Благотворителността не може да измести социалната държава
През 1989г. комунистическата утопия се саморазпусна. Смени я неолибералната. Също толкова догматична и обречена. Тя крушира идейно със световната криза от 2008г. Но все още моделира света. Като заклано пиле, чиято глава се валя край дръвника, но тялото продължава да рита и пърха наоколо. Опитът доказа, че ”невидимата ръка на пазара” е ръка на джебчия и без стриктни регулации не твори добро, а финтира закона с картели, токсични финансови продукти и политическа корупция. Че свръхконцентрацията на пари е пагубна като свръхконцентрацията на власт при комунизма. По същество е същото: превръща демократичните институти в куха черупка. Изсмуква съдържанието им с апетита, с който безродното юпи поглъща стриди: в Ню Йорк, Хонконг, Москва или София.
В годините на неолибералния консенсус бе обявен „краят на историята”. Днес говорим за нова студена война, а отвред мирише на барут. Пак тогава погребваха идеологиите. Обявиха лявото и дясното за отживелица: перфиден начин да узакониш неолибералната догмата. И да обявиш мисленето и съпротивата за ретро.
Днес обаче те се завръщат. Лявото и дясното се предефинират. Често парадоксално. Неолибералната десница и хайверената левица приветстват безкритично глобализацията, която сваля границите пред хедонизма им. От висотата на частните им джетове тя изглежда приказна като Палм Джумейра, където тузарите си купуват вили. Но това е привилегия за малцина. Множеството се тълпи като стадо угрижени пингвини на топящ се айсберг. Парадоксалното е, че срещу пороците на глобализацията се обявяват както автентично левите говорители на ощетените, така и десните консерватори, че дори и крайната десница. Всички те очакват от държавата, последен редут между гражданина и глобализацията, да ги защити. Очакванията им са често контрастни, но опората им е една. Тук са, разбира се, и зелените, загрижени образно казано за „топящия се айсберг”.
Глобализаторите клеймят суверенистите като ретрогради. Дамгосват левите с пороците на крайнодесните. Наричат зелените „екотерористи”. Но истината е, че държавата се завръща. Защото благотворителността не може да замести социалната система. И защото тя остава последната мембрана, която протектира гражданите от стихията на глобализацията. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС би имало смисъл, ако затвори офшорните зони, регулира финансовите пазари и утвърди демократичния социален модел. Вместо това той залага на пороците на глобализацията и грози с корпоративен преврат. Отношението към ТПТИ ще е разломът между демократичната и социална нова левица и корпоративните клакьори, които още ни „хранят” с неолиберален захарен памук.
Новата левица у нас създава гравитация около каузи. Старата пишман-левица отдавна функционира като бюро по труда за партийни активисти. В опозиция затваря гишето и сменя реториката, но след четвърт век лукавене трудно ще си върне доверието на гражданите.
Новото управляващо мнозинство има едно онтологическо достойнство: групира във властта цялата десница. Там са вси гербери, сините арийци от градския център, днес именувани „реформатори”, псевдолевите от АБВ и потурестите националисти. И олигархичните либерали /дървено желязо/ от ДПС са там. Скришом. В опозиция са разбитите авари от БСП. Това дава шанс за ценностно фокусиране на объркания политически калейдоскоп. Левица ще има. И скоро тя ще е на ход. Когато се изчерпат и последните десни илюзии от прехода.
Пари нема – действайте 🙂
Добре, но пък някои хора казват, че картелите са резултат точно на (много) регулации. Регулации не позволяващи и затрудняващи конкуренцията. Подобни аргументи има и спрямо останалите грехове приписвани на „неолиберализма“.
Изключително важно е също така, когато се говори за неолиберализъм, да се дефинира какво е това. А това е система, при която единственото що годе свободно нещо, е да се задлъжнява в сериозни размери. Всичко останало е свръхрегулирано и обложено с мнгобройни и тежки данъци и осигуровки. Типичен пример е жилищната политика (която не случайно дръпна спусъка на кризата) – от една стана човек е свободен да задлъжнее до края на живота си (че и повече), а от друга страна предлагането е хванато за гушата от все повече и повече регулации и затруднения. Малък пример: Над 80 нови изисквания за разрешително за строеж за последните 10 години
Иво както винаги е гочен като снайперист. Държавата трябва да се върне с пълна сила- Тя е превърнала племето в общесво и предназначението й е да пази и защитова това общество от малцинството, опитващо се да го експлоятира и подтиска. „Малко“ държава е също толкова нездравословно, както и „много“ държава
Знам, че много добре знаеш, че през 1989г. комунистическата утопия не се саморазпусна.
