Вчера минавах покрай Орлов мост по време на блокадата срещу промените в Закона за горите, организирана през Фейсбук. Възрастна жена, която събираше бутилки от бири от кошчето за отпадъци, гледаше младежите, които бяха застанали по средата на булеварда и каза: „Хубаво протестират, но докато протестират, някои вече са си оплели кошницата. Накрая пак всички ние ще плащаме сметката“.

През последните години няколко зелени каузи предизвикаха хората да задръстят кръстовища в центъра на София. Преди пет години така беше спасен Природен парк Странджа. Решение на Върховния административен съд постанови, че границите на парка са неясни, затова заповедта се обяви за нищожна и вече няма природен парк. Идеята беше така да се даде възможност да бъде довършен незаконният комплекс „Златна перла“ край село Варвара, на брега на морето. Протестите накараха управляващите все пак да спасят Странджа чрез бързи промени в Закона за защитените територии. Днес Странджа продължава да е природен парк, а половината от „Златна перла“ беше официално разрушена тази пролет. Скоро се очаква да приключат и последните дела за другата половина и тя също да бъде премахната.

Когато екоминистърът Нона Караджова обяви, че площта на ски зона Банско е всъщност с 65% по-голяма от концесията, дадена от държавата в Национален парк Пирин, и че допълнителните терени ще бъдат вкарани в концесията, пак имаше протести. Хората не искаха нарушенията да бъдат поправяни с промени в закона и блокираха кръстовището на НДК, но случаят остава висящ вече втора година.

Вчера над хиляда души се организираха за няколко часа и задръстиха Орлов мост заради промените в Закона за горите. Самият закон влезе в сила през пролетта на миналата година. Преди Коледа стана ясно, че лифтовете в Природен парк Витоша няма да работят и ски сезон няма да има, защото собственикът им смята, че законът за горите не му го позволява. Държавата отрече това да е пречка, но седмици по-късно Министерски съвет внесе между празниците бързи поправки в закона.

Покрай случая, станал известен като „Витоша ски“, в Закона за горите бяха нанесени и други корекции със сериозни последствия за държавните гори и защитени територии, които заемат 20% от площта на България. Те са последният публичен значим ресурс, който все още не е преминал в частни ръце. С приемането на измененията на Закона за горите ще се увеличи изсечената и застроена площ в горите и защитените територии, сред които и Природен парк Витоша.

За първи път от Освобождението насам държавата позволява на трето лице да строи в чужда собственост, без да има съгласието на собственика и без необходимото обезщетение.

За първи път от 1925 г. насам крайречните гори няма да се водят вече гори и ще могат да се изсичат без никакъв контрол от собствениците им.

За първи път от 1931 г. насам, когато е обявена първата защитена територия у нас, държавата ще даде възможност на частни лица и компании да строят в защитените територии държавна собственост.

За първи път от 1955 г. насам държавата позволява да се ползват държавните гори двойно над техния естествен прираст, което ще доведе до намаляване запасите на дървесина.

За първи път от 1991 г. насам, когато се приема Конституцията, държавата разрешава земеделските земи да се застрояват за цели, които не са свързани със земеделието, като например ски курорти и голф-игрища.

За първи път от 1991 г. насам държавата създава отраслова схема за държавна помощ – за строителството на ски курорти и голф игрища, като ги освобождава от дължимите държавни такси за промяна на предназначението на имотите.

За първи път от 1996 г. насам, когато влиза в сила Законът за държавната собственост, се дава възможност публичната държавна собственост да се утежнява с вещни права за ползване, които се раздават без търг само с решение на министъра на земеделието.

За първи път от 1997 г. насам, когато започна реституция на горите, държавата отново разрешава на частните собственици на гори до 20 декара, да ги секат без каквито и да е регулации от страна на държавата.

За довечера из Фейсбук вече циркулира покана за втори блокаж на Орлов мост. Записалите се хора са повече от вчера. Сигурно и полицаите ще са повече. Но едно е ясно – това вече не е само протест за спасяване на горите. Това е протест заради съмнението, че държавата е мащеха на обществения интерес и ресурси и майка кърмилница за няколко известни имена, които винаги успяват с плановете си, без значение кой е на власт.

Сега остава да видим дали президентът Росен Плевнелиев ще наложи вето, както и колко време ще е необходимо на Европейската комисия да реши дали промените в Закона за горите предоставят нерегламентирана държавна помощ. И както каза един приятел: „Този път става дума за демокрацията“. /БГНЕС

–––––

Константин Иванов е природозащитник.

Коментари

коментара