В анализа си „Данъците на съд“ авторът Клеър Провост, със съдействието на изследователски институт „Transnational Institute“ и кампания за справедливост „Global Justice Now“, разкрива как търговските договори застрашават данъчната справедливост
Превод: Мария Рускова
Исканията за данъчна справедливост отекнаха по целия свят на фона на исторически високите нива на неравенство и засиленото внимание към порочните данъчни практики на големите мултинационални компании от Google до Starbucks.
Правителствата трябва да имат възможност да променят данъчните системи, за да гарантират, че мултинационалните компании плащат своя справедлив дял към обществото и че базовите публични услуги са добре финансирани. Държавите трябва да имат и възможност да отказват данъчни облекчения, които са предоставени на мултинационалните компании, ако те вече не отговарят на националните приоритети.
Тези основни задължения на правителствата – да променят данъчните закони и да водят прогресивни данъчни политики – са ограничени от споразуменията за търговия и инвестиции. Благодарение на експанзията на „корпоративните съдилища“ (ISDS), чуждестранните инвеститори могат да съдят държавата директно пред търговски арбитраж. Тази система става все по-спорна в контекста на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ или TTIP) между ЕС и САЩ. Но механизмът ISDS вече е залегнал в хиляди споразумения за свободна търговия и инвестиции, обхванали целия свят. Това освен тежест е и възможност да проследим тяхното влияние върху държавите до момента.
Тъй като контролът над данъците е основа за националния суверенитет, много държави изключиха данъчно облагане от договорите за търговия и инвестиции, за да не дават възможност на корпорациите да съдят държавата в тази област. Но сред нарастващия брой на делата инвеститор-държава вече могат да се открият немалко искове, които оспорват данъчни решения на правителствата – без значение дали са предизвикани от отмяна на данъчни облекчения за мултинационалните компании или от налагане на по-високи данъци върху печалбите в петролната и минната промишленост.
Анализът на данните и документите на стотиците регистрирани дела по спорове между инвеститор и държава показва, че чуждестранни инвеститори вече съдят най-малко 24 държави от Индия до Румъния заради данъчни спорове. Регистрирани са дори няколко случая, в които компаниите са използвали тези търговски трибунали, за да намалят своите данъци.
|
Данъчни спорове
Vodafone срещу Индия: През 2007 г. Vodafone пое голяма част от телекомуникационния бизнес в Индия, като придоби контролния пакет в най-голямата индийска компания за мобилни телефони. По сделката за 11 млрд. долара, компанията не плаща данък, тъй като за транзакцията са използвани множество офшорни компании. След като индийските данъчни власти настояха Vodafone да плати многомилиардната сметка, компанията заведе иск по ISDS. Делото продължава и понастоящем.
Наследството на нефтодобива в Амазония Perenco срещу Еквадор: През 2008 г. англо-френската петролна компания Perenco осъди Еквадор, след като страната въведе нови данъци върху огромните печалби в нефтодобивния сектор. През 2014 г. търговският арбитраж констатира, че Еквадор е нарушила своите задължения по инвестиционния договор, като потвърди няколко от подадените от компанията искове. Съдът още не се е произнесъл по щетите. Междувременно Еквадор заведе насрещен иск срещу Perenco за 2,5 млрд. долара за екологичната катастрофа в Амазония – резултат от дейността на компанията. Делото продължава.
Micula срещу Румъния: През 2005 г. инвеститорите в заводите за бисквити, бира и други храни и напитки в Румъния осъдиха страната, след като правителството прекрати данъчните облекчения за компанията (освобождаване от митнически такси и от данък върху корпоративните печалби). Страната прекрати тези стимули по-рано от планираното в изпълнение на изискванията на Европейската комисия за присъедяване към ЕС. Случаят приключи през 2013 г. с присъждане на санкция от 250 млн. долара в полза на инвеститорите. През 2015 г. обаче ЕК заяви, че изплащането на санкция по ISDS само по себе си е нарушение на правилата за държавна помощ в ЕС. Румъния трябва да реши дали да плати глоба на ЕК или санкция към „инвеститора“ по решение на търговските арбитри.