Всички външнотърговски активи, сметки, канали, предприятия и тнт. бяха “приватизирани”. Спестяванията на народа бяха обърнати в долари и заминаха с куфарчета към safe heaven-и по цял свят. За да да прикрият безобразието социално ориентираните другари скалъпиха хипер инфлация, напечатаха нови левове нямащи нищо общо със стойността на старите, и започнаха да предават процеса срещу Тодор Живков на живо. Народа гледаше подобни зрелища, ядеше американски пуканки и чакаше някой изведнъж да си признае къде е скрил парите 🙂
Глобална светкавична приватизация не се прави от саморазпуснала се утопия, а напротив, нали?
Практиката, доказа много неща и едно от тях е, че „невидимата ръка на пазара“ (каквото и да означава това) не твори добро със каквито и да е регулаци. Това е особенно видно при държавните картелни монополи, колосалните промишлени конгломерати и като цяло икономиките управлявани от полит-икономисти и свръх човеци сочещи с бронзовите си десници към светлото бъдеще. Всичко това бяха едни наистина токсични финансови модели произвеждащи НЕкачествена шир потреба, картонени автомобили за пролетариата и CORECOM-и за да има къде да пазарува държавната социално ориентирана, полит-икономическа олигархия. И последния просяк в Палм Джумейра може да събере пари за самолетен билет и да иде да си търси късмета на края на света. Нас ни пускаха до Москва , в краен случай до Чехия (след щателна проверка на досие и родословие).
Държавата това, държавата онова. Къде е тази митична държава? В Китай? Отровен въздух и околна среда замърсени с тежки метали и химикали за хилядолетия.
Да им завидим за безправния заробен пролетариат, или за това, че икономиката им процъфтява благодарение на нечовешката робска експлоатация и западните корпорации изнесли най-мръсните си технологии там?
Лявото, дясното, глобалното и неолибералното вкупом са догматична отживелица. Те са нищо повече от различни лица на една и съща пирамидална структура на властта на чиито връх властва недосегаемата олигархия скрита зад някоя идеология, партия, банка, корпорация – МАФИЯ. Единствено държавният паразит има полза и нужда от социално ориентираното концентриране и централизиране което се случва във днешните финансово данъчни системи, заробили народите по цял свят. Раждаш се и хоп – оказва се, че вече дължиш външен, вътрешен и какъв ли не още Държавен дълг. Добре дошли в Държавата, мили деца – данъкоплатци! Welcome to The State!
„Но истината е, че държавата се завръща. Защото благотворителността не може да замести социалната система. И защото тя остава последната мембрана, която протектира (ПРЕДПАЗВА) гражданите от стихията на глобализацията.“
1. Може да я замести но няма да има нужда.
2. Именно държавния паразит създава зависими хора които се нуждаят от крадливата му бирническа ръка, крадяща в тяхна полза. Социалното инжинерство, урбанизацията и полит-икономиката (вярата, че пазара трябва да се контролира чрез данъци, мита, акцизи, квоти, лицензии и законодателство) са възможни само когато инфраструктурата се командва централизирано от идеолози теоритици нямащи представа от елементарен бизнес.
3. В едно благоденстващо общество, изключително малко хора (инвалиди и хронично болни) ще имат нужда от подпомагаща социална система. В такова общество благотворителността на сития и добре облечен човек живеещ в охолство и излишък, ще се се справи чудесно с подобен незначителен проблем.
