популярни и достъпни забавления.“

Това е част от клипа на частната компания, който срещаме във фейсбук и ни залива от телевизионните екрани. Рекламните специалисти са заложили на надеждата и страстта, с която българинът търка талончета за по-нормално бъдеще, за да подкрепи подписка за спиране на предвидените промени в закона. И да защити печалбите на собственика г-н Васил Божков.

А потенциалът не е малък. Доскоро се смяташе, че талончетата, които ни предлагат всеки път, когато отидем до магазина за хляб, се купуват само от бедните ни съграждани. Отдавна не е така. Стана част от ритуала по плащане на сметката на касата. Често хора с възможности предпочитат да си купят няколко талончета „мечта“ вместо ресто. Бутилка вино, сирене Бри и на касата – „Златната рибка“ или „Мега кеш“.

Цялата безизходица обаче удря като с чук, когато на касата не е човекът с виното, а онзи, който брои последните си пари и избира между опаковка от шест яйца и талонче. Защото лъскавите лица от екрана са го убедили, че срещу 2-та лева за хартийката може да се отърве от нищетата, ниската заплата, мизерната пенсия и лошата съдба. За него не е забавление, а шанс, какъвто държавните институции в България никога няма да му дадат. Залогът заслужава да се лиши от няколко яйца, нали?

 

Не убивайте спорта в България!

„Българският спортен тотализатор“ съществува от 1957 г. Да, това е държавен хазарт, но със събраните приходи се финансира българският спорт. За 2017 г. държавното тото е превело в Министерството на младежта и спорта почти 26,5 млн. лв., това са над 97% от приходите на министерството извън преките трансфери от държавния бюджет. Средствата от „Българския спортен тотализатор“ неизменно намаляват през последните четири години, поради свиването на дела на държавното тото и лотария за сметка на частните лотарии. А тези пари се използват за нуждите на физическото възпитание и спорта, за спортни съоръжения в държавните и общинските училища.

Социалната отговорност към българския спорт на хазартния бизнес, който коментираме, според Закона за хазарта се изразява в еднократна годишна вноска в размер на 5000 лв. Данъчната отговорност също не е значима, някои щрихи:

• ДДС върху хазарта няма. Не е хрумване на българските правителства, така е според европейската директива за ДДС;
• вярно е, че данъкът не е 10%, а 15%. И не само върху печалбата, а върху оборота. Но масово в държавите членки на ЕС печалбите на физическите лица от хазарт се облагат, за разлика от България.

Ако с приходите не се финансира спорта директно, може би все пак данъците, които внасят, са изключително важни за българския бюджет и оправдават масовия транс, в който българите търкат талончета. На следващата графика могат да се проследят платените данъци от хазарт през последните десетина години (данните за 2017 г. още не са публикувани от НСИ).

Вижда се рязък спад на данъчните приходи след 2013 г., а като дял от данъчните приходи в държавната хазна хазартът внася 1/5 от един процент. 1/5 от процент! За да си го представим, ако целият български бюджет е 1000 лв., от талончета, футболни залагания, казина и пр. постъпват едва 2,20 лв. Очевидно надигналият се вой е непропорционален на средствата, които обществото получава.

Затова официалните декларации на Българския футболен съюз и двата отбора от вечното дерби в защита на хазарта не са в защита на масовия спорт. Обслужват т.нар. професионален футбол (колко е професионален е друга тема) и личните джобове на няколко личности. Обществени организации и отделни лица залагат остатъците от достойнството си в услуга на собствениците на хазартни фирми.

 

Валери Симеонов – вносителят

Вицепремиерът произведе поредица грандиозни скандали. Като се започне с побоя на баби на границата, през подкрепата за отпадане на т.нар. клас прослужено време и се стигне до последното национално предателство – натискът за облекчаване на вноса на работници от държави извън Европейския съюз. Той може да бъде вдъхновител на наръчник „Какво НЕ трябва да прави един политик“.

Направените грешки, които граничат с национално предателство, вероятно са част от причините за новата вълна идеи на председателя на НФСБ, част от които е и предложението за ограничаване на рекламата и разпространението на частните лотарийни игри. За да спаси все по-опетнения си имидж, Валери Симеонов е склонен на авантюристични ходове. „Когато някой поставя личния си ПР над закона, днес ще промени един закон, утре – друг“ се казва в апела на хазартния бос Васил Божков. И тук е прав. Законовите промени за внос на работници бяха прокарани в нарушение на поредица български закони. Тогава обаче не бяха засегнати интереси на заможни български граждани, нямаше тв клипове, футболни отбори не алармираха Народното събрание и президента с жални декларации.

Вероятно и сега са нарушени процедури по обсъждане на законовите текстове. Това не бива да се допуска, в противен случай рискуваме утре да се събудим с нова конституция, защото така са се договорили в управляващата коалиция предишния ден. Ако Валери Симеонов е убеден в правотата на собствената си инициатива, а аргументи не е трудно да се намерят, следва да спази всички регламенти и да защити направените предложения. Но въпреки, меко казано, спорната личност на вносителя на проектозакона, ако това доведе до ограничаване на националната хипноза, този ПР напън трябва да бъде подкрепен.

Съществуването на „Тука има, тука нема“ може да бъде оправдано само с достатъчни ползи за масовия и детския спорт, обществото като цяло и при запазване на здравия разум на българските граждани. Наложително е да се очертаят ясни граници между „Националната лотария“ и държавната лотария.

 

Коментари

коментара