С въвеждането на „данък сода“ за борба срещу затлъстяването Мексико си навлече съдебни спорове с американските агрофирми Агробизнесът на САЩ срещу Мексико: В началото на 2000 г. Мексико беше изправена на съд от няколко американски гиганта в агробизнеса, включително Cargill и Archer Daniels Midland, след като въведе нов данък върху продажбите на безалкохолни напитки, съдържащи високофруктозен царевичен сироп. Тези случаи предизвикаха негодуванието на гражданското общество, тъй като според активистите държавата се бори с проблемите на общественото здраве и критичното затлъстяване.Но търговските арбитражи отсъдиха в полза на инвеститорите и наредиха на Мексико да заплати милиони долари за щети. Правителството на САЩ също предяви иск директно срещу правителството на южната си съседка за този данък с дело, заведено в Световната търговска организация.
Tullow Oil срещу Уганда: През 2012 г. британската компания Tullow Oil осъди Уганда заради данък капиталова печалба на стойност 400 млн. долара.Угандийските данъчни власти поискаха сумата от компанията, след като тя продаде своите дялове в три нефтени и газови блока за 2,9 млрд. долара. Tullow отговориха, че министър им е гарантирал освобождаване от тези данъци. Но угандийското правосъдие не прие този аргумент, тъй като само парламентът може да одобри такива данъчни мерки. През 2015 г. Tullow оттегли своето дело по ISDS, но едва след като държавата намали дължимия данък на 250 млн. долара. |
Как търговските договори пречат на данъчната справедливост
Създадената преди половин век система ISDS първоначално е замислена за разрешаване на стандартни спорове между инвеститор и държава. Например: една държава конфискува фабрика на компанията, национализира я и компанията използва ISDS, за да си осигури компенсации. Но през последните 15 години мултинационалните корпорации и техните екипи от корпоративни адвокати все повече разширяват обхвата на действие на системата, като оспорват огромен спектър от действия на държавата, включително екологични и здравни разпоредби.
Заведени бяха искове към държави от Африка, Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Корпорациите оспорваха данъчни мерки в диапазона от данък добавена стойност (ДДС) и корпоративен данък до данъци върху вноса и свръхпечалбите. Канада например беше дадена на съд от щатска дърводобивна компания по спор за данъчни стимули за нейната дейност в Онтарио. Към Украйна пък е предявен иск заради плановете за повишаване на концесионните такси за добив на газ.
Въпреки факта, че държавите са изправени на съд в дела по ISDS, гласоподавателите, гражданите и обикновените данъкоплатци имат ограничен достъп до информация за тези дела. Повечето изслушвания се провеждат зад затворени врати, като документите по случаите рядко стават обществено достояние. Анализът на наличните данни и заведените дела показва, че най-малко 24 страни вече са дадени на съд от чуждестранни инвеститори в повече от 40 отделни дела във връзка с данъчното облагане. Реалният им брой вероятно е по-голям.
Макар правителствата не винаги да са демократични и не винаги действат в обществен интерес, заплахата е ясна: широк спектър от държавни данъчни мерки са били оспорени от гигантски компании чрез системата ISDS. Властта, която това дава на корпорациите, би трябвало да безпокои гражданите във всяка държава, която е страна по тези търговски и инвестиционни договори.
В стремежа си да привлекат чуждестранни инвестиции, много развиващи се страни предложиха огромни данъчни облекчения на мултинационалните компании. Правителствата трябва да имат възможността да преразгледат и преосмислят своите данъчни закони и всички данъчни стимули, които може би са дадени на чуждестранни инвеститори в миналото. Данъчните облекчения струват годишно 138 млрд. долара на развиващите се страни и отмяната им може да освободи средства за крайно необходимото финансиране на здравеопазването и други базови обществени услуги.Оценките показват, че Сиера Леоне губи почти 199 млн. долара годишно от данъчни стимули, което е три пъти повече от годишния й бюджет за здравеопазване.
Често дори само перспективата за дело по ISDS може да бъде мощна спирачка за държавите, които обмислят действия срещу мултинационалните компании. Тези дела се влачат с години и са изключително скъпи. Дори и държавата да се защити успешно, често накрая трябва да изплати милиони долари за юридически такси. Единственият безопасен курс на действие е държавата никога да не се противопоставя на мултинационалните корпорации – една опасна за обществения интерес перспектива, която може да осуети всички опити за гарантиране на данъчна справедливост.
