Миков в главната роля – Калин Първанов, сп. ТЕМА

Новият председател на БСП спечели първия си конгрес, но организационните мерки, левият патос и народняшкият дух засега не стигат за съживяването на партията

Михаил Миков, който с мъка беше избран миналата година начело на БСП, спечели първия си конгрес. Фактът заслужава да бъде отчетен, без да го считаме за кой знае какво постижение.

Вътрешната опозиция в лицето на Кирил Добрев, Драгомир Стойнев, Мая Манолова и co. (неформалното дясно крило) е слаба, колкото и партията. Тя не е в състояние да роди приемлива за избирателите на БСП идейна алтернатива, а силите й стигнаха колкото да се окопае в залата и да даде една словесна престрелка по уставна йезуитщина. Предишното хрумване на тази компания – да реформира партията като построи МОЛ на левите идеи, поне роди няколко лафа. Но кой се вълнува от устави?

Традициите повеляват, че всеки конгрес на БСП е като пластелин в ръцете на настоящото ръководството. Ако трябва да сме точни, Миков спечели заседание на стария 48-и конгрес, който действа с четиригодишен мандат. Това е форумът, който преизбра Сергей Станишев със 66% след осем изборни загуби и му даде възможност да запише още две. С онези делегати, които през май 2012 г. се заричаха да градят „Нова социална България”, включително със съратници на Братя Галеви и куп компрометирани функционери като ги избраха в националното ръководство. Да, това е същата аудитория, пред която Станишев се разграничи от себе си (социаллибералния курс) и обеща завой наляво, след което пак го подкара както си знае.

От устата на новия председател сега същата зала научи колко е несправедливо когато всички плащат за грешки на едного или на неколцина. Новото е, че Миков

наруши две от

табутата в БСП

Дългогодишната стратегия за власт на всяка цена, дори с тежки идейни компромиси, е отхвърлена, поне на думи. Партията на европейските социалисти – чийто председател е Станишев, не е свещена крава и също подлежи на критики. „Голямото завръщане на социалдемокрацията не се състоя”, констатира Миков, след което провъзгласи доктрината на „Третият път” за задънена улица и разкритикува партиите от ПЕС, че са изместили платформите си към центъра. На 5-6 пъти натърти в доклада си върху „левия профил” на БСП.

Мая Манолова и Сергей Станишев обсъждат новия ляв курс на БСП

Самият Станишев опита да се впише в левия завой, макар че до вчера забелязваше признаци на сектантство в партията. След хладния прием от залата, на председателя на ПЕС не му остана друго, освен да признае посланията в доклада на Миков за силни и дори да представи себе си за борец с неолиберализма. Вероятно щеше в тишина да приключи изказването си, ако не беше си изпросил вяли ръкопляскания с призиви за благодарност към отсъстващия Стефан Данаилов и ако не беше завършил с изкуствения патос на „Да живее България!”. Разбира се, никак не е лесно да ораторстваш пред зала, която благодарение на авантюрите ти е загубила за дълго (а може би и завинаги) политически престиж и кариерни перспективи. И когато преди малко на балкона се е появил лозунг с послание да си ходиш.

На първия ред на балкона обикновено застават най-верните активисти

Вярно е, че плакатът „Станишев вън от БСП!” не беше вдигнат от делегати, а от гости на конгреса, но стоящите в президиума

ще сбъркат фатално,

ако не са разчели сигнала

На първия ред на първи балкон в зала 1 на НДК сядат гости на конгресите, считани в БСП за най-предани хора. Активисти с дългогодишен стаж и опит, които живеят за политиката, и през годините показват лоялност към партията, граничеща с мазохизъм. Толкова дръзка проява – доскоро немислима в БСП, щеше да отива много повече на младежи, отколкото на възрастни хора. Но енергията на младите през годините изтля в казионни мероприятия и в боричкания за постове, а въображението на най-смелите от тях стигаше до там да изненадат БСП с манекенки по червени прашки пред конгресната зала в Пловдивския панаир.

Дали поради тяхната липса, дали поради друго, но БСП вече не е интересна дори за част от най-тесния си актив. На 5 април окаяното организационното състояние на партията личеше дори и от зала 1 на НДК. От 846 избрани делегати преди три години, на форума се явиха 662. 44 от тях са напуснали БСП, петима са починалите, а 135 предпочетоха на Цветница да са другаде. Седмиците преди конгреса социалистите прекараха в схоластични уставни спорове от типа:  Колко дявола могат да се съберат върху президиума на един пленум? Дискусията бе разнообразена единствено от участието на председателя Миков, в чиято уста дори и сухата материя оживява.

С Михаил Миков в президиума не е толкова скучно

„Това са партийни организации на легло – ще разхвърляте тези, дето не могат да ходят, при онези, дето ходят”, казва председателят по адрес на мъртвите ядки. За Миков няма тайни и за състоянието на Областните съвети: „Делегати от малките общини се бутат с големите и всички се въргалят в тинята”. Нивото на политическа просвета също е занижено – „Академии, университети, килийни училища, ако трябва да се правят, за да се познават документите”.

Народняшкият стил на новия председател импонира на мнозина, особеност в контраст с надменно-назидателния фасон на предшественика му. В отговор на коментарите, че едва ли уставът на БСП е най-големият й проблем, Миков отговаря, че иска да осигури условия за промяна на следващия редовен конгрес, чиито делегати трябва да се избират по нови правила. А упреците, че централизира властта в БСП, засилвайки правомощията на националното ръководство, парира с уверения, че целта е да се отворят с въздействие от горе феодализирани местни организации.

Тепърва ще се изяснява дали Миков има по-сериозни намерения (и възможности) от предприемането на организационни мерки и голи декларации за „лявост”. Подобни мерки сигурно са важни, но БСП има много по-тежък проблем – с каузите. Където и да ги потърси,

все се натъква на минни полета,

които сама е садила

По-справедливо данъчно облагане: добре, но кой въведе сегашното? Нормализиране на отношенията с Русия: ок, но Мартин Шулц – менторът на Станишев в Брюксел, се нареди в ятото на ястребите. Критика на капитализма: вече има чуваемост за такава, ама как да стане на практика когато „в БСП имащите са изпратени да представляват нямащите, лидерите имат жизнен статус на капиталисти, а ситият на гладният не вярва” (по думите на червения кмет на Карнобат Георги Димитров). Опозиция на готвеното Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ с гарнитура от търговски трибунали, в които корпорации ще съдят държави: да, ама ако ПЕС утре клекне и подкрепи договора, какво ще прави БСП, особено ако вече се е радикализирала? Пак ли ще бие отбой? И пак ли ще е лява на думи, когато е в опозиция, и каквато дойде, когато е на власт и когато й подсвирнат от Брюксел, от Вашингтон, от Москва или от някое посолство? Номерът трети път няма да мине.

Дали Миков, който беше част от ръководството на БСП през всичките тези години, си дава сметка, че понякога дори и правилни решения – когато са закъснели, престават да бъдат верни?

Коментари

коментара