Имитацията на прозрачност и демокрация около готвеното Трансатлантическо споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ достига Оруелови измерения
Една от версиите за бързите успехи на конкистадорите в покоряването на Америка гласи, че в началото туземците не забелязали приближаващия се кораб. Видели го чак когато станало страшно. От търбуха на голямото божество или на движещата се планина (всъщност откъде да знаем на какво са оприличили Колумбовата „Санта Мария” индианците?!) изскочили разбеснели се „полубожества” и започнали да ги избиват с „огнени пръчки”. Нима е възможно да не видиш толкова голям предмет? Сякаш иде реч за сал, а не за кораб…
Има учени, които твърдят, че колкото едно нещо е по-непознато за дадена култура и не се вписва в традиционните й представи, толкова по-невидимо е за нейните представители. Дали туземците наистина не са забелязали кораба, или са го видели, но са го сметнали за своя колективна халюцинация – няма как да знаем. Важното е, че теорията
„Толкова голям,
че чак невидим”
намира потвърждение и в наши дни. При това не в джунглата, а сред претендиращата за най-цивилизована и информирана част от човечеството.
Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, за което посветени от двете страни на океана преговарят от две години, ще обхване всички сфери на живота ни – от суверенитета на държавите, бъдещето на икономиките и финансите им, работните места и заплатите през обществените услуги и екологията, та чак до качеството на говеждото месо и съставките на парфюмите. Същевременно на ТПТИ са посветени хилядократно по-малко политически дискусии, реплики, дуплики, мнения, анализи и публикации, отколкото на вредите и ползите от ПСА (както някои наричат Паметника на Съветската армия в София).
Малцина разбраха истинският смисъл от появата на Троянския кон на „Приятели на Земята”в София
Дори и триметровият макет на Троянския кон, с който световната екологична организация „Приятели на Земята” обикаля европейските столици в опит да привлече вниманието върху рисковете от ТПТИ, в провинциална България мина в графата „Любопитно”. За болшинството от минувачите фигурата със сигурност е изглеждала като предпразнична атракция или украса, поставена от Софийската община. Нещо като великденски заек – само че този път конче. Единствената дискусия, която конят предизвика в компетентни среди, бе дали Петата руска колона у нас случайно е избрала мястото пред ПСА (всъщност отредено от общината) за поредната си акция, насочена срещу евро-атлантическото единство.
А ето как става информирането на тези, от които зависи окончателното решение – евродепутатите: първоначално ЕП отделя специална тъмна стаичка за неколцина точно определени негови представители, които имат право да се запознаят с част от документите по преговорите. След мощните критики за липса на прозрачност са допуснати и останалите желаещи, но в обстановка, близка до килийната. Преди няколко месеца опозиционните групи на Европейската лява партия и на Европейската зелена партия протестират пред помещението срещу условията за четене. „Правилата са унизителни. Там научихме, че тези текстове са класифицирани, поверителни и с ограничен достъп. Служители нагледно ни показаха, че е добре, като влизаме вътре, да не пипаме много документите и да си държим ръцете по-настрани. Нямаме право да ги снимаме, да ги разлистваме, да ги ксерокопираме, можем само да ги наблюдаваме отдалеч“ – споделя българката Костадинка Кунева, която има проблеми със зрението, откакто беше залята с киселина заради профсъюзната си дейност начело на синдикат на чистачките в Атина. Впоследствие историчката по образование беше избрана за евродепутат от листата на „СИРИЗА”.
„Широко отвореният” ЕП очакваше през януари милионния си посетител, но дори и евродепутатите не могат да научат това, което е наистина важно
Още един щрих към потайностите на „прозрачната сграда” – както наричат седалището на Европарламента, добавя Момчил Неков от БСП. „Има един човек, който стои до теб през цялото време с една лампа и така нататък…”, внезапно прекъсва разказа си евродепутатът с извинението, че е подписал декларация от 14 страници, заради която може да попадне под ударите на някоя правна норма „и не искам да ме
бият през ръцете
когато искам да направя максимално много неща публични”. Неков твърди, че е сред малкото евродепутати, а може би единственият от българските, който е бил в помещението. „Влязох в тази стаичка, която толкова беше дискутирана – имаше една испанка, която беше говорила, че трябва да си оставиш телефона и така нататък. Да, всичко е вярно. Нямаш право след това да оповестяваш какво си видял. Има някои неща, които са интересни, но… дотам.” Българският принос към прозрачността засега се изчерпва с изявлението на външния министър Даниел Митов от парламентарната трибуна, че в скоро време предстои отварянето на читални в библиотеките към… американските посолства!? Не е ясно дали това е самоинициатива на Митов или той е цитирал част от опорните точки на Европейската комисия, но до този момент не е известно някъде – камо ли в София, да е открита подобна читалня.
