През септември миналата година се навърши четвърт век от членството ни в МВФ и Световната банка. Две организации, които отпускат заеми на България, срещу което даваха (и продължават да дават) насоки за развитието на страната. Международните финансови институции оставиха ярък отпечатък върху икономическите програми на държавите от Централна и Източна Европа. В тази връзка Eurodad извърши преглед на водената политика в четири държави – България, Сърбия, Словения и Унгария.
Българският доклад ще бъде представен на 4 февруари 2016 г. от 10 ч. в сградата на КТ „Подкрепа“. В последвалата дискусия отношение ще вземат участници и наблюдатели на протеклите процеси. Представители на двете институции също са поканени и ще имат възможност да дадат оценка на отношенията и резултатите от членството на България в МВФ и Световната банка.
Ще публикуваме доклада „Международните финансови институции и българският експеримент“ в няколко части.
––––––––––––––––––––––––––––-
По-добре невидима ръка, отколкото видим юмрук
Демонтиране на петолъчката от сградата на бившия Партиен дом
Ваня Григорова
В края на 80-те години икономиката на България е в застой. Промените в целия социалистически лагер са видими и очевидно необратими. Българските управляващи си дават сметка, че при задаващите се бурни размествания страната ни не може да остане остров на спокойствието. Преди да сдаде властта Тодор Живков казва: „Обстановката ще бъде изключително тежка поне една година – година и половина – две“. Повече от четвърт век след тези прогнози е сигурно, че генералният секретар на ЦК на БКП е сбъркал. Ситуацията в страната все още е незавидна.
След световната финансова криза все повече икономисти и политици започнаха да анализират мерките на икономии, които последваха. И институциите, които ги налагат – като МВФ и Световната банка. За България обаче последиците от криза 2008 бледнеят в сравнение с тежкия период на промени, който започна след 1989 г. В годините преди световния банков срив държавата вече беше приела неолибералните мерки: в ход беше либерализацията на енергетиката, плановете за концесия на целия воден сектор, затваряха се училища, приехме плоско данъчно облагане, занижихме социалните вноски и така обезкървихме допълнително обществените солидарни системи и пр. и пр. Разбира се, в замяна страната ни е първенец по финансова дисциплина – въпреки увеличаващата се задлъжнялост и нарастващия дефицит, България все още е сред европейските държави с най-нисък държавен дълг като дял от БВП. Но изпитва трудности да поддържа социалните си системи дори на жизнения минимум, което компрометира провежданата политика и понастоящем е най-бедната държава-членка на Европейския съюз по отношение на БВП на глава от населението.
Очевидно дългогодишната финансова дисциплина не гарантира дори устойчив нисък външен дълг, тъй като през 2015 г. Народното събрание прие държавата да вземе нови кредити в размер на 16 млрд. лв. Едната част от средствата са предвидени за подсигуряване на належащи плащания, свързани с фалита на една от големите български банки – оказа се, че въпреки привидната стабилност на банковата система, злоупотреби са възможни. Друга част е предвидена за изплащане на стари задължения. Немалък дял от кредита обаче е одобрен в противоречие със Закона за държавния дълг, тъй като не е описана целта, за която ще бъдат ползвани средствата. Кои ще бъдат кредиторите, все още не е ясно. Междувременно опозицията оспори решението за взимане на нов заем пред Конституционния съд, а съмнения за незаконосъобразността бяха изказани и на среща на представителите на МВФ с българските синдикати. В случай, че реши да осигури този заем, Фондът би трябвало да поеме риска тази част от заема да бъде ревизирана.
Ролята на международните финансови институции, като МВФ и Световната банка, е по-видима и по-значима преди началото на световните икономически трусове.