Днешната армия от безработни е плод на една система която ни принужда да прекарваме 12 години от живота си за да придобием знания позволяващи ни да практикуваме професии свързани с …ръчен труд. Реалността: 99% от нас, шофьори, монтьори, фермери, занаятчии, ханително вкусова промишленост, всякакви услуги…Всички ние (солта на земята и кръвта смазваща изгнилата машина) нямаме нужда да изчисляваме корен квадратен от обема на пирамида която се пълни с H2O от две тръби с еди какъв си дебит за еди какво си време. Нямаме нужда да знаем какви полезни изкопаеми има в Занзибар. Нямаме нужда да знаем, че земята е кръгла. Не! Това е ЛУДОСТ. Това е предумишлено приучаване на децата на изпепеляваща омраза към всяко учение и книга. Това е успешен опит да се изкорени естетвено заложеното у тях любопитство и жажда за откривателство – Знание. Това е социално ориентираното, задължително, принудително държавно контролирано образование от Китай до Занзибар, няма мърдане мили деца. Имаме най-много (бедни и безработни) високо образовани висшисти и инжинери на глава от населението. Един чудесен държавен продукт с нулева практическа стойност създаващ армия от зависими които ще бранят паразитната социална система със зъби и нокти.
„Свръх концентрацията на пари е пагубна като свръх концентрацията на власт при комунизма. По същество е същото: превръща демократичните институти в куха черупка.“
Власт и пари са синоними. Който има едното има и друго. Свръх концентрирано ли е едното другото следва.
ДЕМОКРАЦИЯТА.
Какво означава демокрация? В робовладелското общество на вечно сочената за пример и еталон демократична древна Гърция, избирателен глас са имали само свободните имотни мъжете имащи право да носят оръжие. (обърни внимание на “робовладелското”)
Къде и кога я видяхте тази социално ориентирана Демокрация към която сте се устремили? САЩ където всяка лична комуникация се записва и те задържат без съд и присъда за неопределено време? Франция която източва и буквално е окупирала половин Африка? Англия с нейните окупирани Common Welth марионетни държавици, монархия и House Of Lords? ЕС и ООН които вече 66 години си затварят очите за зверския апартейд и геноцид на Израел над Палестина? Коя е тази организация или държава към чиито социално ориентиран демократичен модел се стремим да гравитираме? Може би е някоя страна членка на главорезите от НАТО които изпепелиха Ирак и Югославия, и днес заплашват Иран и Сирия които никога никой не са заплашили или нападнали?
Вярата в Държавата, Политиката и Демокрацията е просто Вяра и като всяка друга Вяра разчита на молитви, смиреност и устременост към един по-добър (задгробен) живот.
https://www.facebook.com/notes/zak-totkoff/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82/915814851764602
Въпроса е колко хора разбират ставащото и какво може да се направи
С търговско споразумение между САЩ и ЕС няма да се оправят нещата защото в основата на всичко (около 60%) е лихвата и дерегулациите и отделно защото едно от двете образувания има производствени мощности да задоволи потреблението и на двете и губещите са ЕС ,и се знае какво стана с Канада
Първо трябва да се забранят офшорките и Херман Ван Ромпой го каза пролетта на 2013год. ,че офшорките ощетяват бюджета на 27-те с 1 трилион евро годишно и в световен мащаб сумата е около 5 трилиона долара се ощетяват бюджетите на държавите в света
Идват 3 планетарни катастрофи и съм описал под статията на д-р Емил Хърсев за какво става въпрос – http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4509385
Капитализма не се страхува от анархизма, а само от социализма и лявото. Историята на обществото се ражда със СВОБОДАТА и израства с РАВЕНСТВОТО и се запазва с БРАТСТВОТО – СОЦИАЛИЗМА, но остарява с Олигархията, а умира чрез Егоизма – Капитализма. И това ще се повтаря вечно, докато Христос не раздели агнето от вълкът, и бъде съдия и голям брат във ВЕЧНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ. В една от последните си издания наречено: „Keeping the Promise„, Световната банка признава, че частните пенсионни системи не са способни да осигурят никаква сигурност за огромна част от бъдещите пенсионери и предлага държавата да осигурява право на минимална пенсия, която не е обект на каквито и да е условия. Градът, номинално управляван от народа, се управляваше от олигархия бизнесмени. Огромна корумпирана армия осъществяваше трансфера на властта. Два пъти годишно, по време на изборите през пролетта и есента, милиони долари се осигуряваха от бизнесмените и изхарчваха от тази армия. Провеждаха се събрания, свиреха оркестри, свистяха ракети, раздаваха се тонове документи и резервоари напитки и десетки хиляди гласове се купуваха в кеш. И тази корумпирана армия трябваше, разбира се, да се издържа през цялата година. Лидерите и организаторите се издържаха директно от бизнесмените, градските съветници и законодатели — чрез подкупи, партийните представители — от сумите за кампаниите, лобистите и адвокатите на корпорациите — под формата на заплати, предприемачите — с работа, профсъюзните лидери на работниците — със субсидии, а вестниците — с реклама. (от „Джунглата“, 1906 г.)