Все пак налице са първите признаци, че евродепутатите се активизират. И Костадинка Кунева, и Момчил Неков участваха наскоро в конференции за ТПТИ в София, преди тях подобен форум организира Светослав Малинов от РБ. И докато представителката на Европейската лява партия е категорично против подписване на споразумението с аргумента, че „1 милиард души от двете страни на Атлантика ще се окажат заключени в усмирителната риза на неолиберализма”, то Неков се въздържа от вземането на позиция. Младият социалист по всяка вероятност вече е възприел основното умение в БСП и в ПЕС – да бъдеш „и тако, и вако”. Впрочем „любимият” персонаж за противниците на ТПТИ напоследък е германският вицеканцлер – социалдемократът Зигмар Габриел, на когото са посветени цели анимации, в които Зиги ту громи споразумението пред партийни конгреси, ту го договаря тайно със своята „възлюбена” Сиси (еврокомисарката по търговията Сесилия Малмстрьом).
Най-силните критики към ТПТИ традиционно се фокусират върху преговорите по въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите (ISDS). По същество той ще представлява търговски трибунали, пред които големите корпорации ще може да изправят държавите, в случай че сметнат, че правата им са нарушени или че очакваните им печалби не са се реализирали поради въвеждането на национални или общностни стандарти и регулации. Механизмът бе описан подробно в една от първите публикации, посветена на ТПТИ в българския печат – „Кръстоносният поход на търговското НАТО” (бр. 630 на сп. „ТЕМА” от 06.01.2014 г.). Известно е, че подобни съдилища не се водят от законодателството на отделните държави и на ЕС, по правило
делата са тайни
а мотивите за решенията често не се публикуват. Повод за сезирането на търговски трибунал, какъвто и в момента функционира под егидата на Световната търговска организация, може да бъде увеличаването на минималната работна заплата в някоя страна или забрана върху ползването на дадена технология – била тя ядрена енергетика, фракинг или нещо друго. Досегашната практика е показала, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавите плащат разноските, които са средно около 8 млн. долара. „Поинтересувах се за цените на арбитражите и най-евтината оферта, която открих, е с входна такса от 200 000 долара. Сложните дела излизат по над 5 милиона. Влизал съм в такъв съд и знам, че там часовниците отброяват на 6 минути, след всеки такт съдържанието на вашия портфейл намалява. Коя малка или средна фирма може да си го позволи? Аз не познавам такава”, казва Георг Тупарев, активист на партия „Зелените”, който има собствен бизнес в ИТ сектора.
Евродепутатът от РБ Светослав Малинов (крайният вляво) предизвика оживена дискусия за Трансатлантическото споразумение, след което обяви, че няма да го подкрепи, ако в него са включени търговски трибунали
Голямата новина обаче дойде от изявление на евродепутата от групата на ЕНП Светослав Малинов. На дискусия в представителството на ЕК в София той обяви, че няма да подкрепи ТПТИ, ако в него остане сегашният механизъм за защита на инвеститорите. Изненадата за активна позиция на български политик се подсили и от факта, че Малинов принадлежи към най-голямата група в европейската десница, която е на власт и по принцип е най-благоразположена към споразумението. „Според мен ТПТИ няма да мине, ако не се нанесе сериозна ревизия на т.нар. механизъм за защита на инвеститорите или направо не се намери нов. Въпросът е толкова важен, че без да влизам в детайли, ви казвам направо – в ЕП е пълно с привърженици на споразумението, които няма да гласуват за него заради тази клауза. Не може такова историческо споразумение да бъде поставено под риск заради политически безотговорно поведение”, предупреди евродепутатът. Критици на ТПТИ пък предричат, че ако от него се извадят търговските трибунали, интересът на големите транснационални компании към споразумението внезапно ще секне.
Опасенията от ISDS не са никак безпочвени, а за емблематични – сочи се случаят с делото „Микула срещу Румъния”. Влизането на страната в ЕС сложило край на различните преференции, с които братята предприемачи от бизнеса с минерална вода Йоан и Виоуел били глезени от правителствата. Под заплахата от санкции от Брюксел държавата прекратила помощите за регистрираната в Швеция компания. Но в качеството си на „чужди инвеститори” Микула се обърнали към арбитраж, който им присъдил 250 милиона долара. Така държавата се оказала в капан – каквото и да предприеме, понася тежки санкции. В крайна сметка „ощетените” си издействали запориране на румънско държавно имущество в трети страни. Развръзката показва, че в такива случаи не работи максимата „и вълкът сит, и агнето цяло”. Междувременно на юг от Дунава се вихри друг Вълк.
