Демонстрираха го за пореден път борци с Паметника на съветската армия, опитвайки се да го изкарат чисто „руски“
Гражданин, потрошил плочата с надписа върху Паметника на съветската армия, беше поощрен с гостуване в редица телевизии, вместо в ареста, където да очаква бързо съдебно наказание за действията си. Поощряването на вандализма отново възбуди дебати за паметника и за неговото историческо значение.
В тази връзка напомних в социалните мрежи, че в България Червената армия влиза с Трети украински фронт и „съветски“ в никакъв случай не означава „руски“. Грешка! Самопровъзгласилата се за „демократична“ групичка веднага се активизира и обедини срещу фактите.
Г-н Емил Джасим – активист на партийната формация „Демократична България“, известен с пренебрежителното си отношение към националния герой Васил Левски, мигновено ме обвини в невежество, а негови последователи с жълто-сини знамена на профилните снимки нахлуха в моето виртуално пространство, за да се опитат да ме компрометират, вследствие на което профилът ми във фейсбук беше ограничен.
Да оставим настрана личните ми неудобства. Г-н Джасим обаче е учител по история, а редом с обидите към мен, този човек твърди следното: „Невежестовото ѝ ескалира и започва спускане към Марианската падина на човешката глупост, тъй като строшеният лъжлив надпис е във възхвала на СЪВЕТСКАТА армия собствено, а не на Трети украински фронт, като на всичкото отгоре дивизиите, които са включени в това армейско подразделение са попълнени САМО с ЕТНИЧЕСКИ РУСНАЦИ. Само етнически руснаци. Няма украинци, няма буряти, няма казахи… само руснаци“.
Писанието на г-н Джасим мигновено е публикувано в сайта fakti.bg под гръмкото заглавие „Това синдикално интелектуално свлачище се опитва да завлече мнозина“, илюстрирано с мои снимки. Впоследствие обаче авторът е редактирал на няколко пъти публикацията си във фейсбук, като в последния ѝ вариант вече твърди, че „военачалниците на това подразделение (Трети украински фронт) са само руснаци“. Което твърдение впрочем също е невярно!
Мислех, че изложеното от мен в социалните мрежи, са общоизвестни факти, които нямат нужда от доказване. Заблудила съм се. Явно все по-често ще ни се налага да доказваме и че земята не е плоска, ако това противоречи на концепцията на някой гуру на секта в социалните мрежи, провъзгласен от медии за „граждански активист“. За мен не е неочаквано, че хора, учили след 1990 г., демонстрират тежки дефицити в познаването на факти от новата история, считани доскоро за безспорни. Но ако за папагалстващите агитки това донякъде е разбираемо, то дали въобще е допустимо за един учител по… история?
Влиза фронт??? Майко мила. Да не вземе и някой бойлер да влезе…
Историята не е моя специалност, но в работата ми винаги съм се стремяла да търся научни обяснения и достоверни източници на информация. Затова и с помощта на приятели потърсих такава литература. Преди да се позова на нея, нека направим няколко уточнения:
Фронт е най-голямото военно формирование, според съветската военна концепция, което може да се състои от няколко до десетина отделни армии. По време на Втората световна война Червената армия се състои от множество фронтове в зависимост от оперативните направления, на които действат съответните части, и поставените им конкретни задачи. След изпълнението им или след промяна в оперативната обстановка, фронтовете се преформатират и преименуват според новите цели на върховното командване и стратегическите му приоритети.
В зависимост от териториалните си направления фронтовете до известна степен се характеризират с по-висока степен на участие на отделни народности, но това съвсем не означава, че са съставени само от тях или дори че някои преобладават. В Червената армия като цяло не се формират части на етнически принцип. Така например Северната военна група на Закавказкия фронт към края на 1942 г. се състои от 44% етнически руснаци, а закавказките народи са представени по следния начин: 19% азербайджанци, 6,5% грузинци и горе-долу толкова арменци. Макар да не преобладават, закавказците тук са със значително по-висок дял от средното им представителство в Червената армия.
Има ли украинци в Трети украински фронт?
Да започнем първо с въпроса „Има ли украинци в Червената армия?“, който сам по себе си звучи безумно, но когато става дума за спорове с хора като горецитираните, явно трябва да започнем от А и Б. Според заявление на украинското посолство в Гърция (на него поне г-н Джасим би трябвало да вярва!), повече от 7 млн. украински граждани са воювали в редиците на Червената армия. Посочено е също, че делът им сред отличените с награди, е 18,2%.[1]
Все пак нека погледнем какво се казва и в научна статия по въпроса. „Етнически аспект на комплектуването на Червената армия по време на Великата отечествена война: историко-статистически преглед“[2] е с автор руският военен историк А. Безуголни, който е изследвал архива на Червената армия. Изборът на източник не е случаен – научните статии следва да изпълняват редица критерии като изучаване на наличната литература по въпроса, посочване на конкретен източник на данните, преминаване през рецензия и пр., за разлика от журналистическите дописки, да не говорим за свободните интерпретации в социалните мрежи.
Както е посочил авторът на статията, събирането на данни за етническия състав на Червената армия е било важно за съветското командване поради етнокултурните особености на различните народи и поради факта, че част от тях не владеят добре руски език, а това следва да се съобрази, за да се осигури добра комуникация между личния състав. Тук ще се съсредоточа върху частта, която засяга т.нар. източни славяни.