Страните, които са се присъединили към договори за търговия и инвестиции, „трябва да бъдат много внимателни при изготвянето и прилагането на данъчни политики“, предупреждава доклад от 2006 г., публикуван от Inter-American Development Bank. В него се казва, че държавите трябва да сключват тези договори, но същевременно „да осъзнават икономическите трудности, които може да понесат в резултат на арбитражни решения за нечестно и несправедливо данъчно третиране, т.нар. непряка експроприация“.
„Поради тази несигурност, правителствата са изправени пред реална невъзможност да определят предварително дали някоя компания може да заведе иск срещу тяхната данъчна политика“, казва Матю Дейви, арбитражен адвокат от Нова Зеландия през 2015 г. в статия за Journal of International Dispute Settlement. „Ситуацията се усложни още повече, след като поредица решения на търговските арбитражи оспориха дори клаузите, които изрично изключват данъците от обхвата на ISDS. Макар че те са част от търговските споразумения.“
Изключването на данъчното законодателство
от договорите не спира делата
Повечето искове по ISDS досега са заведени срещу развиващи се страни. Но по-богатите страни също все по-често биват изправяни пред съда. Миналата година компанията JM Longyear от Мичиган подаде иск за 12 млн. долара срещу Канада заради спор за данъчни облекчения за дърводобив в страната. През септември случаят завърши, но споразумението не беше оповестено. Испания е изправена на съд в над 20 отделни дела за поредица законодателни промени във ВЕИ сектора, вкл. данък върху приходите от производство на енергия и намалените субсидиите за ВЕИ производителите.
В световен мащаб мултинационалните нефтени, газови и миннодобивни компании най-често ползват системата ISDS. Eквадор беше съдена многократно от енергийни компании за въвеждане на нови данъци върху продажбите и печалбите от нефт, като и за прекратяване на ДДС облекчения за чуждестранни нефтени компании. В дело, което все още продължава, енергийният гигант ExxonMobil настоява Русия да възстанови 500 млн. долара платени данъци от проект за добив на нефт и газ близо до руския остров Сахалин, непосредствено до Япония.
В отговор на растящата обществена загриженост в Европа във връзка с ТПТИ, привържениците на ISDS предложиха някои реформи. В договори като този да бъдат вписани специални текстове за защита на екологията или публичните услуги, например Националната служба за здравеопазване на Великобритания.
Но тези т.н. „изключвания“ нито са нови, нито предлагат реална защита за държавите. Много от вече подписаните договори за търговия и инвестиции съдържат клаузи за изключване на данъчното облагане, за да ограничат възможността на инвеститорите да завеждат дела за данъци по ISDS. Например Договорът за енергийната харта (Energy Charter Treaty) е едно обширно многостранно споразумение, което има клауза за изключване на данъчното облагане. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement, CETA), между Канада и ЕС, друг нов спорен договор, чиито текстове бяха финализирани и предстои ратификация, също има такава клауза.
Макар че някои от тези клаузи за изключване са по-силни и по-ясни от преди, те не пречат на юристите да завеждат данъчни дела по ISDS и не дават никаква гаранция, че арбитрите няма да отсъдят в полза на инвеститорите. Езикът на тези договори често е заплетен и понякога противоречив. С изключения вътре в самите изключения, които дават на юристите много материал за спорове, но затрудняват политиците да разберат кои действия рискуват да предизвикат иск и кои не.
Международните юридически издания са пълни с правни дебати за това кога данъчното облагане на чуждестранни инвеститори може да се счита за експроприиране или „несправедливо третиране“ съгласно международния режим на ISDS. „В един инвестиционен спор се поставя под въпрос легитимноста на данъците въобще“, казва през 2009 г. в едно свое есе Уилям Парк, професор по право в Бостънския университет и арбитър-ветеран. „В миналото първостепенният риск за инвеститорите беше откритото, насилствено отнемане на техните активи. В съвременния свят непряката експроприация чрез регулаторни хитрости често е по-голяма заплаха“, внушава Матю Дейви, арбитражен адвокат от Нова Зеландия, в статия, публикувана миналата година, която предсказа, че броят на данъчните дела по ISDS в бъдеще само ще расте.