В началото на прехода българските управляващи са търсели и алтернативни подходи за преминаване от централно планирана икономика към отворен пазар. През 1990 г. са водени преговори с френски експерти, които също препоръчват „невидимата ръка (на пазара – б.а.) да замени видимия юмрук“, но се е предполагало, че по подобие на водената политика в собствената си страна, ще предложат реформи с по-ниска социална цена. Политиците са търсели път към модела на социална капиталистическа държава, характерен за по-голяма част от западноевропейските страни. Известен от този период е „планът Столерю“ на държавния секретар за планиране на Франция. Преговорите с експертите от Западна Европа обаче са замразени и в България започват да пристигат мисии на МВФ и Световната банка. Изборът на стратезите е: по-драматични реформи, които да донесат бързи резултати.
Междувременно още през февруари 1990 г. се пристъпва към либерализация на цените. Първо на вестници, списания, плодове и зеленчуци. След месец се освобождават цените на почти всички стоки за бита и битови услуги. Извън държавния контрол остават цените на почти 43% от стоките.
Управляващите решават, че няма друг изход извън „шоковия“. Всичко трябва да се предприеме веднага. Частният сектор разпределя ресурсите ефективно, за разлика от държавния. Дори в предоставянето на жизнено важни обществени услуги е възприет чисто счетоводителски подход – най-важното е да бъдат икономически ефективни, а не качествени и достъпни за широки слоеве. Макар да е имало дебати за детайлите и немалка съпротива срещу масовите съкращения на работници и служители, закриването на предприятията и безогледната либерализация на цените от страна на българските политици, пакетът от реформи е приеман като безалтернативен.
През 1990 г. България става член на Международния валутен фонд и Световната банка. Правото на глас в двете институции е функция от вноските (дяловете), с които отделните държави участват. Принципът е не „един член – един глас“, а „един долар – един глас“, което дава предимство на богатите членки и създава предпоставки взетите решения да обслужват основно интересите на развитите държави.
Функциите на двете институции се допълват. МВФ дава предписания за макроикономически мерки, в които предвижда СБ да осигури „техническа помощ“. Световната банка прави анализи и в замяна на по-ниските лихви на отпусканите от нея кредити, настоява за промени в конкретни области. Трудно е да намерим сектор в България, в който да не се забелязва влияние (пълно или частично) на Световната банка. Част от проектите засягат: реформи в банковия сектор, приходната администрация, здравеопазване, образование, социална дейност, ВиК, топлофикация, възобновяеми източници на енергия.
Между 1991 – 2007 г. историята на макроикономическата политика в България е история на взаимоотношенията с МВФ. А за реформите по отделни сектори водещи са предписанията на Световната банка.
Механизмът на работа с тези институции се характеризира с отпускане на кредит срещу реформи. „Спасителни пакети“ и „финансова помощ“ се превърнаха в синоними на нови държавни дългове, макар тези термини да не показват истинската същност на взаимоотношенията. Заемите и лихвите подлежат на връщане. А ниското равнище на лихвите е за сметка на задължителните промени, които правителствата се ангажират да проведат в макроикономическата си политика и във фундамента на обществените системи.
Характерен инструмент на МВФ са т.нар. стендбай споразумения. Те се сключват с държави, които се намират в период на икономическа криза, а средствата трябва да се използват за справяне с проблемите на платежния баланс. Продължителността на договорите е между 12 и 24 месеца, като може да се удължат до 36 месеца. Условията за получаването им са стандартни. Целта е засилване на финансовата дисциплина чрез ограничаване на ролята на държавата и публичните разходи, вкл. социалните, ограничаване на работната заплата, либерализация и приватизация. Според икономистите на фонда това ще доведе до устойчиво икономическо развитие.
В България се очертават три фази на развитие на отношенията с МВФ и Световната банка:
- От началото на прехода към отворен пазар до 1998 г., когато е въведен валутният борд.
- Периодът 1998 – 2007 г., до присъединяването на страната към Европейския съюз.
- Взаимоотношенията на страната с международните финансови институции от 2007/2008 г. досега.
Следва: „Ролята на МВФ и Световната банка в прехода на България към отворен пазар (1990 – 1998)“