Дял на руснаци, украинци и белоруси в Червената армия от 1939 до 1945 г. в проценти
| Дата | руснаци | украинци | белоруси | общо източни славяни |
| Към 17.1.1939 (по военни преписи) | 66,22 | 18,98 | 3,64 | 88,84 |
| Общо според Всесъюзното преброяване 17.1.1939 | 58,39 | 16,49 | 3,1 | 77,97 |
| Към 1.1.1940 | 63,98 | 18,79 | 3,67 | 86,44 |
| Към 1.7.1940 | 60,97 | 19,58 | 4,13 | 84,68 |
| Към 1.1.1941 | 56,39 | 20,24 | 4,35 | 80,98 |
| Към 1.7.1942 | 68,98 | 11,98 | 1,91 | 82,87 |
| Към 1.1.1943 | 71,11 | 10,87 | 1,96 | 83,94 |
| Към 1.7.1943 | 70,17 | 11,02 | 1,73 | 82,92 |
| Към 1.1.1944 | 68,36 | 15,11 | 2,28 | 85,75 |
| Към 1.7.1944 | 63,98 | 21,17 | 2,27 | 87,42 |
| Към 1.1.1945 | 61,88 | 20,44 | 4,28 | 86,6 |
А сега по въпроса за Трети украински фронт. В статията е записано следното: „Ако в състава на Червената армия съотношението руснаци-украинци е 3:1, в действащите войски то е 2,72:1. Особено висок е делът на украинците в състава на 1-ви, 2-ри и 3-ти Украински фронт – там съотношението на руснаците и украинците е съответно 1,5:1; 1,2:1 и 1,75:1. В редовете на някои армии, които се сражават на територията на Украйна, броят на украинците значително превишава броя на руснаците и стига до 50-80% от личния състав.“ Ако съотношението в Трети украински фронт е 1,75 към 1, а фронтовете се състоят от около половин милион души, това означава, че украинците в него са били малко над 180 000 души. Това „леко“ се разминава с твърдението на учителя по история Емил Джасим, че Трети украински фронт се състои изцяло от етнически руснаци.
Нещо повече – украинци са добре представени и в командването му. Генерал Родион Яковлевич Малиновски – първият командир на Трети украински фронт, е роден в Одеса. Впоследствие става министър на отбраната на СССР. След него командването се поема от маршал Толбухин, който вече е руснак. Генерал-полковник Алексей Сергеевич Желтов е член на военния съвет, роден е в Харков. Другият член на военния съвет е генерал-лейтенант Владимир Макарович Лайок, също роден в Одеса.
Всяка година у нас тържествено се отбелязва спасяването на българските евреи и други „неарийци“, застрашени от експулсиране в „трудовите“ лагери на нацистка Германия. Това, което обикновено не се споменава в официалните речи е, че решаващо влияние върху съображенията и действията на българските власти има ситуацията на Източния фронт след военните успехи на Червената армия в битките при Сталинград и за Кавказ. При друг развой на събитията, според мен, е илюзия да се счита, че българските евреи щяха да бъдат спасени.
Пътят на Трети украински фронт към Балканите, а след това към Балатон и към Алпите, е осеян с костите на стотици хиляди руснаци, украинци и бойци от други народности, отдали живота си за победата над фашизма.
Паметникът на Съветската армия е издигнат в тяхна чест. Ако някой настоява той да се премахне, то той настоява да се заличи паметта за безбройните жертви на нацистите и борците срещу нацизма. А когато учителят по история най-после се запознае с историята (непознаването ѝ в момента не му пречи да преподава), очаквам да започне всеки ден да носи цветя на Паметника на съветската армия. Защото без нейния решаващ принос за смазването на фашизма, съвременниците на онези събития, произхождащи от „непълноценни“ според концепциите на Хитлер народи, са застрашени да приключат в Аушвиц или в други лагери на смъртта. А милиони неарийци нямаше въобще да имат шанса да се родят.
[1] https://greece.mfa.gov.ua/en/news/22578-pres-reliz-ukrajina-u-drugij-svitovij-vijni-1939-1945-roku
[2] https://www.researchgate.net/publication/347255979_The_Ethnic_Aspect_in_Red_Army_Recruitment_During_the_Great_Patriotic_War_A_Historical_and_Statistical_Review
Учител, никога не е означавало човек с диплома. Учител винаги е било призвание. А учител по история е и отговорност. Отговорност за това, не само да утвърждаваш народността ни, не само да защитаваш наследството и традициите ни, но да го правиш само и единствено чрез истината, съзнавайки, че служиш на собствената си родина, при това в дълг към дедите си! За мен въпросният Джазим или както там му е името, е едно абсолютно нищожество и срам за хората, които са му дали (подарили, а защо не и продали) дипломата. И за Ваня не е нужно да доказва никому нищо. Не се гаси туй що не гасне. Истината винаги ще свети, а тези, които не са слепи я виждат и знаят!
Интересно нещо се получава – всеки път, на 3 март ни заявяват/управителите на РБ/, че от турско присъствие са ни освободили руснаци,украинци и финландци,/последната подредба беше украинци,руснаци,финландци/,а 1944г. са ни окупирали само руснаци? Явно руснаците са ги претопили другите.