„Държавите често смятат, че клаузите за данъчни изключения ги пазят от дела в областта на данъците. Много арбитражни решения показват, че това не е така“, заключава Тимъти Лайънс, кралски съветник, адвокат и арбитър от Essex Chambers, Лондон, в статия от юли 2015 г., публикувана в Global Arbitration Review. „Една клауза за изключване на данъчно облагане… може да попречи арбитражният съд да бъде превърнат в национален данъчен апелативен съд. Но въпреки наличието й съдът трябва да гарантира, че инвеститорите са защитени.“
ISDS и данъчните оазиси
Практиката корпорации да пренасочват инвестиции в различни части на света, за да минимизират данъците си – вкл. в т.нар. данъчни оазиси, не е нова. Но напоследък техните юридически отдели все повече търсят стратегически места за своите транснационални филиали, за да се възползват от договорите за свободна търговия, които им дават достъп до ISDS. „За да си осигурят максимална защита, компаниите може да преместят инвестициите си в държава с действащ двустранен договор с държавата-домакин“, дава насоки правната фирма Freshfields Bruckhaus Deringer на брифинг по въпроса за търговските споразумения. „След като възникне спор, инвеститорите могат да използват договорите за инвестиции в преговорите с държавата-домакин.“
Например компаниите тип „пощенски кутии“ в Холандия, които са там, само за да се облагодетелстват от преференциалния данъчен режим, също имат достъп до огромната мрежа от инвестиционните й договори с повече от 80 страни. Изследване, публикувано миналата година, показва как повече от 10% от всички известни искове по инвестиционни договори са използвали споразуменията на Холандия, като 75% от тези случаи са инициирани от компании „пощенски кутии“ в Холандия без реално икономическо съдържание.
Поне 20 от двустранните инвестиционни споразумения на Великобритания със страни от Белиз до Туркменистан, бяха експресно разширени „с дипломатически ноти“, за да включат и инвеститорите от Джърси, Гърнзи и остров Ман, давайки на компаниите, регистрирани в тези данъчни оазиси, достъп до ISDS чрез договорите на Великобритания. Още няколко от договорите на Великобритания бяха разширени, за да покрият инвеститорите от Хонг Конг, Каймановите острови или островите Търкс и Кайкос.
В едно все още продължаващо дело канадската миннодобивна компания Gabriel Resources използва свой филиал в данъчния рай Джърси, за да претендира за защита по договор между Великобритания и Румъния.Компанията съди Румъния за затварянето на златната мина Rosia Montana в Трансилвания, която предизвика масовата съпротива на местните общини, изплашени от нейното въздействие върху природната среда.
Много случаи по ISDS също така се отнасят за инвестиции, направени в развиващи се страни чрез данъчни оазиси. Такова е и делото, заведено от британската компания Rurelec срещу Боливия, което завърши с многомилионно отсъждане срещу страната. Поводът беше инвестиция, направена от Rurelec в боливийския енергиен сектор чрез посредници, регистрирани на британските Вирджински острови.
Заплахата в ТПТИ
Ако бъде прокаран, ТПТИ в комплект с договора за тихоокеанско сътрудничество (Trans-Pacific Partnership, TPP) между САЩ и страните от азиатско-тихоокеанския регион рязко ще разшири глобалния обхват на механизма ISDS.
В отговор на общественото недоволство и съпротива в ЕС, вкл. в Германия, Европейската комисия публикува предложения за реформиране на системата ISDS и замяната й с Инвестиционна съдебна система (Investment Court System). Последната всъщност рискува още повече да циментира системата, като я направи да изглежда малко „по-легитимна“, вместо да премахне този специален механизъм, чрез който мултинационалните компании могат да оспорват закони, разпоредби и други действия на държавите в интерес на обществото.
Подобно на други договори, които дават на мултинационалните компании достъп до тази система, ТПТИ не казва почти нищо за отговорностите на инвеститорите. Не съществува съпоставима система в международното право, по която държавите да търсят отговорност от мултинационалните компании за техните действия. И докато корпоративната власт се разпростира чрез широки права и протекции, задълженията на инвеститорите почти никога не са част от тези договори.
Ако една държава има спор с корпорация за наложен данък, тя не може да заведе дело по ISDS срещу нея – това е еднопосочна система, достъпна само за чуждестранни инвеститори (местните фирми също не могат да я използват). И разбира се, ако държава предприеме действие срещу мултинационална компания по данъчен спор, тя скоро може да се озове на подсъдимата скамейка, заплашена от санкции в размер на милиони или милиарди долари по ISDS.
