Ваня Григорова
В България неолибералната политика се наложи първо поради надделялото желание за промяна на системата преди 1989 г. След това с помощта на условията, които ни бяха налагани от международните финансови институции. А понастоящем продължава да си намира пролуки през директиви и насоки на Европейската комисия.
МВФ и Световната банка не познават спецификите на България и нейното население. Опитват се да наложат свои модели, без да ги адаптират към съществуващите условия и начин на живот на българите. Това е стандартно поведение на двете институции. Нейни служители пристигат в държави, които не познават, с готови рецепти.
Остеритетът си пробива път под знамето на добри пожелания. Тече бърза подмяна на смисъла – мобилност и гъвкавост вече означават несигурност, а свободният пазар и демокрацията се сляха в пазарна демокрация. В доклади на Световната банка ниската производителност, не липсата на предприятия и реално производство, е причина за слабия икономически растеж. Евродоклади се борят не със сивата икономика, а с „недекларирания труд“. Видим е стремежът отговорността за икономическите неблагополучия да бъде прехвърлена на работниците и служителите.
МВФ, Световната банка и Европейската комисия налагат своите решения във вътрешната политика на страната в периоди на тежка криза. След определен период в България политиците полагат особено усърдие в изпълнението на условията, които ни се поставят. Но е истина и че нерядко външните организации се ползват за вътрешнополитически натиск. Изискванията им се представят като екзогенен за икономическата политика фактор и като нареждане от последна инстанция в полза на определена политика.
Самите те не отричат, че следват няколко основни линии – приватизация, концесии, либерализация, намаляване на трудовите защити. Макар последното винаги да се изрича витиевато. След дълги години натиск в България, те успяха да наложат почти всички подготвени модели. В периода след 1997 г. желанията им бяха изпълнявани, преди още да са ги изказали ясно. Не само това – тук бяха проведени и някои от пилотните им проекти, с които ползваха България като изпитателен полигон. В някои области си взеха поука от неуспеха. А ние поехме негативите, с които все още не можем да се преборим.
Забелязва се тенденция „реформи срещу дълг“ да се заменя от „реформи срещу експертиза“ за съставяне на национални документи. За които плащаме и лихви за заемите, и стотици хиляди комисионни за консултанти. А съветите са ясни изначално – приватизация и либерализация. През 2014 г. от правителствения Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност беше изготвен анализ на дейността на предприятията, отдадени на концесия. Резултатите показват, че до 2008 г. е заплащана само кариерна такса, а от 2008 до 2014 г. – не се заплащат такси и концесионни възнаграждения. От което страната понася финансови загуби.
Имаме най-ниските данъци и заплати, което според идеите на международните финансови институции и Европейската комисия би трябвало да доведе в България наплив от чужди инвеститори. Налице са всички условия България да провежда данъчен, социален и трудов дъмпинг. И в някои сектори се получава. Шивашката ни промишленост е пословична за тежки условия на труд, мизерно заплащане, страх от работодателите, издевателства на работното място. Но наплив от инвеститори не се забелязва.
Вредим не само на себе си, но и ни дават като пример за послушание и търпеливост. В допълнение работодателите в Западна Европа винаги могат да сравняват нашите условия с тези в техните държави и по този начин да настояват за допълнителни отстъпки пред местните синдикати – за да не преместят предприятията си при нас. Така страни като България заплашват европейския социален модел.
Проблемите от отдръпването на държавата от обществените услуги са многобройни. Има над 2 млн. здравнонеосигурени лица, а според анализите на Националната агенция за приходите 460 хил. нямат никакъв достъп до здравни грижи. Цените на водата и електричеството се увеличиха неколкократно, големи слоеве от населението не могат да си позволят да ги плащат.
Материалната нищета води и до етническо напрежение. Управляващите разбраха, че за да наложат мерки на икономии и те да се приемат от голямата част от населението, трябва да посочат малцинствата, като причина за недостига на средства. Ромите, които първи останаха без работа и бяха маргинализирани:
- „не работят, живеят от социални помощи“ – затова социалните разходи трябва да бъдат орязани;
- „не си плащат електроенергията, техните сметки се разпределят на съвестните граждани“ – следователно не електроразпределителните дружества, на които трябва да се гарантират печалби, са отговорни за високите сметки;
- „не плащат здравни осигуровки“ – трябва да се ограничи обхвата на спешната помощ и неусетно да се редуцират възможностите за преглед и лечение и на здравноосигурените.
Ако продължаваме да приемаме безропотно налаганите ни мерки, ще бъдем изправени пред два основни риска: да се възроди неонацизма или малките държави, като България, да бъдат обезлюдени и маргинализирани. Заплашени сме и от нарастващи суеверия и конспиративни теории.
При тази тотална хегемония на една идеология във вътрешната ни политика, конкуренцията на политически идеи става безпредметна. Изборите придобиват театрален характер и единствената дилема е кой ще бъде изпълнител на единствената възможна политика.
Още в първия си доклад от 1991 г. Световната банка отбелязва:
България има добре обучена работна ръка, общото
състояние на индикаторите за социално развитие, продължителността на живота, нивата на детска смъртност и грамотността на възрастните са сред най-високите в Източна Европа. Потенциалът за ръст на производителността и експорта в някои индустриални сектори и селското стопанство е значителен. В допълнение проблемите в жилищната политика и околната среда не са толкова големи, колкото в други реформиращи се държави от Източна Европа.
Ако правят преглед на ефектите от дейността си, международните финансови институции трябва да изчетат горните си оценки и за да ги адаптират към днешната ситуация в България, просто да им сложат обратен знак.
Пълният текст на доклада „Международните финансови институции и българският експеримент„
Докладите за Сърбия, Словения и Унгария, можете да намерите тук.