Кейнсианството има успех защото намаля капитализма, не неолибералният, а изобщо капитализма и спестовността. Пазарната икономика е добро, но се появяват алчни хора които създават капитализъм – тоест създават придадена стойност която не се връща на пазара за същите стоки, вместо занаятчии да правят продукт от които да издържат семействата си, те капиталистите наемат занаятчии и им измъкват поне 50% от добавената стойност, като намалят цената на занаятчийските стоки чрез повече производство, и така едноличните занаятчии фалират. Но за да не умре пазарът и с него капитализма, банките идват на помощ и връщат парите взети от капиталистите като дават заеми за потребление. Но заемите трябва да се връщат, а растеж на стоките без да се увеличава паричната маса е дефлация, дефлацията увеличава цената на заема (и обратно – инфлацията обезценя заема). За да се върне цялата печалба в пазара, ще трябва да се инвестира всичко и да не се спестява повече отколкото има заеми, пък и заемите да могат да се връщат без да спират потреблението. А растеж да има трябва да има и увеличение на паричната маса, нали казах че растеж с ненарастваща парична маса е дефлация. Е .. НЯМА КАК ДА СТАНЕ ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩОТО ИМА ПЕЧАЛБА КОЯТО НЯМА ДА СЕ ВКАРА В ПАЗАРЪТ, И ДОРИ САМО 1% ДА Е ТОВА, ЗА 100 ГОДИНИ ЩЕ ИМА ПАРИ ИЗВЪН ПАЗАРЪТ КОЛКОТО Е ЦЕЛИЯТ СВЕТОВЕН БВП. аТО ДОРИ НЕ Е 1%, ЗАЩОТО ЗАПЛАТИТЕ СА ДО 50% ОТ БВП, ТОЕСТ МОГАТ ДА КУПЯТ САМО 50% ОТ СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ – АКО РАБОТНИЦИТЕ И ДАНЪЦИТЕ ИМ ОТИВАТ 100% В ПАЗАРЪТ, А ЕДВА ЛИ Е ТАКА, МАКАР ЧЕ БАНКИТЕ ВРЪЩАТ СПЕСТЕНОТО ОТНОВО НА ПАЗАРЪТ ЧРЕЗ ЗАЕМИ. НО КОЛКО ОТ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ ЗА БИЗНЕСА ОТИВА ЗА ПАЗАРЪТ, ЧРЕЗ ДАНЪЦИТЕ ИМ И ХАРЧОВЕТЕ ИМ, И ТО ЗА СТОКИ ОТ КОИТО ТЕ ПРАВЯТ ДОБАВЕНАТА СИ СТОЙНОСТ. КЕЙНСИАНСТВОТО РЕГУЛИРА СТОПАНСТВОТО КАТО СЪЖИВЯВА ПАЗАРА ЗА СМЕТКА НА КАПИТАЛИЗМА И БАНКИТЕ. А БЕЗ БАНКИ КАПИТАЛИЗЪМ ЩЕ ИМА ЗА СУПЕР КРАТКО ВРЕМЕ. АКО БЕШЕ ОСТАВЕНО КЕЙНСИАНСТВОТО, РАБОТНИЦИТЕ И ПЕНСИОНЕРИТЕ ЩЯХА ДА ИЗКУПЯТ ПРЕДПРИЯТИЯТА СИ, И КАПИТАЛИЗМА ЩЕШЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ КАТО КОНКУРЕНТНО НЕСПОСОБЕН КОГАТО ЗАНАЯТЧИИТЕ СЕ СДОБИЯТ С ИНДУСТРИАЛНАТА ТЕХНОЛОГИЯ КОЯТО ПЪРВА ГИ УНИЩОЖАВА, НО ПОСЛЕДНИЯТ СЕ СМЕЕ НАЙ ДОБРЕ. ТО ДЪРЖАВНИТЕ КОМПАНИИ ГО ДОКАЗВАТ: http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2012/1351-golyamoto-zavrashtane-na-darzhavniya-kapitalizam