Имаше ли смисъл референдумът за ядрената енергетика? Категорично да. И то смисъл, много по-дълбок от дебата за бъдещето на атома. Референдумът бе поучителен с това, че ни разкри неприязънта на политическата класа към пряката демокрация – като се почне от порочните законови правила, та се стигне до култовата фраза на премиера след приключването на вота: „Поздравявам Джокович с победата!“ Оказа се, че в йерархията на ценностите, които изповядва Борисов, тенисът стои много по-високо от пряката демокрация. А 20 милиона лева му се струват скъп харч за някаква си там „социология“. Стигна се дотам в абсурда, че подгласникът му Цветан Цветанов благодари на българите за тяхната гражданска пасивност! Не че не го знаехме, но след референдума вече сме напълно сигурни –
управляват ни хора, които хал хабер си нямат от демокрация
и пет пари не дават за нея. А това може да бъде опасно.
Плебисцитът бе важен и с това, че зададе модела, по който занапред ще функционира пряката демокрация у нас. Един изключително извратен модел, който ние, гражданите, преглътнахме с престъпно снизхождение. В българския си вариант плебисцитът се явява продължение на представителната демокрация с други средства. Допуснахме политиците да инициират подписки, политиците да формулират въпросите, политиците да водят кампанията и пак политиците да тълкуват резултатите. Свободното волеизявление на гражданите бе притиснато в
тежкото менгеме на строго партийния интерес
Липсата на гражданска съпротива срещу тази партийна окупация на пряката демокрация насърчи порочния модел. Занапред референдумите в България, ако изобщо се провеждат, ще следват тази матрица. И в това е зловредният принос на допитването. Веднъж приели този модел, ние винаги ще сме губещи. Защото харизваме на „политическите интерпретатори“ версията за нашите намерения. А те вече се доказаха като вещи алхимици, способни да превърнат „да“-то в „не“ и ниската активност в електорално доверие.
Примерите за това не закъсняха. Веднага след допитването Цветанов разтълкува пасивността на българите като подкрепа за ГЕРБ. По метод, който може да бъде наречен „социологията на Цецоу“. Той следва перверзната логика, че щом 78% от гражданите не са си направили труда да отидат до урните, значи не искат „Белене“, ерго подкрепят властта. Ха сега де! Иди доказвай, че въздържалите се всъщност биха шута на целокупната политическа каста и бойкотираха тъпия герберски въпрос! Но така е, когато си позволил на друг да разчита мислите ти.
Не и в случая. Активната гражданска позиция изискваше незабавна реакция срещу изопачаването на въпроса за допитването. Не биваше да се позволява на ГЕРБ да изземе инициативата от гражданите. Още на този завой се предадохме. Редактираният въпрос хвана гражданите в капан. Както и да бяхме отговорили, от ГЕРБ щяха да го изтълкуват като картбланш за 7-и и 8-и реактор в „Козлодуй“, понеже това, изглежда, е вече договорено. Ниската активност само ги улесни. Тя ще легитимира повторното решение на мнозинството в парламента за спиране на проекта „Белене“. Но и висока да беше, отговорът „да“ отново щеше да намери повратна интерпретация – „ето, хората искат да се развива ядрената енергетика, затова правим 7-и и 8-и блок на „Козлодуй“. Няма мърдане!
Същевременно кампанията бе фокусирана само върху дефектите на „Белене“, но не и върху предимствата на новото предложение. Ще бъдат ли блоковете в Козлодуй по-евтини, кой ще ги строи, колко ще струва токът, какво ще е участието на държавата? Гражданите се задоволиха само с половината от истината.
Референдумът увреди тежко, ако не и непоправимо, пряката демокрация още при прохождането й. Заслугата за това не е само на ГЕРБ, но основно тяхна. Вярно, че нескопосаният закон за прякото участие на гражданите в управлението бе приет от тройната коалиция, но нищо не пречеше да бъде променен. Освен нежеланието. Пороците му обслужиха конюнктурния интерес на властта.
Иначе зад референдума протече тежко икономическо и геополитическо противоборство, което ГЕРБ разреши в ущърб на Русия и проекта „Белене“. В тази битка на лобита българите можеха да видят и защитят своя национален интерес, ако бяха достатъчно прозорливи, но се страхувам, че пропиляха шанса.
Сега тече някакъв радиоактивен пехливанлък
за политическата интерпретация на вота. И нали сме нация от юначаги, всяка партия се закичи с успеха. Всъщност всички загубиха, с изключение на ДПС. Инициаторът на плебисцита БСП така и не успя да подобри резултата от подписката и влезе в съмнително сътрудничество с пишман националистите, което би дало формално основание на ДПС да си потърси нов партньор. Макар и стратегически да спечели, ГЕРБ загуби от повратливата си позиция и от разминаването между неговото „не“ и народното „да“. Сините са направо комични в опита да си присвоят всичките 550 000 гласа „не“. След Джокович другият голям победител на референдума е Доган, който бутна приятелско рамо на Борисов с тихия си „пас“, като едновременно обслужи и турския ядрен интерес. Все активи, които може да осребри следизборно.