Република България е подсъдима в момента по две дела пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (арбитражът на СТО) – това съобщават от Министерството на финансите в отговор на запитване от сп. „ТЕМА”. Едното дело е заведено от австрийската компания EVN AG, която претендира за 600 млн. евро пропуснати ползи, претърпени във връзка със законодателни промени и регулаторни решения в енергийния сектор в периода 2004-2014 г. Другото е от компаниите „Новера Пропъртийс” БВ и „Новера Пропъртийс” НВ, собственици на сметопочистващите фирми „Волф-96”, „Дитц” и „Чистота-София”. Известно е, че зад компаниите стои български бизнесмен с афинитет към най-скъпите модели автомобили в света, но подобно на братята Микула в случая трябва да говорим за „чужд инвеститор”. Едната компания е регистрирана в Холандия, а другата на карибския остров Кюрасао – данъчно убежище под скиптъра на Н.В. Вилем-Александър Нидерландски. Претенцията към България е за обезщетение от 100 млн. евро заради прекратения концесионен договор по почистването на София през 2009 г., когато столицата се оказа на ръба на екологично бедствие. Добрата новина е, че през последните 15 години са отхвърлени други три иска срещу България на обща стойност 575 млн. долара, но разходите по тях са платени от нас.
Бумът на делата срещу държави в търговските съдилища през последните десет години (около 70% от всички в историята на трибуналите) кара редица страни вече да преосмислят ISDS механизмите, като отказват да включват подобни клаузи в търговските си договори. И точно тук е големият риск от Трансатлантическото споразумение, което с един замах може да ги заклещи в европейското право. Разбираме ли вече защо симпатичната фигура на „Приятели на Земята”, която мина и през София, се нарича „Троянски кон”?
Къде ще се правят законите
„Таен документ от преговорите по ТПТИ дава нов повод за гняв: предвижда се система за ранно предупреждение на закони и стандарти, която дава право на отсрещната страна да изразява несъгласието си. Американците са искали дори повече правомощия”, писа през февруари германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг”. Според авторитетното издание никакви закони, екостандарти и правила за защита на потребителя не могат да влязат в сила, без партньорите да са ги видели. Ако т.нар. Механизъм за регулаторно сътрудничество влезе в споразумението, САЩ ще имат право да се изказват за законодателството в Евросъюза, в държавите членки и дори за законите на ниво германски провинции. ЕС ще получи реципрочно право да наднича в американските и щатските законопроекти.
Първата публична проява на Костадина Кунева от „СИРИЗА” в родината й бе конференция, на която апелира за противодействие срещу ТПТИ
Кой кого при стандартите?
„70% от всички храни на пазара в САЩ съдържат ГМО съставки. В тях има следи от пестициди, които американските компании смятат за недоказано вредни, а европейските здравни власти – за недоказано безвредни. 90% от говеждото в САЩ се произвежда с хормон на растежа, а тамошните производители дезинфекцират домашните птици за пазара с хлорен разтвор. Практиката е забранена в ЕС, където е възприета различна, по-скъпа технология за отстраняване на бактериите, но доказано безвредна. Причината за по-взискателните сегашни стандарти в Европа е в диаметрално различния подход към безопасността: производителят или вносителят са задължени да докажат за собствена сметка безопасността на стоката, преди да бъде допусната до пазара. В САЩ пък всяка стока се приема за безвредна до доказване на противното от пострадал клиент” – това се казва в анализ за ТПТИ на сдружение „Солидарна България” по поръчка на фондация „Фридрих Еберт”, което предстои да бъде публикувано тези дни. „Такова споразумение би било пагубно не за българските месопреработватели – ние така или иначе внасяме суровина, а за българските потребители”, смята пък д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на браншовата асоциация.
По аналогичен начин стоят нещата със защитата на околната среда. Европейският регламент за химикалите REACH изисква от компаниите да докажат, че използваните от тях съединения са безопасни, преди да бъдат одобрени за индустриална употреба. Американската Агенция за защита на околната среда пък е успяла да въведе контрол едва върху 6 от 84 000-те химикала, използвани промишлено от 1976 г. насам. В САЩ в козметиката е забранено използването само на една дузина вещества, докато ЕС забранява над 1200.
